ПО  ВЪЛНИТЕ  НА  НАДЕЖДАТА

от Нели Лишковска

за поетичната книга „Зад вратата на мансардата” на Ивета Данаилова, изд.”Потайниче”, 2016г.

Ивета Данаилова

Въпреки „градското” си заглавие, в тази книга няма врати, мансарди или подобни разпознаваеми елементи от това пространство. Те се явяват само от време на време, при това – с подчертано метафорична функция. Фокусът на поетичния интерес на Ивета Данаилова е зает от нещо друго.Това е мотивът за водата  във всичките му възможни форми, превъплъщения и смисли. Налице е цялата гама от проекции на този образ – от росата и тихия ромон на извора до буреносните порои и ледени капчуци. Дъждът често  се среща като стилистична фигура и като структурен похват, около който се завихрят цяла поредица от емоционални преживявания.

…Потеглила към долната земя,

обърната страна на рая,

да ни спаси, да отнесе калта

със приливни вълни

небето

овързала с въжета самота…

„Сто години дъжд”

Образът на дъжда поставя смислови акценти и се проектира върху обекти като музиката („Concerto”), аромата на лавандула („По вътрешния коридор”),визуална картина(„Някога в едно дъждовно лято”) или лед („Зимата остана по капчук…”).

Освен всичко останало, този образ може да наложи и засили не само естетическите възприятия на читателя, но и да внуши дълбоко психологически преживявания.Като подсъзнателния страх от  скритото, тайнственото, престъпното.

…и влагата на застоялите подземия

където трупаш

дребните си подли прегрешения…

„В матрицата”

На другия полюс е приказното и фантастичните трансформации на водата.Сянката на нейното присъствие се открива в „Следствие”, „Прошепнато от една раковина”, „Островът”. Мъглата също е част от този мотив за дъжда.В нея се съсредоточава погледа.Той търси, опитва се да узнае.Неясен е, но присъстващ със звука на „глухи чанове”:

…Сутрешният дъжд,

останал да се стича по тревата,

се отронва като глухи чанове…

„Дрямката на овчаря”

Особен момент е липсата на субстанцията Н2О в целия цикъл „Паралелни светове”.В космическия вакуум няма вода. Пространството на черните дупки и антиматерията предполагат други същности. Но тук „водният дух” съществува като повей, шепот или далечно ехо.Ивета Данаилова пак поставя своя символ подобно белег и сякаш сътворен наново. Думи като „езеро”,”океан”, „реки”, „вълни”, „капка”, „приливи”, „потъвам” и т.н. – пораждат у читателя такива„водни” асоциации, въпреки безвъздушната безкрайност на галактиките.

Това не само насочва вниманието към непрекъснатия ход на времето, но и по някакъв специфичен начин „разтича” пространството. Прави възможно то да се разлее извън границите си и собствените си рамки.Цикълът „Паралелни светове” може да се разглежда още като обобщение на предходните три части в книгата. Едновременно с това е и препратка към следващия, последен цикъл „Изгубени адреси”.

Тук битието е открито и казващо всичко.Без имагинерност и вселенски липси.Появява се образа на пристанището като еманация на  човешкото присъствие и отсъствие.Като симбиоза от двете.

Този град

вместо корен

се е вкопчил в живота

с пристанище…

„Този град…”

Животът като пристанище – от потъването на мечтите до изплуването на надеждата.

Поетичният свят в „Зад вратата на мансардата” на Ивета Данаилова се отличава със своята засилена пейзажност и метафоричност. Изящни стихове, които ще помогнат на читателя да види околния свят с нови очи.Очи, измити в росата на една красива сетивност.

Коя е Нели Цветкова?

Най-обикновена писателка. Освен това майка, съпруга, приятелка, кулинарка, любителка на котки и ръкоделия и какво ли още не. Напоследък съм свободна от професионални ангажименти, така че продължавам да изследвам какво друго съм.

В блога си споделяте, че искате да кажете на света някъде около 10000 неща и просто няма как да мирясате, докато те не станат достояние на всички. Успяхте ли?

О, цял живот няма да ми стигне. Затова и няма да мирясам никога.

„Дълга поляна“ е първата книга, която излиза с логото на Дамския писателски клуб „Фортуна“, а коя подред книга Ви е?

