Времето на предвидимите събития е отминало. Вятърът на прехода е отвял в забвение старите символи и на тяхно място са се настанили нови. Зад неоновите реклами сега се крие Златния телец и поглъща последните останали средства и надежди на хората. Главният персонаж на този роман е млад, неосъществен музикант. Старият Пловдив е приютил къщата на предците му, но те са разорени, а домът се руши. Изпаднал в тежка криза, младият мъж безпаметно проиграва в казината  каквото има. Налива се с алкохол, залага и разпродава всичко, до което се докопа. Не е единственият неудачник. Безработицата, немотията, корупцията, монополизмът и отчуждението прояждат социалната тъкан на цялото ни общество. Войните в съседните държави гонят хиляди отчаяни бежанци и емигранти от страните им. Хаосът помита всеки и всичко…

В това тревожно време се изтръгва отчаяният вик на Анро, който призовава Архангел Михаил да извести края на света със своя шофар[1]. Уморен от безсмислието музикантът копнее за Божия съд, който ще възцари завинаги любовта и справедливостта. Ще чуем ли  звуците на шофара? Ще бъдем ли спасени от Създателя?

[1] Древен еврейски духов инструмент, обикновено направен от рог на овен. С шофара свиквали хората при обявяването на важни събития и по време на война.  Смята се, че именно архистратигът Михаил ще засвири на шофара и ще възвести края на света. Предвождайки небесните сили ще победи Антихриста.

Голият  на колелото

Една земна ивица пресича Соленото езеро и морето, така че съединява древните Ахелой и Анхиало. Точно там може да срещнеш Рафаело, яхнал гол колелото си да снове в двете посоки от бряг на бряг. Обикаля наоколо още от началото на май та чак до края на октомври. Бог сякаш го е пратил на това място да посреща млади, стари, здрави, болни и всички онези, които идват да се порадват на морето и свободата.

Рафо спря колелото и скочи от седалката. Огледа нудисткия плаж. Имаше не повече от шест-седем души, които отмаряха под жаркото обедно слънце. Въпреки голямата жега никой не лежеше под чадърите. Бяха се пльоснали върху горещия пясък. Някои се бяха намазали изцяло с черна хума, а други само се препичаха. Имаше и няколко души, които плуваха в езерото. Ракитакът оформяше малкото кътче, камънаците го ограждаха, така че откъм ивицата път не се виждаше много. Рафо поля единственото стръкче домат, покълнало направо върху пясъка. Зарадва се на слънчогледа, който извисяваше самотно стъбло и повика първия клиент за масаж с лечебната кал. Вадеше я сам още в ранно утро от езерото, приготвяше я в буркани, за да е готова веднага.  Хората се мятаха върху пластмасовия шезлонг, разположен на земята. Удоволствието струваше само два лева и продължаваше толкова, колкото Рафо имаше желание да го продължи. С огромните си ръце и фигура циганинът правеше своите изкусни движения и чудото се получаваше. Релаксиращите му процедури бяха несравними. Той притискаше всяка болезнена точка, а докоснеше ли стъпалата, токът преминаваше по меридианите и лекотата идеше почти незабавно.