За да изпълни своето предназначение, философската структура е определена от редица взаимосвързани функции.

Функции на философията:

• познавателна
• епистемологична
• методологическа
• информационно-комуникативна
• ценностно-ориентираща
• критична
• интегративна
• идеологическа
• образователна
• прогностична
• проектираща

Познавателна функция
Познавателната функция на философията се смята за една от най-важните. Тя се състои в способността на философията да формира обща и стабилна система от познания за заобикалящия ни свят и принципите за неговото съществуване, за явленията и процесите в природата и обществото, като основни субекти на човешкото битие. Познавателната функция конструира нашето отношение към света чрез набор от чувства, знания и вярвания, генерирайки принципите, които определят познанието ни за света, обществото и себе си.

Познавателната функция по своята форма може да бъде:

• митологична
• религиозна
• философска

Основата на митологичния мироглед се състои от митологични представи за битието и мястото на човека във Вселената. Този мироглед се формира от артистични и емоционални преживявания или от социални илюзии. Религиозният мироглед, за разлика от митологичния, не смесва земното и свещеното. Носителите на такъв мироглед вярват, че творческата всемогъща сила – Бог – е над и извън природата. Във фокуса на религиозния мироглед е вярата във висшите ценности и начините за постигането им. За разлика от религиозният, философският мироглед се генерира от познавателни и емпирични основания на битието.

Епистемологична функция
Същността на тази функция се състои в способността на философията да извършва теоретични изследвания на човешката когнитивна дейност, за да идентифицира механизми, техники и методи на познание. Тоест теорията на познанието, развивайки принципите и нормите на знанието, предоставя на човек средствата, чрез които да опознае света.

Методологическа функция
Философията, като средство за развитие на принципите на човешките отношения към света и пазител на знанието за тези принципи, може да функционира като методология, т.е. като учение за методите на познание и трансформация на реалността. Това означава, че философията има методологическа функция. Терминът „методология“ се използва в научната литература в два смисъла: в първия смисъл, терминът обозначава учението за нормите и правилата на човешката дейност; във втория, методологията се разпознава като набор от норми, които опосредстват когнитивните и практически действия с цел тяхното оптимизиране. Може да се твърди, че методологията, като набор от принципи и норми на дейност, функционира като проява на човешкия мироглед. Приложението на методологическа функция от философията зависи от качеството на общите принципи на познавателните и емпирични дейности, разработени в нейните рамки, както и от степента на усвояване на знанията за тези принципи от хората, които ги прилагат.

Информационно-комуникативна функция
Усвояването на философските знания зависи от способността на философията на предава системата си от познания от човек на човек. Това обуславя информационно-комуникативната функция на философията.

Ценностно-ориентираща функция
Философията, като съвкупност от знания за най-общите принципи на отношението на човека към света, е в същото време система от критерии за оценъчна дейност, в рамките на които действат тези принципи. Оценъчната дейност, възможна като следствие от осъзнаването на философските критериите за оптималност и полезност на определен набор от явления и действия, е познание за човешкото място в битието. Философията, като средство за развиване на знания за ценностите и носител на това знание, има ценностно-ориентираща функция.

Критична функция
В рамките на философията оценката на случващото се в света се извършва въз основа на общи идеи за нормите и патологиите на явленията в реалното битие. Критичното отношение на философията към негативното в духовния и материалния живот, постулира парадигми, които означават кое е лошо за човека и следователно заслужава трансформация. Критичната функция на философията се проявява не само в отношението човек – битие, но и като процес на самооценка. По този начин критичната функция на философията може да се реализира както по отношение на стимулиране на познанието за света, така и като оптимизиране на съдържанието на самата философия.

Интегративна функция
Философията обобщава знанията, натрупани от човечеството, систематизира ги и ги интегрира в единна йерархична система. Това ни позволява да говорим за интегративната функция на философията по отношение на знанието.

Философията формулира общи принципи на световния ред, както и изисквания за отношението на човек към света, обществото и себе си. Универсалното познание за битието сближава концептуалностите на отделните индивиди, което ги интегрира в един социум.

Идеологическа функция
Философията е в състояние да регистрира, систематизира и управлява интересите на социалните групи в обществото, тоест да функционира като идеология. Идеологическата функция на философията е различна, в зависимост от интересите на социалните групи, които изразява.

Образователна функция
Овладяването на философски познанията, формира начина, по който човек оценява битието, след което сътворява своето собствено битие.

Прогностична функция
Една от основните функции на философията е да зададе евентуални парадигми за бъдещето. От древни времена много от философите са възприемани като пророци за бъдещето. С развитието на науката тези магически и окултни нагласи са изместени от емпирични и логични философски модели. Но и преди, и сега философията е основният интелектуален механизъм за творене на бъдеще.

Проектираща функция
Философията, познавайки механизмите и общите принципи в развитието на природата, обществото и мисленето, е основен инструмент за въздействие върху природните и социалните процеси. Предварителното програмиране на социалната среда, териториите, градоустройството и др., изисква участие на философията, заедно с други науки, за да се разработят най-общите принципи и норми за функциониране на социалните сегменти.

Автор: Сезар Менор-Салван

„Понякога си мисля, че има живот на други планети, а понякога си мисля, че няма. И в двата случая заключението е удивително.“
Карл Сейгън

Вероятността за съществуване на живот на други планети кънти в нашето колективно съзнание. Откриването на доказателство, че не сме сами, би било най-грандиозното откритие в историята.

Към настоящия момент обаче можем само да спекулираме с тази вероятност. С помощта на съвременната наука малко по малко научаваме повече както за нашата галактика, така и за живота и неговата еволюция. Това знание е нашият пътеводител (макар и много ограничен) в търсенето на живот някъде другаде. Дали ние ще го открием или той ще открие нас?

Когато говорим за извънземен живот, това не означава задължително интелигентен живот, а всяка форма на живот. Когато проучваме произхода и еволюцията на живота на нашата планета, задължително възниква въпросът: дали той се е случвал или случва и някъде другаде, освен на Земята? И дали съществуват места във Вселената, които отговарят на условията за възникване на живот (наричаме това обитаема зона ). Астробиологията е науката, която се занимава с отговорите на тези въпроси.

Първият и единствен известен живот

Има научен консенсус, че животът на Земята се е появил преди около 4,2 милиарда години. Поразителното е, че това се е случило за кратък период от време, много бързо за темпоралните мащаби на геологията – между стотици хиляди и 120 милиона години след възникването на планетата. Това предполага, че при наличие на правилните условия, животът може да се развие относително бързо.

Нашите познания по пребиотична химия предполагат, че изходните компоненти на органичния живот са универсални. Химичните закони генерират началните фази на живите клетки, така че можем да предположим, че органичният живот има разпознаваеми характеристики, където и да се появи.

За дълъг времеви отрязък от историята на Земята животът се е състоял от прости едноклетъчни и многоклетъчни форми, като прародителите на съвременните водорасли. Животните населяват нашата планета през последните 500 до 600 милиона години, което е само 14% от общата времева линия на живота.

Интелигентен живот, способен да изследва космоса

Като „интелигентен живот“ определяме онзи живот, които притежава познанията за астрономически наблюдения и изследвания, и изпращане (приемане) на сигнали в/от космоса. Ако приемем Бронзовата епоха като отправна точка за систематични астрономически наблюдения, тогава се оказва, че интелигентният живот съществува на Земята от около 0,00012% от времевата си линия. А способността ни да изпращаме (и получаваме) сигнали в/от космоса заема незначителен времеви интервал от общото време на живота на Земята, така че вероятността някой да получи нашите сигнали или ние да получим техните, е много малка.

Простият органичен живот такъв, какъвто го познаваме тук, на Земята, вероятно е относително често срещан във Вселената, но не може да се твърди същото и за интелигентния живот. Математическите анализи показват, че има около 60% шанс интелигентен живот да не възникне на планети, на които съществуват прости организми. Последните проучвания предполагат, че в нашата галактика може да има между една и десет планети с интелигентен живот. Тоест, ако животът е следствие от еволюция, не може да се твърди, че интелигентността също е следствие на такава.

Търсим извънземни биосигнатури

Като ориентири за извънземен живот, учените търсят биосигнатури или биомаркери на екзопланети в нашата Слънчева система, които биха били доказателство за живот или химическа еволюция. Засега обаче липсват доказателства за живот извън Земята (фосфинът на Венера не е биосигнатура).

Един от най-добрите, познати ни научни методи за намиране на доказателства за извънземен живот, е наблюдението на екзопланети. Досега са идентифицирани 5496 планети, които обикалят около 4229 звезди. С помощта на инструментите на телескопа Джеймс Уеб дори имитирахме молекулярен и химичен профил на атмосфера на екзопланета.

Възможно е в близко бъдеще, с напредване на познанията ни за наблюдение, да бъдат открити биосигнатури в някоя от над 1800 идентифицирани досега, подобни на Земята планети. Но към днешна дата, за нито една екзопланета не са открити доказателства за признаци на какъвто и да е живот.

