Людмила Ламбовска вярва, че животът е невинна детска игра. Тук сме, за да изпитваме радост. Творенето е радост. Писането е сътворяване на един текст. Играта, бликането, туптенето, лекотата, усещането за летеж, покоят, мирът, тишината. Вълнуващо е да си жив и писането е част от този слънчево-лунен цикъл. Смята, че най-великият алхимичен процес, на който можем да станем свидетели и в който можем да бъдем участници, е превръщането на омразата в любов. Личната ѝ кауза е да рабои за мира. Ако има двойник би искала да е лек, безгрижен, во- лен, да е малко палячо, веселяк, дивак, щурак, абе фрик отвсякъде! Да се вре между децата и да си играе с тях… О, да! И да пее! Да може да накара хората да се смеят от сърце! Да прави емоционална вихрушка, весел калабалък…

Цялото интервю на Людмила Ламбовска, можете да прочете тук: