Вероятността астероид 2024 YR4 да удари Земята на 22 декември 2032 г. продължава да расте. Според американската космическа агенция НАСА вероятността се е увеличила до 2,4%, което е с 0,2 пункта повече от изчисленията, публикувани миналия петък и увеличение с повече от един процентен пункт в сравнение с оценките от края на януари.
Според Sentry, системата за наблюдение на сблъсъци, която непрекъснато сканира каталога на астероидите за потенциални бъдещи удари със Земята, астероидът 2024 YR4 има малък шанс (2,4%) да удари Земята в рамките на седем години.
От своя страна Европейската космическа агенция (ESA) поддържа вероятността от 2,2%, същият процент, който предложи в петък, тъй като Координационният център за близки земни обекти (NEOCC) не е правил нови актуализации.
Тази седмица и двете агенции повишават вероятността за въздействие на дневна база: от 1,2% в сряда, 1,9% в четвъртък и 2,3% в петък.
Въпреки че вероятността да удари Земята остава ниска, астероидът отговаря на определени критерии, като неговия размер и възможността за удар, което накара ООН да активира предупредителните си протоколи в две специализирани агенции: Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN) и Консултативната група за планиране на космически мисии (SMPAG).
IAWN и SMPAG се срещнаха тази седмица със Службата на ООН по въпросите на космоса (UNOOSA), където беше обсъден въпросът за този астероид. SMPAG посочи, че „еволюцията“ на астероид 2024 YR4 ще продължи да бъде активно наблюдавана. Документът също призовава за бъдеща среща, когато текущият период на видимост приключи или преди това, ако развитието на заплахата го налага.
Астероид 2024 YR4 беше открит на 27 декември 2024 г. от програмата ATLAS (Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) в Чили. Експертите смятат, че 2024 YR4 има диаметър между 40 и 90 метра, а хипотетичният сблъсък е изчислен за 22 декември 2032 г., според данни на ESA.
За момента астероидът се наблюдава от Земята от центрове като Института по астрофизика на Канарските острови, но от април това вече няма да е възможно, защото ще бъде извън обсега на земните телескопи. След това космическият телескоп Джеймс Уеб ще измерва орбитата му.
Преди 2032 г., когато се очаква хипотетичния сблъсък, астероидът ще доближи Земята през 2028 г., след което „орбитата му ще се стабилизира отново и тогава ще може с по-голяма точност да се предположи, дали вероятността за сблъсък е по-малка или дори нулева”, казва изследователят от Института за космически науки на CSIC и Института за космически изследвания на Каталуния (IEEC), Хосеп Мария Триго, в изявление за агенция EFE.
Ударът е малко вероятен, но ако се случи, Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN) посочва източния Тихи океан, северната част на Южна Америка, Атлантическия океан, Африка, Арабско море и Южна Азия като възможни точки за сблъсъка.
След плазмено торнадо в северното полукълбо на Слънцето, мистериозен обект беше изстрелян в дълбините на космоса
Обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА засне плазмено торнадо в северното полукълбо на Слънцето.
Изображенията показват „малък облак“ (в действителност той е по-голям от нашата планета), който, след като напусна повърхността на нашата звезда, предизвика магнитни аномалии и изхвърляне на голямо количество коронална маса (CME). Те обаче, за щастие, не достигнаха Земята.
Слънчевите бури могат да причинят сериозни проблеми в комуникациите и системите на GPS позиционирането. Преминаването на подобни вълни е изключително опасно, възможно е да засегнат електрическите трансформатори, причинявайки прекъсване на тока в големи региони на планетата за дълго време.
Изхвърляне на коронална маса.
SDO заснема изображения на много дължини на вълните, всяка от които има различни температури на материята. Всяка дължина на вълната е оцветена в предварително зададен цвят. Синьото представлява дължината на вълната от 335 ангстрьома , т.е. представя спектрална линия на желязо-16 или Fe XVI, която достига температури над 2,5 милиона градуса по Целзий.
Интересното в инцидента от 28 декември 2023 г. обаче не е самият плазмен облак, а мистериозният обект, отделил се от слънчевата повърхност точно след плазменото торнадо. „Неидентифициран“ обект се изстреля с невероятна скорост в открития космос. Изображението говори само за себе си.
Мистериозният обект, заснет от НАСА
Феноменът не е нов. През март 2012 г. изображение на мистериозна и гигантска черна сфера, „свързана” със Слънцето чрез поредица от тъмни нишки, взриви социалните мрежи. Дали НЛО е „изсмуквало“ енергия от Слънцето?
В действителност това беше вид временна дупка в слънчевата плазма, както изясни в статия журналиста Хосе Мануел Ниевес. През 2020 г. подобен феномен беше заснет и от космическата сонда SOHO в северното полукълбо на нашето Слънце.
Слънчевото торнадо също не е нещо ново. През 2015 г., между 1 и 3 септември, огромна маса от слънчев материал се завихря и върти в продължение на 40 часа над повърхността на Слънцето. Температурата на йонизираните железни частици в тази екстремна ултравиолетова дължина на вълната на светлината е около 2,7 милиона градуса по Целзий.
