Ивайло Добрев е роден през 1983 г. в Русе. Завършил е средно образование.
Публикува стихове в Литературен вестник, Dictum, Кръстопът, Litclub – Литературен клуб, Public-Republic и др. Автор е на поетичните книги „Жозефин” (2008), “Тихотворения” (2013) и “Птица в ключалката” (2014).
Носител на трета награда от поетичния конкурс по случай 130 години от рождението на Сирак Скитник и 40 години от първата емисия на Радио Благоевград (2013), както и горд носител на титлата баща на Ясен. Живее в София.
Мъничко удивен исус
на драго сърце бих си отдъхнал бели листе
на драго сърце бих те сменил
за мъничко удивен Исус и нито дума
повече самолети през час порят небето
всяка минута се разминават някъде горе
в облачни коридори всяка минута някъде
има буря ураган смерч торнадо лек ветрец
вдигат се къщи от земята летят нанякъде
вдигат се и свещените крави летят нанякъде
всяка минута вали някъде гърмят стълбове
в полето стават пожари от една дребна дума
свлачища и блата се отварят и някой потъва
потъва потъва потъва и този
някой е винаги жив а после е винаги мъртъв
всяка минута представи си кафето във въздуха
милион кафета в един единствен
въздух как хвръкват и спират задръж тази картина
всяка минута някой разлива своя чай
върху друг себе си а покривките са винаги чисти
всяка минута машината смазва някого
машината вози някого някой управлява машината
всяка минута тя спира и тръгва незнайно къде
винаги във вярна посока обаче съобразно с целия график
а жертвите винаги са много и на място
тях ги има за да ни има нас
и нашата тънка душевност дебелее
диетата ни не е ефикастна въпреки че
винаги от сърце режем плодовете и винаги от сърце
махаме излишните мазнини и винаги от сърце
късаме зеленото от кафявото до червеното
бели листе в изсечения в скалата гроб
всяка секунда вече лягат по двама
монаси светци просяци пътуващи преминаващи
и дошли наистина съвсем за малко
на почивка да видят пирамидите да пипнат пясъка
да се снимат с морското око на дъното
и тези скали всяка минута
приемат безпощадно много посетители
бели листе представи си четири милиарда ръце
как посягат едновременно в супермаркета
към щанда със златните ябълки или към хладилника
с млякото но всичко е свършило твърде рано
пазарен ден е и в 10 сутрина всяка дребна
сладка всяка голяма консерва всяка прасковка
е разграбена от онези които цял живот чакат неделята
за да свършат някаква смислена работа
тогава аз питам теб как ще се изхраним с толкова малко недели и с толкова много протегнати ръце в името на нещо което има формата на смисъл
вероятно бели листе вероятно никак тогава но
възможно е всяка секунда някой да хвърля храна на бунището
и всяка секунда онези малки мухи които кацат
именно и точно на време по лицата на дребните скакалци
с вече почти нечовешки лица как тези малки мухи
са станали повод за изместване на оста на земята
с няколко вечни градуса не разбира се
че още не е фатално но когато стане
всяка секунда ще започне своето връщане
в началото си състояние и тогава смисълът бели листе
съвсем ще изтънее и ще не ще не той аз ще умре