Има ли разумни същества, които наблюдават Земята?

Няма причина да не предполагаме, че нашата планета е включена в програмите за наблюдение на някоя извънземна цивилизация. Ако технологиите на цивилизация в Космоса са (или са били) достатъчно развити, тя би била в състояние да открие биосигнатури, като съвместното наличие на кислород и метан в атмосферата ни или спектъра на хлорофила – това са откриваеми биомаркери.

Ако някой ни наблюдава от разстояние около 60 светлинни години, той би открил доказателства за технологична цивилизация, като например наличието на хлорофлуоровъглеводороди (CFC), които отделяме в атмосферата.

Вероятността за живот на екзопланета е малка

Може да изглежда, че сме открили много екзопланети. Но истината е, че това е много малка извадка. Смята се, че само в нашата галактика има около 100 милиарда екзопланети.

С познанията, с които разполагаме, е лесно да се изчисли, че вероятността на новооткрита, скалиста екзопланета да липсва живот, е около 99,98%. Изглежда плашещо – намирането на обитаема планета е като печалба от лотарията. Добрата новина е, че в нашата галактика има много планети. Оптимистичното предположение е, че в Млечния път биха могли да съществуват до 10 милиона планети с форми на живот.

Ами ако вече са били тук?

Скорошни свидетелства за предполагаема извънземна технология и неидентифицирани аномални явления (UAP), представени пред Конгреса на Съединените щати, генерираха голямо медийно внимание. Но учените работят с доказателства, а такива, засега, липсват. Не трябва да бъдем обаче прекалено скептични, а търпеливо и без предразсъдъци да изучаваме и обсъждаме данните за UAP, да тестваме всички хипотези.

Необходимо е също така да се определят параметрите, с които познатата ни физиката тълкува най-екзотичните хипотези. Твърденията за посещаване на Земята от извънземни технологии, са едновременно вълнуващи и несъстоятелни, поради липса на доказателства. Много е важно да се отбележи, че липсата на адекватно обяснение на някои UAP не означава автоматична достоверност за извънземни технологии.

Следователно, базирайки се на актуалното си познание, трябва да предположим, че поне в нашата галактика ние сме единственият образец за интелигентен живот.

Технологиите за търсене и наблюдение се развиват и, с търпение и професионализъм, може би един ден науката ще даде отговор на въпроса: сами ли сме във Вселената? Възможността за извънземен живот никога няма да спре да ни вълнува.

Сезар Менор-Салван е биохимик и астробиолог. Професор по биохимия в университета в Алкала. Изследователските му интереси са химическата еволюция и произходът на живота, еволюцията на нуклеиновите киселини и протеините, органичната геохимия, приложима в изследването на еволюцията на екосистемите и геобиологичните приложения на спектроскопските техники.

Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).

Група изследователи откриват, че Хималаите не са се образували, както предполагаме

Чрез нова техника за топографско измерване учени установяват, че Хималаите са били на повече от половината си височина, преди континенталният сблъсък да ги превърне в най-високата планинска верига в света. Изследването е публикувано в Nature Geoscience.

Планинските вериги играят ключова роля за глобалния климат, като променят времето и оформят флората и фауната по своите склонове и долини. Топлият въздух се издига към откритите ветровити и влажни зони на планините и, охлаждайки се, кондензира в дъжд и сняг.

В закритите, подветрени зони се случва обратното: преобладава сух климат, феномен, известен като „дъждовна сянка“. Поради тези уникални явления, формирането на планинските вериги предизвиква засилен интерес сред учените, които изучават и моделират климата назад във времето.

Екип от изследователи от Станфордския университет е адаптирал техника, използвана за изследване на метеорити, за измерване на темпоралната динамика в седиментни скали, с която установяват, че една от емблематичните планински вериги в света, Хималаите, не се е образувала така, както се предполага.

„Интересното е в онова, което е съществувало преди съществуването на Хималаите“, обяснява Пейдж Чембърлейн, професор по Науки за Земята и планетите в Станфордския университет. „Нашето изследване показва за първи път, че краищата на двете тектонични плочи вече са били доста високи (средно около 3,5 километра) преди континенталния сблъсък, който е създал Хималаите“, добавя той.

Даниел Ибара добавя, че „това е повече от 60 процента от средната сегашна височина – много по-високо, отколкото мнозина предполагаха, което променя представите за климата и биоразнообразието в миналото на Хималаите“.

Констатациите налагат прекалибриране на старите климатични модели и вероятно ще доведат до нови палеоклиматични хипотези за хималайския регион на Южен Тибет, район, известен като Арката на Ганг. Това може да доведе до по-внимателно изследване и на други ключови планински вериги, като Андите и Сиера Невада.

