Произходът на живота е една от най-интригуващите енигми в човешката история. Без преки доказателства за възникването на живота на Земята, учените търсят из цялата Вселена и най-малката улика, която да легитимира някоя от многобройните теории. Ново откритие предполага, че прости съединения, които са съставна част от живите организми, могат да се образуват и живеят в междузвездното пространство. И това отново провокира въпроса, дали животът може да има извънземен произход?
Екип астрохимици от Хаваите публикува статия в списание „ACS Central Science“ (PDF), в която твърди, че една от основните съставки на живота, карбаминовата киселина (молекула от въглерод, кислород и азот) може да се синтезирана в ледени кристали и да просъществува в различни части на Вселената.
Това проучване идва само няколко месеца след като друг изследователски екип от Япония съобщи за откриването на урацил, една от четирите нуклеобази на рибонуклеиновата киселина, в астероид.
Това означава ли, както предполага теорията за панспермията, че животът е възникнал някъде в космоса, след което е донесен на Земята от комети, астероиди и метеорити? Биохимикът от университета на Валенсия и член на Международното общество за изследване на произхода на живота, Хули Перето, отхвърля тази хипотеза, твърдейки, че много от заключенията на космическата химия не са подкрепени с надеждни доказателства. Според него е научно по-оправдано да продължим да търсим произхода на живота във водата на Земята, а не някъде в космоса..
По отношение на откритието на хавайските астрохимици Перето казва, че „тяхното заключение се базира на симулационен лабораторен експеримент, при който, в имитираните условията на примитивната Вселена, протичат химични процеси, генериращи нови молекули. Това ни дава доказателства за наличието на молекули по принцип, но не от всяка молекула би възникнал живот.
При формирането на Земята влияят различни процеси както протичащи вътре в нея, така и идващи от космоса – привнесени молекули от падащи космически тела. Това обаче не е автоматично доказателство, че животът на планетата ни се е зародил от молекули от паднали астероиди.
Нещо повече: засега няма доказателства за привнесени бактерии или спори от космоса. Това, което имаме, са основни градивни молекули, за които все още не знаем, какво значение биха могли да имат при формирането на живота. Факт е, че метеоритите съдържат прости молекули като аминокиселини например, но досега никой не е открил сложни молекули, като молекулата на протеина, на което и да е космическо тяло.“
Според Перето, към днешна дата, нито един сериозен учен не би подкрепил хипотезата за панспермия, тоест че животът се е зародил някъде другаде във Вселената, след което е привнесен на Земята. В съвременната наука се поддържат две основни хипотези за възникването на живота. Едната е за формирането му чрез химични процеси в дълбочинните нива на горещи водни басейни, а другата е т. нар. теория за пробиотичната супа – комбинация от химични процеси от земен и космичен произход.
