Масонството. Едва ли са много на брой думите, които са обект на толкова противоречиви оценки, на толкова спекулации и които неизменно предизвикват интереса на обществеността, независимо от епохата. За едни масонските ложи представляват организации с неизвестни интереси, кроящи тайни планове, а за други те са просветени организации.

Независимо от различните мнения около характера на масонските ложи си заслужава да отбележим, че такива възникват и в България, по-точно в Следосвобожденска България, а в борбата за национално обединение масонството е възприето като особен способ за осъществяването му – редица видни членове на ВМОРО стават масони и достигат водещи позиции в ложите.

Въпреки че първата масонска ложа по българските земи възниква след Освобождението, първият български масон е бесарабският българин архимандрит Ефрем от Кишинев, който дори се опитва да създаде българска ложа в Русе, след завръщането си отвъд  река Дунав. За реален основоположник на масонството в България обаче се приема Иван Николов Ведър, член на английската ложа в Цариград, достигнал висока степен в йерархията. Интересен факт е, че Ведър поддържа връзки с Българския революционен централен комитет. Според различни сведения Ведър посвещава в масонството голяма част от българските революционери, които впоследствие заемат ръководни постове в Третата българска държава, както и че благодарение на връзките между него и турските масони той успява да спаси от опожарение и разграбване дунавския град Русе.

След Освобождението Иван Ведър инсталира първата българска редовна масонска ложа Балканска Звезда (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 година, измежду членовете на която са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев, и която е била посещавана инкогнито от бъдещия княз Александър Батенберг. Следва учредяването на ложи във Варна (където за кратко е първата Велика ложа), София, и още няколко града, но през 1887 година Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи, заради опасността дейността им да се опорочи от политическите и междуличностни борби, характерни за младата и неопитна държава.

Както личи от действията на Иван Ведър, масонската ложа се оказва полезно средство за осъществяване на необходими международни връзки. Спешна необходимост от такива връзки има Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Затова някои от най-видните членове на Организацията се присъединяват към различни масонски ложи с надеждата да изградят необходимите контакти, които да им послужват в необходими ситуации- в масонските ложи често членуват висши държавни лица, чуждестранни търговски представители, религиозни водачи, които имат различна социално-политическа насоченост, но се водят от общите принципи на масонството.

Затова не бива да се изненадваме, че сред масоните революционери намираме Дамян Груев, Михаил Развигоров, полк. Петър Дървингов, Георги Кулишев, Кирил Пърличев, Христо Силянов, Йордан Чкатров , Павел Шатев и др. макар да липсва стопроцентово доказателство за принадлежността на някои от тях.

Към края на 1917 година поражението на Централните сили в Първата световна война е сигурно.  Въпреки че показва „чудеса от храброст”, военната реалност е срещу българската армия. На хоризонта се задават преговорите по сключването на мирните договори, а за онези които не се водят от илюзии е ясно какво ще означават те за българската държава- откъсване на територии,  промяна на съотношението на силите и неясно бъдеще относно финансовото положение на страната.

През това време се обмислят и създават различни организации за защита на българските интереси, чиято цел е максимално да се облекчи нелекото положение, в което страната се намира- създават се или се възстановяват различни офицерски братства, никнат добруджански, македонски и тракийски комитети, създава се дори Комитет за защита на националните интереси.

В основата на някои от тези инициативи е ген. Александър Протогеров- който също така е член на ВМРО и бъдещ член на ЦК на Организацията. Инцидентно или не, ген. Протогеров стига до заключението, че възстановяването на масонството в България ще е от полза за страната. Причината? Поначало българите масони са особено свързани с франкомасонството и ложата във Франция, която след края на Войната има „моралната правда” на своя страна и чийто глас ще бъде от значение на преговорите.  Вземайки пример и от Сърбия и Гърция, които извличат дивиденти от сътрудничеството си с Франция,  става ясно, че българска масонска ложа би могла да съдейства за едно по-благоприятно отношение към България. Чрез нея по-лесно би се „заобиколил” проблемът около съюза на България с Германия.

Учредителното събрание се извършва на 27-ми ноември 1917 година. Великата ложа на Франция дава своето съгласие българската Ложа „Заря“ да се раздели на Ложите „Зора“ и „Светлина“ и те да образуват Великата ложа на България  (ложата „Заря” съществува от 1914 година с патент на редовност от Великата ложа на Франция). Учредителите се придържат към покровителството на франкомасонството с надеждата това да даде плодове в последствие, ето и някои интересни извадки от приетата Декларация на великата ложа на България:

„Франкмасонството не е секта, нито привърженик на някаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на приятелите на истината една почва за разбиране и братско единение.

