Американски професор анализира папирус, който описва пътуването на древните египтяни в отвъдното
Днес продължават споровете за съществуването на живот отвъд смъртта. В този смисъл е любопитно да се проследи как жителите на Древен Египет, преди хиляди години, са възприемали отвъдния свят.
Освен Книгата на мъртвите*, има и други ръкописи, интерпретиращи египетските вярвания и ритуали за живота след смъртта. Един от тези документи е Papyrus FMNH 31324. Папирусът е депозиран от американския магнат Едуард Ейер (Edward E. Ayer) в Полевият музей по естествена история(Field Museum) в Чикаго през 1894 г..
Наскоро директорът на Изследователския архив към Чикагския университет, професор Фой Скалф (Foy Scalf), направи ново проучване на документа.
Папирусът е една от така наречените Книги за дишането, колекция от древна египетска погребална литература, датираща от династията на Птоломеите (332 – 30 г. пр. н. е.) и римският период (30 г. пр. н. е. – 640 г. сл. н. е.). Тези тайнствени ръкописи са създадени, за да придружават мъртвите по пътя им към и в отвъдния живот. Думата „дъх“ („дишане“) е, разбира се, метафорична експликация за физиологията на покойника в отвъдното.
Анализът за Първата книга за дишането е публикуван в октомврийския брой на Journal of Near Eastern Studies и според Скалф разкрива неизвестни досега подробности за египетските ритуали при подготовката за отвъдното.
В изследването Скалф твърди, че Първата книга за дишането е трябвало да бъде поставена под главата на починалия, докато Втората е поставяна под краката му. Анализираният папирус е илюстриран със сцени, включващи богът на плодородието Апис.
Книга на мъртвите. Заклинание 17 от Папирусът на Ани
Скалф потвърждава, че Първата книга за дишането съдържа внимателно подбрани заклинания от Книгата на мъртвите и т.нар. Saite Recension. Съставена е от 165 магически формули от династията на Птоломеите.
Папирусът стилизира отделни заклинания от Книгата на мъртвите в единна „повествователна” структура, фокусирана върху обожествяването на покойника и представянето му пред общността на боговете.
Според Скалф документът може би е открит заедно с други папируси от Книгите за дишането в Тиванския некропол. Копието на Първата книга за дишането е в лошо състояние и не можеше да бъде точно датирано. Основавайки се обаче на граматичните характеристики на текста, Скалф предполага, че папирусът се отнася към класическия средноегипетски период, а впоследствие – и към римския период.
* Папирусът на Ани представлява изцяло запазена версия на Книгата на мъртвите. Открит е в гробницата на високопоставения писар Ани от XIX династия (около 1250 пр. н. е.). Манускриптът е свитък с дължина малко под двадесет и четири метра, изписан с курсивни йероглифи и богато илюстриран.
Проучване на Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн за древния индиански град Кахокия, разположен на брега на река Мисисипи, до днешния Сейнт Луис, Мисури, САЩ
Една от задачите на археологията е да анализира климатичните въздействия върху различни човешки общества и цивилизации. Често пъти изследванията идентифицират корелация между периодите на климатични промени и активни социални трансформации.
Археологът Тимъти Р. Паукетат (Timothy R. Pauketat) от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн (University of Illinois at Urbana-Champaign) публикува статия в Journal of Anthropological Research, в която споделя как климатичната кривата през Средновековието* влияе на историческото и културно развитие на могъщите индиански колонии в долината на река Мисисипи.
Подемът на Кахокия започва през Х век, когато градът става център на мисисипийската цивилизация, за което спомага и местоположението ѝ, вливането на трите реки – Мисисипи, Мисури и Илинойс. В този период местното население се е увеличило от 1000 до 40 000 жители.
Никое друго северноамериканско населено място не достига подобна урбанизация чак до края на XVIII век.
Една от могилите от комплекса Кахокия на снимка от 1907 г. / Снимка: Cordon Press
Според Паукетат внезапният прираст на населението в Кахония съвпада с мощен религиозен подем, вероятно провокиран от експлозия на свръхнова през 1054 г., осветявайки небето повече от месец.
Проведените през последните години разкопки показват, че по-голямата част от населението на Кахокия е било от имигранти, дошли за религиозни поклонения, след което се установяват в града и околностите му.
В центъра на Кахокия е разположена т. нар. монашеска могила, с височина 100 метра и площ на основата от 5,6 хектара – най-атрактивната историческа забележителност в Северно Мексико. Това е било мястото за провеждане на публични игри и религиозни ритуали. Името си получава от общността на монасите траписти, населявали могилата векове по-късно, след изоставянето на града.
Церемония на парна баня
Паукетат е анализирал нивата на въздушните потоци и валежите в Кахокия през средновековния климатичен максимум и заключението му е, че евапотранспирацията* е основната причина за урбанизацията в долината на Мисисипи.
Паукетат изследва и институционализираната форма на евапотранспирацията – свещен ритуал, известен като „церемония на парна баня“.
