Аз бях от Бургас

Ям с ръце от тавата измислена скоро

Гостът бавно доплита  вечното  Божие слово

И реката  пламти  победила треви и дървета

Ястреб грозно мълчи в гнездото си насред ветровете!

Ръкопляскам

единствено аз

защото 

на сцената в своят екстаз

грейва за кратко лалето!!

Аз бях от Бургас

Дом на красиви поети!! 

Аз бях от Бургас, но

Сънувах все планини!

сф/2025 год.

1.
Пробужда се градът
в далечината светлини изгасват.
Рибарите прииждат на талази, за
да покорят единственият мост!
2.
Под него сополива, влажна, престаряла
рибата се крие, и когато стръвта я заблуди
ще я приюти в обятията си богът на моретата-
събирачът на души!
3.
Сополив и влажен,
недорасъл още
тъкъв е рибешкият талисман.
Той съхне по-далеч от всяка есен
опашката му е студена!

Кораб пристига!
Ухае на вятър, на бодри вълни.
…….как бавно се влива в могъщия залив,
а ние го дебнем сами!
До кораба, лодка
червена и страшна
прилича на дракон от диви земи.
До лодката, лодка сънлива и прашна,
а ние ги дебнем сами!
Пробудено-мое, море като от картина-
понякога черно, не зло
друг път всесилно като богиня
със знатно дори потекло!
Отпивам от тебе капчици само
подправям безвкусният сън,
а ти ме догонваш през дните горещи,
когато изграя навън!
Пробудено-мое, море като от картина
когато се гмуркам мълчиш
там някъде пъстри острови имаш
……….там някъде силно валиш!