Коледата и Новата година се случиха в средата на две последователни седмици. Проточиха се много почивни дни. Времето беше необикновено топло за сезона. Нито капка дъжд от месеци, камо ли сняг. Температурите стигнаха до двадесет градуса. Тенденцията за затопляне на климата се засилваше с всяка измината година. Седях, свалила палтото си на пейката в Градската градина. Слънцето напичаше приятно в тази последна седмица на декември. Народът пъплеше наоколо. Срещу паметника на Люсиен Шевалас* двама възрастни цигани свиреха и пееха. Бяха седнали точно под чимшира, разположили своите столчета до чешмата. Единият разтягаше акордеона, а другият опъваше лъка на цигулката. Около тях се трупаха хора. Малко по-встрани един черно-бял котарак се припичаше на слънце. Беше си избрал високо, вечнозелено дърво, цялото обвито с бръшлян. Най-забележителното в това дърво беше кората му. Тя изглеждаше сякаш гравирана и все едно обвита от коренищата на самото дърво. Те образуваха вертикални извивки по стъблото. Вгледаш ли се по-внимателно, обаче виждаш, че тази релефност правеше дървото да изглежда като че нарисувано в книжка с приказки. Котето се поотмести, сви се на кълбо и легна до дънера.
Загледах се в творението на Арналдо Дзоки – паметника на богинята на плодородието Деметра. Сенките по скулптурите на малките амурчета, които свиреха с рог в основата на паметника, се гонеха и се променяха. За няколко минути само можеше да се видят различни детайли, които ту изпъкваха, ту се скриваха с движението на слънцето. Беше забавно. Игра на светлини и сенки. Зад мен циганите продължаваха да свирят. Истината бе, че с годините те ставаха все по-добри и в пеенето, и в свиренето. През зимата бяха тук, в Пловдив, а през лятото отиваха на морето. Там наемаха евтина квартира в Поморие. Свиреха на главната улица, обикаляха заведенията. Отправяха се към Бургас, Несебър, Слънчев бряг. Бяха неуморни ентусиасти. Въпреки вече доста възрастни, те скитаха от град на град и се бяха сраснали с градския колорит. Самите те бяха станали един акцент в този пейзаж. Навсякъде където идеха имаха почитатели. Така хем радваха хората, хем се препитаваха.
*Люсиен Шевалас – http://nauka.bg/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%BD-%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%BD_%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81