То налага на своите съмишленици като граждани и масони да се подчиняват на законите на страната, в която живеят, и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.

То не ограничава никого при търсене на истината и за да запази тази пълна свобода във всички направления на Духа, то се въздържа да определя норми или да изисква от своите съмишленици едно определено вярване.“

Първият Управителен съвет е в състав:

Велик майстор Александър Протогеров

Велик първи надзирател д-р Стоян Джубелиев

Велик втори надзирател Тома Карайовов

Велик блюстител Илия Пенев

Велик секретар д-р Недко Семенов

Велик касиер и попечител Йордан Ковачев

Велик архивар и проверител Александър Теодоров-Балан

В периода 1918-1940 година  ложата извършва значителна дейност на ниво двустранни срещи и връзки със свои братя от Западна Европа. Това допринася за подобряване на имиджа на България в страните победителки, но трудно успява да извоюва значителни придобивки за българското население в Македония , Тракия и Добруджа. Това се дължи както на здравите политически връзки между победителите и българските съседи (най-вече с Франция), така и на сложните отношение между балканските ложи, които зависят както от вътрешната, така и от външната обстановка (за пример, ложата в Кралството на сърби, хървати и словенци претърпява различни трансформации, а престижът ѝ в международен план въпреки това е голям, от друга страна румънската ложа попада под атаките на различни партии и организации и понякога трудно успява да извършва дейност). Убийството на Александър Протогеров през 1928 година допълнително отслабва ефективността на ложата.

Наближаването на Втората световна война и установяването на фашисткия и нацисткия режими съответно в Италия и Германия бележи залеза на българското масонство. Подобно на други страни, които избират германската външнополитическа орбита, масонството в България е забранено. Това става с приемането на Закона за защита на нацията, който влиза в сила през януари 1941 година. Българските масони са обвинени, че чрез своите действия  са се превърнали в проводник на интересите на западните демокрации. Подобни мерки целят затварянето на всички канали, които Съюзниците могат да използват за спечелване на привърженици сред обществото.

Краят на Войната не води до положителни промени за българските масони. По примера на СССР масонските ложи остават забранени, а в България техни членове са осъдени на смърт от Народния съд с обвинението, че са чужди шпиони, защитаващи интересите на франкомасонството и западните капиталистически държави.  Принадлежността към масонска ложа улеснява издаването на по-тежка присъда. Сред осъдените масони са Петър Думанов, бивш плевенски депутат от XXV Обикновено Народно събрание и проф. Александър Станишев.

Установяването на социалистическия строй превръща масонството в тема, обсъждана потайно и то от най-радикално настроените членове на интелигенцията. Съществува теза, че т.нар. „врагове с партиен билет“ са били отстранявани и заради принадлежността им или симпатизирането им към франкомасонските ложи и идеи.

За масонството може да се спори много. Могат да се приведат както положителни, така и отрицателни аргументи за неговия принос към обществото, но друго не би могло да се очаква от толкова мащабна организация, събираща хора с толкова различни идейни възгледи.

Какви изводи можем да направим за масонското движение по българските земи?  Защо е възникнало то? Отговорът на този въпрос като че ли е даден най-добре от Димитър Ведър, син на основателя на българското масонство Иван Ведър: „Нуждата от създаването на ложа беше чувствителна поради факта, че тогавашната чужда преса, в унисон, третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна.” Българските масони по онова време интуитивно усещат, че основаването и узаконяването на една призната българска ложа ще спомогне за подобряване имиджа на страната ни пред европейските сили. “Мисълта, която ръководеше основателите на тази ложа, беше ясна: да разпространи зидарската идея между нашия народ, за да вкуси и той от благодатните й плодове за своето душевно и нравствено усъвършенстване, а също така да може, чрез една бъдеща своя Велика ложа да влезе в общуване със Свободните Зидари от целия свят, както и стана.”

Идеята е прегърната от редица български революционери, които си дават ясна сметка, че борбата не се води само с пушката манлихера и сабята дамаскиня, но и чрез контакт с външния свят, чрез установяването на връзки, които могат да помогнат, макар и с малко, на националноосвободителното и обединително движение.  Българските герои са демонстрирали обществено съзнание, далеч надхвърлящо епохата им, като разширяват своите възможности за съпротива. Потайността на масонските ложи не им е чужда- все пак те самите основават или стават част от тайни комитети, целящи промяна на несправедливия начин, по който живеят българите.

Мартин Чорбаджийски

———————

Мартин Чорбаджийски е студент в трети курс на специалност “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Той е заместник – председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник – редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Източник: bulgarianhistory.org