Слънчевото торнадо от 2015 г.
По-смущаваща е връзката между слънчевата активност и сеизмичността на Земята.
На 31 декември 2023 г. слънчево изригване от тип X5, 8 минути след като се изхвърли от Слънцето, достигна Земята. Часове по-късно последицата от него беше ужасно земетресение в Япония с магнитуд 7,4 по Рихтер, причиняващо най-малко 48 смъртни случая. Най-силната регистрирана електромагнитна буря е от септември 2017 г., когато Слънцето произведе изригване от тип X8, което генерира множество телурични активности в Мексико.
Изследванията, които показват връзката между климатологията на Слънцето и телуричните движения на Земята, както и вулканичната активност, стават все по-актуални.
Според проучване, публикувано в списание Nature, най-силните сеизмични движения на Земята са пряко свързани с активността на повърхността на Слънцето.
Джузепе де Натале, директор на Националния институт по геофизика и вулканология в Рим и съавтор на изследването, уточни, че „когато протоните от Слънцето достигнат своя пик, се регистрира увеличение на земетресенията над 5,6 по Рихтер през следващите 24 часа. Ето защо е важно да наблюдаваме нашата звезда“.
Обсерваторията за слънчева динамика е първата мисия, стартирана от програмата на НАСА Living With a Star (LWS),чието предназначение е да разбере причините за слънчевата променливост и нейното въздействие върху Земята.
Инфографика на метана, открит от телескопа James Webb. Снимка: NASA
Най-новото изображение от космическия телескоп Джеймс Уеб разкрива спектри, характерни за атмосфера, съдържаща газ метан и водни пари на екзопланетата WASP-80 b, съобщиха от NASA.
Към днешна дата водни пари са открити на повече от дузина планети, но метан (молекула, намираща се в изобилие в атмосферите на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун в Слънчевата система) не е откриван на екзопланети, изследвани с пространствена спектроскопия.
„Идентифицирахме тази неуловима молекула, което ни дава възможност за създаването на точен модел за раждането, растежа и еволюцията на планетата“, каза Тейлър Бел от Bay Area Environmental Research Institute (BAERI).
Учените добавят, че „чрез установяване на количеството метан и вода на планетата, можете да се разбере съотношението между въглеродните и кислородните атоми. Това съотношение е различно, в зависимост от това къде и кога са се формирали планетите. Следователно, съотношението въглерод/кислород е индикатор дали планетата се е формирала близо до своята звезда или по-далеч от нея“.
С температура от около 552°C (около 1025°F), WASP-80 b е това, което учените наричат „топъл Юпитер“ – планети, подобни по размер и маса на Юпитер, но с по-висока температура.
WASP-80 b се намира на 163 светлинни години от Земята, в съзвездието Орел и прави пълна обиколка около звездата си за 3 дни. Тъй като екзопланетата е много близко до звездата си, която, от своя страна, е доста отдалечена от Земята, е невъзможно да бъде видяна дори и с най-модерните телескопи.
Съвременните астрономи търсят екзопланети чрез метода на транзитната фотометрия, основан на наблюденията върху преминаването на планетата на фона на звезда. Методът позволява да се определят размерите, а в комбинация с метода на Доплер – и плътността на планетите. Дава информация за наличието и състава на атмосферата.
НАСА има опит с изпращане на космически кораби до газовите гиганти в нашата Слънчева система за измерване на количеството метан и други молекули в техните атмосфери.
И сега, когато открихме същия газ на екзопланета, можем да започнем да правим сравнение между планетите от Слънчевата система и тези – извън нея.
Симулация на космическия кораб на НАСА Psyche, докато се приближава до астероид 16 Psyche / Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU
Автор: Хосеп М. Триго Родригес (Астрофизик)
Новата мисия на НАСА, Психея (Psyche), ще обикаля в орбита, ще картографира и изучава в детайли един от най-атрактивните космически обекти в съвременната астрология – металният астероид 16 Психея (16 Psyche).
Астероидите са метално-скалисти или метални космически обекти, които са трудни за наблюдение и изследване с телескоп от Земята. Поради отдалечеността и сравнително малкия размер с телескоп не можем да определим реалното им поведение. Следвайки орбитата си, астероидите обикалят около Слънцето и, преминавайки пред светлия му диск, можем да ги забележим като движещи се, тъмни, малки точки на фона на статичното Слънце. И именно затова мисиите до тях, с които да ги доближим и изследваме, са толкова важни.
Изборът за проучване точно на астероида 16 Психея не е случаен. 16 Психея е с диаметър около 200 км., богат е на метали, а вероятно и на други ресурси. По-важното, обаче е, че този астероид е планетарен ембрион (остатък от ядро на планета) и като такъв, може да ни даде доказателства за начина по-който са се образували и еволюирали планетите в ранната Слънчева система.
Планетарни ембриони
Има много бели страници в познанията ни за произхода и еволюцията на металните астероиди.
Ако хипотезите ни за възникването на Слънчевата система са правилни, в ранният ѝ стадии е имало десетки планетарни ембриони, от които само няколко са оцелели, за да образуват планетите от земната група*.
