Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС „Дунавска земя“ с. Ковачица. Завършила е ШУ „Епископ Константин Преславски“ със специалност българска филология. Носител е на втора награда в направление поезия на Националния студентски литературен конкурс „Шумен 2012“ и „Шумен 2013”, награда от филологическия факултет на ПУ „Паисий. Хилендарски” за автор-студент от Трети Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, първа награда за поезия на Националния студентски литературен конкурс „Шумен 2014“, втора награда в направление белетристика на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” 2015.
Нейни текстове са публикувани в поетическата антология „За Шумен” и литературния сборник „Златоструй“.
Плаче, защото много обича, смята че най-ценният съвет е този, който ти дава възможност да изпълниш волята си свободно, придържайки се към него. И изобщо не обича въпросите.
Цялото интервю с Ралица Красимирова, можете да прочетете тук:
страх ме е
морето е жестоко
живяла съм
на речния бряг
случването е друго
самоубийците са истински
майка ми
която не припарва до водата
докато не остави себе си в купчина страници
и не изчезне във синьото
движи се по дъното
танцува
бледа и слаба
до счупване
пипала на медуза са пръстите
сърцето е камък
цялото море е сълзи
чувам го
шепне ми
недей да плачеш детето ми
***
счупила си нокътче
преди да го забие във врата му
на
дядо Мраз
с червено яке
и обувки с малък номер
който я опипвал вечер
по психопатската му мутра
се разливали сезоните
на тъпото й отчаяние
че е пораснала
преди да е била
дете
красавица
в училище
и казвали Снежанка
***
отивам си
с последните минути до напускане
общо всичко 3 години
гилотини и бесилки
няколко кибритени изгаряния
безброй удавяния в чашите
досадно се целувахме по краищата
преди да си направя равносметка
(което всъщност е излишно)
преплитам си краката на излизане
на прага падам
и угасвам
***
не се самоубивам заради теб
разполагам със себе си
както сметна за добре
как се различава добро от лошо
аз избирам второто
ей така на късмет
в правилната ръка
под празната чаша
със затворени очи
самоубивам се всеки ден
и искам да оцелея
от тъп инстинкт за съхранение
живеем
***
във нея се влюбва и вятъра
навежда глава и се дави
потъва безжизнена
и сама си бие камбаната
с траурна рокля и исусов поглед
спасител е
пробягва трасето
и на финала се свлича
в тълпата отломки
пренарежда рубик в главата си
за да не мисли за глупости
тя не е истинска
тя не е истинска
и в нея се влюбва само вятъра
заради черният грим
и заради кой знае
от години търси оная сряда
която се сля със неделята
пази сълзи
няколко чифта
тежки като олово
връзва ги на врата си и се хвърля от моста
всяка сутрин
а децата й като малки рибки й дишат в устата
просто плувай
мамо
просто плувай
***
не е вечно
изчезва обичането
гърдите му заприличват на задник
падам си по задници
но това е прекалено
докато си върши рутинностите
напипвам слепоочията
стискам зъби
играя еротика
чудя се кое да захапя
гърдите или задника
все тая
безразличието е гадна работа
каквито и да са
ролите на обичане
***
глътнала няколко звезди
после огледала небето
решила
никой няма да забележи
обвинили я в приватизиране
на небесна собственост
видели я да гребе от очите му
докато той спял
тя си измисляла сънища
давала грешни показания
обърквала ги всичките
пишела историите им
те се побъркали
дали и медал за храброст
приготвили гилотина
обезглавили се
и поднесли главите си
в краката й
тя крещяла и през цялото време била другаде
***
ако бях птица
ако бях теб
ако бях крило
поне перо да бях
да нарисувам
себе си
в небето
спирали
от въртене
от обичане
без сенки
драсканици
и излишества
от черните зеници
цветните въженца на издишането
щях
***
Имам 90000 излишни стъпки в живота си
никоя от тях не насочих към теб
за да се превърне във море
за да събере дланите ти
да е люлка за световете ни
над ронливата почва
която бавно засипва очите ни
преливат емоциите в ярост
стягат се в камъни
аз и ти
аз и ти
хвърляме се
един към друг
през себе си
боговете се смеят измислено
бабите плачат заричат ни
аз да съм пясъкът в гащите
а ти да си гол
винаги