Пета, без да броим участията в сборници. Преди нея са „Ясновидката“, „Сълза за мама“, „Синьото мънисто“ и „Нощно дежурство“.

Защо „Дълга поляна“?

Дълга поляна се нарича една местност на брега на река Волга. Тя е известна с това, че там компасите не работят, кръвното налягане на хората се нормализира, болестите отминават. Намира се точно срещу град Болгар. В книгата на тази поляна се случват ключови събития.

Книгите Ви само за хората любителите на изтънченото, но балансирано фентъзи ли са?

Май така се оказва. Аз, разбира се, никого не ограничавам да ги чете. И отначало си мислех, че би трябвало да мога да достигна до по-широк кръг от читатели. Но с времето видях, че някои от хората, които иначе обичат фентъзи, фантастика, хорър, точно на моите книги гледат с известно объркване. Вярвам обаче, че точно моите читатели са истинските ценители.

Защо фентъзи?

Защото всяко фентъзи по някакъв начин е приказка, а аз обичам приказките.

Какво е „Фортуна“ и защо „Фортуна“?

„Фортуна“ е нашият новоучреден дамски писателски клуб, на който съм председател. Целта ни е да се подкрепяме взаимно в литературната си кариера, както и да популяризираме ролята на жените в литературата, изкуството и въобще в обществото. Името избрахме заедно. Спряхме се на богинята на съдбата, която е изменчива, но и щедра. Смятаме, че нейният образ добре изразява женската природа и се надяваме щедростта й да докосне и нас.

За последно плакахте, защото…

О, аз плача на книги, на филми, на коледни песни. Плача за чужди нещастия и за лошотията на света. Най-рядко плача за себе си.

За какво не Ви достига смелост?

Знаете ли, аз вярвам, че ако наистина трябва да направиш нещо, в нужния момент ще намериш и нужната смелост за това. Щом нямаш смелост за нещо, значи или не го искаш достатъчно, или не е писано. Така че, имам всичката смелост, която ми трябва.

Пишещата жена в България е…

Бог Шива, но с много повече от шест ръце.

На кой въпрос искате да отговорите, но никога не Ви го задават?

Няма такъв въпрос. Като искам да кажа нещо, намирам начин да го направя.

Критиката по Ваш адрес я…

Изслушвам я внимателно, позволявам си за кратко да се скапя /но задължително насаме/ и после почвам да търся в нея това, което може да ми е от полза.

Най-добрият и ценен съвет е…

Щом е чужд, не е достатъчно добър. Човек трябва сам да си направи грешките и да си извади изводите.

Кои са Вашите критерии за добра литература? Какви характеристики трябва да притежава един литературен текст, за да го определите като такъв?

Добрият текст трябва да е достатъчно четивен, за да задържи вниманието ти, без да усетиш, че в същия момент докосва тайни местенца в мозъка и сърцето ти. Той ще събуди у теб въпроси и понякога дори няма да знаеш, че са провокирани точно от него. Ще те вика да се върнеш обратно още много пъти. И ще му личи, че е писан с удоволствие.

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология в СУ”Св. Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита” (1998), „Зеницата на Бога” (2007), „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и „Танго за Луцифер” (2014). Има и сборника с драми „Недокоснати пиеси” (2013). Автор е на романите „Нероденият”(2009), „Леговището на тъгата” (2010), „Зверо sapiens (2011), „Петнайсетият камък” (2012), „Безкрайната точка” (2013), „Ключовете от Рая” (2014) и „Деветимата непознати” (2015).

Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев”, „Златен ланец” на в. ”Труд”, „Аргус” и др.

ОТКЪС ОТ РОМАНА „ ЛИПСВАЩИЯТ СЪН”

НЕЛИ ЛИШКОВСКА

Беше дошло времето да се срещне с варварина Ви Го. Реши това да бъде на Деветия ден*. За празника градовете и селата опустяваха. Навсякъде беше много тихо, без недоброжелателни очи и уши и удобно за тайни срещи.

Девет дни преди датата владетелката на Шън изпрати в двореца на Ви Го девет огромни кошници с хризантеми, придружени с послание.

*празник на есента; Деветият ден на деветата луна или Двойната девятка; хората се качват високо в планините,съзерцават луната, веселят се и се наслаждават на есенните хризантеми.