Според Паукетат местното население, уповавайки се на поверие за взаимовръзка между живата и неживата материя, интерпретира климатичните феномени като духовни проекции от природата към човека. „Церемонията на парна баня“ е практика за мощен енергиен трансфер, при който водата се превръща в пара, чиято уловена субстанция от жителите на Кахокия ги дарява с лечебен елексир.
Могила в Кахокия / Снимка: iStock
„Церемонията на парна баня“ е само един от многобройните ахетипове от културния и социален Ренесанс на Кахокия, който Паукетат нарича „Големия взрив“.
Около 1050 г. сл. н. е. стават характерни непознати дотогава архитектурни елементи и стилове, изразяващи предимно водните и лунните цикли. На мястото на старите селища за кратко време са изградени могили, площади и религиозни сгради. Съществуващите вече светилища са били разширени, като към тях са създадени пътища, свързващи ги с могилите за „церемония на парна баня“.
Моделите на PDSI (Palmer Dough Severity Index) отчитат значителна промяна на климатичните условия през XII век – рязък спад на валежите и продължително засушаване.
Според проучването именно спадът на валежите и последвалото засушаване се оказват катализаторите за драматичните промени в Кахокия – миграция на населението, презапасяване с хранителни ресурси, недоверие и отказ от церемони и подмяна на култове.
* Равномерни валежи и умерен климат в периода IX-XII и значителното покачване на температурите, спад на валежите и засушаване след XII в северноатлантическия регион.
** Отделяне на влага в атмосферата чрез директни изпарения от земната повържност, от една страна и от растителна транспирация, от друга.
Аржентински палеонтолози представиха откритие на нов вид месояден динозавър, живял преди около 90 милиона години. Динозавърът е ходел на два птичеподобни крака с големи, извити нокти и е имал крила. Новото откритие предоставя информация за еволюцията и появата на първите птици.
Фосилът е намерен в провинция Rio Nеgro, в Патагония, Аржентина. Това е било малко и пъргаво животно, високо около 1.5 метра. Въпреки че не е можел да лети, динозавърът е движел крилата си, подобно на съвременните птици при полет и ги е използвал за балансиране при ходене и бягане.
Матиас Мота(Matias Motta) от Лабораторията за сравнителна анатомия и еволюция на гръбначните животни към Аржентинския музей по природни науки „Бернардино Ривадавия“ (LACEV-MACN-CONICET), казва, че „този нов вид, наречен Overoraptor chimentoi, е от групата на месоядните динозаври, познати като паравии“.
“Това животно е имало много големи и силни палци на краката, които са му служи за нападение и захващане на плячката, стъпалото му е било удължено, което е типично за ходещите животни”, се казва още в статията, публикувана в сп. The Science of Nature.
Птиците са нищо повече от пернати динозаври
Федерико Агнолин (Federico L. Agnolín), съавтор в изследването, споделя, че най-много са се изненадали „от краката на този вид динозаври, които са били почти идентични с краката на граблива птица, а крилата им – много дълги и мощни, също са приличали на крилата на съвременните птици”.
Изследването потвърждава хипотезата, че първите птиците са се появили вследствие на еволюция от тази група динозаври. „Познатите ни птици са нищо повече от пернати динозаври“, казва Фернандо Новас (Fernando Novas)
В предишни проучвания палеонтолозите откриват фосили, предоставящи доказателства за подобна еволюция на птиците от динозаврите. Става въпрос за малки динозаври като Buitreraptor, по-едри като Unenlagia и големи като Austroraptor.
„Противно на първоначалните ни предположения, динозавърът Overoraptor не е принадлежал към групата на Unenlagia, а към друга група, населявала о. Мадагаскар, наречена Rahonavis. Става ясно, че южна Аржентина е била обитавана от различни видове и голямо разнообразие от динозаври паравии, включително Unenlagia и Overoraptor, които едва сега започваме да опознаваме”, се казва в изследването.
Името Overoraptorchimentoi идва от фамилията на палеонтолога Николас Чименто(Nicolas Chimento), който, през 2013 г. е първият, теоретизирал възможна еволюция на птиците от динозаври.
Създаването ѝ се свързва с преход от номадски към заседнал начин на живот
Обиколката на Агуада Феникс(Aguada Fenix) в Табаско (Мексико) е като ходене по пясъчни пътеки, заобиколени от пейзаж с тучна растителност. „Никой не подозираше какво се крие отдолу“, казва Такеши Иномата(Takeshi Inomata), изследовател от Колежа по антропология къмУниверситета в Аризона (САЩ) и един от авторите на проучването, публикувано в сп. Nature. Сред виещите се пътеки и гъстатата гора са скрити създадените от маите древни монументи, които се разполагат на изумителните 563 000 квадратни метра. Това е най-голямата и най-стара структура, открита досега от цивилизацията на маите, датираща от 950 г. пр.н.е.
