Като философско, политическо, социално и културно движение, влиянието на марксизма през последните векове е трудно за съпоставяне. И въпреки това, отричан или почитан, този -изъм остава непознат и неправилно тълкуван … Нека го разгледаме по-отблизо.
Какво е това?
Марксизмът е философия за обществото, която предлага интерпретация на развитието на историята от материалистични и диалектически дискурси. Не е лесно точно да се характеризира марксизмът и може би по тази причина не рядко е окарикатуряван. Под повърхноста си марксизмът представя три ясно различими измерения: икономическо-социологическо измерение като теория на обществото; политическо измерение, тъй като предполага практики, насочен към политически и социални промени; и критично-философско измерение, изразяващо се като реакция към предходни философии, експлицирани в идеализма на Хегел и в материализма на Фойербах.
Какъв е неговият произход и основните му характеристики?
Маркс живее в средата на XIX век, бурен период във всички сфери на обществения и политичски живот, но най-вече в социален и икономически контекст, в който развитието на свободния пазар създава фигурата на работника с наемна заплата. Събития като буржоазната революция от 1848 г., положението на работническата класа в Англия, Парижката комуна от 1871 г. и др. генерират конфигурацията на марксизма като теория и практика. Трите основни източника за трудовете на Маркс, както е посочено от Ленин, са германската класическа философия (главно Хегел и Фойербах), английската политическа икономия (Адам Смит и Дейвид Рикардо) и утопичният социализъм (Оуен, Фурие и Прудон).
Каква е неговата роля в историята на мисълта?
Заедно с Фридрих Енгелс, чиято заслуга е критичното постулиране на индустриалната революция в труда „Ситуацията на работническата класа в Англия“, Карл Маркс потвърди, че материалните условия на човешкия живот винаги са определяли начина му на живот и мислене , тоест историческата му еволюция. Актуалността на марксизма е в това, че понятия като отчуждение, икономическа структура, начин на производство, производствени отношения или социална класа придобиват нов смисъл в онзи момент на икономическа криза. Маркс е първият, който сигнифицира възникването на капитализма, законите, по които се управлява и възможността за отхвърлянето му. Без марксизма не може да се обясни историята на ХХ век.
Тери Игълтън заявява: „Ако Нютон видя невидимимото, а Фройд обясни необяснимото, то Маркс свали маската от ежедневието ни, подреждайки парадигмата на социалните отношения, която нарече капиталистически начин на производство. Марксизмът може да се е върне.”
Луис Алфонсо Иглесиас Уелга (Luis Alfonso Iglesias Huelga) е професор по философия в Института по средно образование Escultor Daniel (Logroño, España), есеист и поет. Последните му публикувани книги са „Испания, задължителната илюстрация“ (“España, la Ilustración pendiente” – edit. Apeiron Ediciones) и стихосбирката „Ъглите на света“ (“Las esquinas del mundo” – edit. Cuestión de belleza).
Превод от испански: Е-същност
Преводът е направен по filco.es
