в тия дни
стискам душата си в междузъбията и броя
минутите на оцеляване
купища думи
струпани в ъгъла до коша с мръсно пране изпълзяват
като сублимации призори
спъват уморените ми крака
искам
стъпалата ми да пеят
да разлистват глезените и съзнанието
искам да отгледам думите си
да им дам любов
и смисъл
но талантът ми
да го вземат мътните
не си пада изобщо по същността ми на работеща жена
казва бейби
зарежи маратонките и разпусни косата си
ела до мен на дивана
извади прашясалия чичо Джак
виж колко много думи чакат да им дадеш живот
белите листове са безкрайност
а ти
им поставяш ограничения
с разни сметки и щипки за пране
в дните наопъки
талантът ми е чисто и просто един безделник
писателят в мен изпива на екс едно въображаемо голямо
обзет от суицидни мисли
а аз връзвам косата и се обличам за работа