Благодарение натехнологията Lídar, лазерен метод за идетификация на обекти, създаващ триизмерна карта, учените са открили церемониални постройки, построени между 1000 и 800 г. пр.н.е.. Структурите са високи от 10 до 15 метра и от тях тръгват девет пътеки в различни посоки.
Мелина Гарсия, един от изследователите в Агуада Феникс. / Снимка: TAKESHI INOMATA
Откритията реконструират познанията ни за тази цивилизация. Първоначално се е смятало, че цивилизацията на маите е възниквала постепенно, тоест, село по село, докато се достигне до по-масивни структури. Но новите архиологически доказателства показва обратното: маите са създали първо по-големите постройки, след което са се обособили селищата около тях.
Заседнал начин на живот и социално равенство
Следващият етап на проучването е да се анализира сялата околност и да се види как тази общност е комуникирала с останалите. Дотук най-важната констатация е категоричното доказателство за хипотезата, че цивилизацията на маите е базирана на прехода от номадски към заседнал начин на живот. Според авторите на изследването, преди 1200 г. пр. н. е. общността на този регион не е използвала керамика и е сменяла местообитанието си, в зависимост от хранителните ресурси.
Даниела Триадан разчиства керамичните прибори за хранене от 900-700 г. пр. н. е. в Агуада Феникс (Мексико). / Снимка: TAKESHI INOMATA
Дълго време учените смятаха, че маите не са водили заседнал живот до около 350 г. пр.н.е.. Днес тази хипотеза е опровергана. Заседналият начин на живот е възникнал много по-рано.
„Това доказателство е ключово за разбирането на миналото и за това как са били изградени древните цивилизациите“, – казва Иномата. – „Със сигурност не са искали да напуснат района, в който са засели царевица, а са останали там, за да япазят от посегателства, да се грижат за растежа ѝ и, в крайна сметка, да приберат реколтата.
Иномата споделя, че иска да продължи с проучванията, не толкова за да открие нови данни за архитектурата, отколкото да изясни начинът на живот и културни традиции на самото общество на маите.
Изненадващо в изследването е, че не дава доказателства за подчертано социално неравенство, което се предполага от предишни проучвания на майската цивилизация.
„Открихме артефакти за социална деферентност, но тя е несъществена. Нямаме ясно изградена ерархия на социалната структура – владетел, обкръжение на владетяля, заможна прослойка, бедни селяни. Всички хора в общността са се занимавали с едно и също нещо, извършвали са една и съща работа – зърнени култури и риболов“, казва Иномата.
Дълбока шахта при разкопките в Агуада Феникс, показваща мащабите на работата на учените / Снимка: TAKESHI INOMATA
Селищата на маите
За Анабел Форд(Anabel Ford), директор наЦентъра за изследвания на Мезоамерика към Калифорнийския университет в Санта Барбара (САЩ), „данните от разкопките и големият брой контекстни дати в изследването са впечатляващи.Запознах се с проучването и се удивих от мащаба му. Lider технологията е невероятна научна иновация. И Агуада Феникс е поредният пример. Имам обаче и някои несъгласия. Комплексъте важен за разбирането на прехода от номаден към заседнал живот. Но винаги е имало комуникация между общностите в Мезоамерика*. Въпреки че в Агуада Феникс не са намерени доказателства за комуникация с други общности, артефакти от други разкопки потвърждават това. Например, Такалик Абах (Takalik Abaj) в Гватемала, предлага артефакти с датирани марки, свързващи Олмеките** с маите.“
Вероника Веласкес разчиства скулптури на маите от предкласическия период в Агуада Феникс. Снимка: TAKESHI INOMATA
Форд не е съгласна с авторите на новото проучване и относно социалното равенство: „Вярно е, че строителство в алувиална зона и наличието на мегалитни структури (ресурси, които не са в билизост) предполагат колективна дейност, но това не отрича социална йерархия. Точно напротив, строителство с подобни мащаби е невъзможно без йерархично управление. Мястото обхваща значителна площ и, въпреки че са извършени разкопки от голям мащаб, те не прдеоставят цялостна картина на района. Социалната диферентност ще се изясни, когато се проучат селищата, където е живяла общността. Изследванията се занимават задълбочено с архитектурните паметници, но за да се създадат тези колективни конструкции, са необходими много хора и именно мястото, където са живеели тези хора, бих искала да се проучи. Само чрез анализ на селищата на маите можем да разберем и обясним стратегиите за това уникално строителство и механизмите за оцеляване на цивилизацията.“.
—————-
* Мезоамерика – историко-културен регион, включващ южно Мексико, Гватемала, Салвадор, Белиз, западен Хондурас, Никарагуа и Коста Рика.
** Олмеки (Olmeks) – древна мезоамериканска индианска племенна общност, населявала неголяма територия в днешно Мексико. Наименованието им е условно. Първото споменаване за тях е в ацтекски исторически хроники от, в които се споменават още от 2000 г. п. н. е..