Бележка за житието…
Усукана в кълчища.
Шарена – в онази част, между черното и бялото.
В заплетени любовни взаимовръзки с психология, астрология и литература.
Голотата я привлича неудържимо,
толкова, че слиза от пиедестала и се разпознава като „аз“.
Обича да флиртува с облаците рано сутрин.
Да се смее от сърце.
Ненаситна е за 24-те часа от денонощието.
Понякога избира да ги живее в блажена самота.
Чувства се благодарна.
Мила Ламбовска
Капризно виолончело неделя
броя гаргите
блатясвам
прави правилните неща
правя си гаргара
навивам се на кравай
кажи го както го чувстваш
презастраховаме се
с умело изразяване на чувствата
копнеем
понякога се срутваме
мълчаливо дълбаем коруби
все по-надълбоко все по-навътре
за да избегнем срещата
говори даже да е нажежено
юни е почти юли
мини на червено
Без нокти
лесно се откъртва мазилката
от съборетината
лесно падат черниците
презрели са
лесни припознавания
в невъзможни пасианси
посред нищото
пулсиращото същество на маранята
се отърква в мен
къщата се е предала
черницата
живее невъзмутимо
следващия си живот
Безсрамно юли
опашчица на гущер
ронлива
Диптих за влюбени гълъби
Август късно е
изтърбушената гара
брои полковете на гаргите
дядо бере трибузан край релсите
придърпва с бастуна ластуните
баба седи под крушата в двора на къщата
на столенце от друга епоха
крушата едвам се удържа да не рухне
плодна е масловка
реката съхне по средата
между гарата и къщата
нежно
като кора на дърпана баница
придържам спомена
(Дописано)
aвгуст късно е
изтърбушената гара брои гаргите
реката съхне
Обичам те, Българийо
мамо майчице
не ми казвай и аз