Измерването на топографските параметри такива, каквито са били назад във времето, е сложен процес, който е обект на палеоалтиметрията. Няма много прокси индикатори за надморската височина в геоложкия запис, но екипът от Станфорд открива такива в сътрудничество с учени от Китайския университет по геонауки.

Дъждовете не само са били по-обилни по откритите, ветрени склонове, но и химическият състав на валежите се променя, когато въздухът се издига към върховете. По-тежките изотопи изпадат първи, а по-леките – когато се издигнат високо. По този начин, чрез анализ на изотопния състав на скалите, се установява надморската височина, на която са били отложени.

В седиментните записи кислородът съществува в три стабилни изотопа: кислород 16, 17 и 18. Ключовият изотоп, кислород 17, е изключително рядък. Той представлява само 0,04% от кислорода на Земята. Това означава, че в проба, съдържаща милион кислородни атома, само четири атома са кислород 17.

„Има само осем лаборатории в света, които могат да направят този анализ – казва Чембърлейн. – Отне ни три години, за да получим числа, които имат някакъв смисъл и които да са константни.”

Това обяснява защо тройният кислороден анализ е бил пренебрегван или може би твърде лесно отхвърлян, като топографски показател на планинска история.

Чрез вземане на проби от кварцови жили в долините на Южен Тибет и използване на троен кислороден анализ, екипът констатира, че основите на Арката на Ганг са били много по-високи от очакваното, много преди тектоничните сблъсъци.

„Смяташе се, че е необходим масивен тектоничен сблъсък, с мащаб континент-континент, за да се произведе издигане, необходимо за създаването на верига като Хималаите – казва Ибара. – Това изследване опровергава тази теза и отваря нови и интересни хоризонти“.

Провинция Шанси в централен Китай се превърна в сцена на удивителна археологическа находка: открита е гробница от династията Дзин, датираща отпреди 800 години. Според Института по археология на провинция Шанси гробницата е била открита още през 2019 г. при ремонтни дейности на дренажната система в района, но едва сега откритието е оповестено публично чрез доклад на Китайската академия за социални науки.

Гробницата, разположена до селището Донгфенгшан, окръг Юанку (около 545 километра югозападно от Пекин), е великолепна, богато украсена структура, изградена изцяло от небоядисани тухли, имитиращи дърво. Стълбище отвежда до основната гробна камера, чийто вход е бил запечатан.

Основната камера е с квадратна форма, с ширина на стените 2 метра и височина 3,5 метра. Покривът е осмоъгълен, изграден от тринадесет наклонени реда тухли. Всички стени са гравирани със сложни резби, а на покрива е разположена богато украсена капандура.

Според китайските археолози най-забележителният аспект на гробницата е нейната уникална украса. По южната стена са гравирани орнаменти, имитиращи прозорци с решетки. Източната и западната стени са гравирани с мотиви, които изключително реалистично имитират врати и прозорци. В подножието им са добавени и цветни етюди.

Най-впечатляваща обаче е северната стена, класифицирана от археолозите като „истински шедьовър“. На тази стена са гравирани фигурите на мъж и жена, седнали на столове с цветни декорации, а пред всеки от тях има маса с храна, питиета и пергаменти. За човешките фигури се смята, че са семейна двойката, обитаваща гробницата. Фигурите са изобразени изключително реалистично – с много детайли, забелязват се дори гънките на дрехите им. Мъжът е изобразен с козя брадичка, облечен е в роба, препасана с колан, а ръцете му са скрити в ръкавите на дрехата. Жената е облечена в рокля и, подобно на съпруга си, ръцете ѝ са скрити в ръкавите. Украсата на гробницата включва още изображения на лъвове, морски животни и цветя, но най-интересни са двете фигури, за които археолозите предполагат, че са духове-пазители.

В основната камера е открито погребение на трима души: дете на възраст между шест и осем години и двама възрастни на възраст между 50 и 60 години. Едно от нещата, което озадачава археолозите, е, че въпреки грандиозния характер на гробницата, погребалната церемония е доста скромна. В гробовете са намерени само девет предмета – две порцеланови кани, две порцеланови купи, една порцеланова лампа, три глинени саксии и една глинена плоча с текст, вероятно указващ подробности за закупуването на земята, върху която е построена гробницата. Въпреки че надписът е в лошо състояние, археолозите са дешифрирали фразите и от тях става ясно, че погребението датира от времето на управлението на император Джангзонг от династията Дзин, тоест между 1190 и 1196 г. сл. Хр..