В ранните стадии на Слънчевата система големите планетарни тела са натрупвали радиоактивни изотопи като Al-26 и Fe-60. Тези изотопи прогресивно се разпадат (имат период на полуразпад от 0,7 милиона години), генерирайки топлина, която разтапя формиращата планетите материя. Тези процеси довеждат до вътрешно диференциране, при което тежките и плътни елементи, като металите, потъват през силикатната маса, образувайки метално ядро.
Знаем например, че ембрион с размерите на Марс се е сблъскал със Земята, резултатът от което е Луната. Планетарните ембриони се сблъскват с по-малки и по-големи космически тела в Слънчевата система. При сблъсъците ембрионите се разпадат на фрагменти, образувайки астероидния пояс между Марс и Юпитер. Смята се, че 16 Психея е един от тези метални астероиди.
Познанията за металните астероиди са важен елемент от планетарната ни защита. Някои от най-големите кратери по земната повърхност са издълбани от сблъсъци с метални астероиди. Те са устойчиви при проникването в атмосферата на Земята, навлизат в опасна близост и са в състояние да причинят много щети.
Мисията Heavy Metal
Преди няколко години група европейски астрофизици и планетарни учени, сред които и аз, се опитахме да убедим Европейската космическа агенция (ESA) да се ангажира с космическа мисия до метален астероид. Мисията носеше незабравимото име: Heavy Metal. Бяхме близо да осъществим първото посещение на метален астероид, но, след дълго умуване, ESA отхвърли проекта.
Сега мисията Psyche на NASA е на път да осъществи това, което ние пропуснахме.
Доказателства, че 16 Психея е планетарен ембрион
За да потвърдим, че 16 Психея е това, което предполагаме – планетарен ембрион – астероидът трябва да е запазил структурата си, такава, каквато е била в момента на неговото създаване.
Металните метеорити, паднали на Земята, са фрагменти от метални астероиди. Преминавайки през атмосферата, поради голямата си плътност, те губят много малка част от състава си (за разлика от другите метеорити) и запазват химическите си характеристики такива, каквито са по принцип. Така че, нашите познания за металните метеорити тук, на Земята, могат да ни подскажат какво да очакваме, когато стигнем до 16 Психея.
Поради многобройните сблъсъци с космически обекти, вероятно повърхността на Психея е покрита от кратери, а ядрото ѝ е силно намагнетизирано.
Съставът на метеоритите, паднали на Земята, ни дава представа от какво е изградена Психея.
Металните метеорити са сплави от желязо и никел в различни пропорции. При разрез ясно се виждат линиите Видманщетен**. Тези уникални кристални структури се генерират при скорост на охлаждане от около 1ºC на милион години. Това означава, че за да се охлажда толкова бавно, тази структура е фрагмент от достатъчно голямо планетарно ядро. Означава и още нещо: не може да бъде създаден в лаборатория.
Мисията Psyche
Мисията на NASA ще бъде огромен напредък в нашето разбиране за металните астероиди. Когато достигне целта си през 2029 г., Psyche ще изследва астероида в продължение на 26 месеца.
Магнитометърът на космическия апарат ще търси доказателства за палеомагнетизъм***. Съществуването на палеомагнетизъм би означавало, че астероидът е фрагмент от ядро на планетарно тяло.
Гама-лъчевият и неутронният спектрометър ще идентифицират химическите елементи, които го съставляват. Хиперспектрална камера ще заснема астероида, за да се установи минералния състав и топография на 16 Психея. А високата разделителна способност на изображенията ще позволи да се проучи детайлно повърхността му.
Телекомуникационните системи ще изследват гравитационното поле на астероида – взаимодействайки с 16 Психея, радиовълните от космическия кораб ще покажат, дали астероидът оказва влияние на орбитата му.
Определянето на масата, формата, ротацията и гравитационното поле на астероида ще ни позволи да разберем по-добре неговата повърхностната геологията и вътрешна структура.
Изследването на астероида 16 Психея ще революционизира нашето разбиране както за произхода и еволюцията на металните астероиди, така и за формирането на скалисти планети, включително Земята.
* Планети от земна група – това са планети, които са изградени предимно от силикатни скали. Те се различават съществено от газовите гиганти, които нямат твърда повърхност и са съставени главно от водород, хелий и вода в различни агрегатни състояния. Планетите от земната група имат приблизително една и съща структура: метално ядро и силикатна мантия. Релефът на повърхността им е от каньони, кратери, планини и вулкани. В Слънчевата система има четири планети от земната група: Меркурий, Венера, Земя и Марс. В ранните стадии на Слънчевата система вероятно е имало много повече такива планети, но те или са били изхвърлени от Слънчевата система, или са били погълнати от други планети.
** Линиите Видманщетен (Widmanstätten) – Видманщетеновата структура е фигури от дълги никел-железни кристали в железните метеорити. Видмащетеновата структура се получава при повече или по-малко фино срастване на камаситени и тенитени ленти (наричани ламели), които се пресичат една с друга под различни ъгли.
*** Палеомагнетизъм – това е изследване на записа на магнитното поле на материята. Този запис предоставя информация за поведението (посоката и интензитета) на магнитното поле назад във времето.