 чакай ме в деня на Двойната девятка; имам предложение за теб, на което няма да можеш да устоиш; и защото не съм Чан Ъ*, ще ти подскажа – затегни тетивата на лъка си; смени върха на копието си; наточи добре меча си; ще ти потрябват. . .

От владетелят на племето ди нямаше отговор. Пратениците й се бяха върнали с празни ръце. Обясниха, че бяха чакали три денонощия, както изискваше добрия тон в подобни случаи и си бяха тръгнали.

Може би Ви Го изчакваше. Искаше да види какъв ще бъде следващия й ход. Може би му трябваше време или някакъв по-сполучлив акт на убеждаване от кошница хризантеми.

Рау Я не можеше да се откаже. Щеше да доведе започнатото до края му, без значение какъв щеше да бъде той.

Започна да се готви за срещата си с варварина. Разпореди се да й направят бойни доспехи с всички отличителни знаци на владетелите. Когато ги облече наистина приличаше на мъж. Никой не можеше да каже, че това е онази слаба и беззащитна жена, изгонена преди години от съпруга си за прелюбодейство. От осанката й лъхаше увереност и сила. Движенията й бяха решителни. Погледът – смразяващ.

О Ха Ли се опита да я разубеди да не потегля сама. За пореден път я помоли да тръгне с нея в ранното утро преди дългия път към земите на ди.

• Не отивай, любима. Имам лошо предчувствие.
• Аз не, любими. Не ме е страх.
• Зная. Страхът е зло. Светът е в теб .
• Животът е важен.

*Лунната вълшебница; жена на легендарния стрелец И; била алчна и властолюбива; наказана да живее сама на Луната, тъй като откраднала от мъжа си елексирът на безсмъртието.

Тя пристъпи и го целуна. Потегли, без да се обърне нито веднъж назад. Личната й охрана я следваше в пълен боен ред. И пълна вяра.

Когато навлезе на територията на ди, я чакаше изненада. Беше посрещната от представители на владетеля Го, които й предадоха следното съобщение.

. . . аз съм Луан*; предложи ми дърво, на което да кацна. . .

Рау Я върна пратениците със следния отговор.

. . . аз съм Фусан**; без мен небесата ще паднат;  Луан няма да има къде да лети, нито да каца. . .

Нареди да направят лагер и зачака.

Следващият тест, на който беше подложена, гласеше.

Луан сънува, че е пеперуда, която се чувства радостна и щастлива; пеперудата не знае, че е Луан; изведнъж се събуди; оказа се, че е Луан; Луан не разбра дали той сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е Луан. . .

Отговорът на Рау Я този път беше следният.

Луан и пеперудата без съмнение са различни; това се нарича превръщане на нещата; различното е в това, че пеперудата „носи светлинка”***. . .

*фантастична птица, подобна на феникса;  според китайските предания, тя е в непрекъснат полет и може да кацне само на дървото платан.

**вълшебно дърво, допряло небесата в Източно море, откъдето се издига слънцето.

***израз от древни китайски стихотворения;  означава да цениш времето и да умееш да се наслаждаваш на мига;  свързан е с обичая хората да излизат нощем, да се разхождат и веселят като носят запалена свещ.

Третото послание, което пристигна от варварина, преди да й даде достъп до владенията си, беше следното.

 като И Ин ще се кача в ладия и ще мина покрай слънцето, без да ме изгори; ти можеш ли да сториш същото. . .

Този път тя забави отговора си по-дълго. Накрая реши да използва поетичното слово на Хун’йен* и върна пратениците със стихове.

Ученик на Синия лотос,

от небето прокуден безсмъртен.

Вече три хиляди пролети

криеш си името в хладни палати.

Но защо ли служителят трябва

да задава въпроси такива?

Мойто следващо тяло навярно

ще бъде Вималакирти. . .

Денят на Двойната девятка беше минал. Празникът отшумяваше и хората започнаха да се връщат в градовете и селата.

Рано сутринта на деветия ден след Двойната девятка, в лагера пристигна нов пратеник, който обаче силно се отличаваше от предишните. Насочи се към шатрата на Рау Я и влезе направо без покана или разрешение.

Безмълвен, махна с ръка към слугите да излязат. Приближи към постелята и отметна балдахина.

Жената спеше.

*безсмъртен вълшебник;  по времето на властелина Яо от митичната династия Ся вече бил живял 3000години;  бил отшелник в Западните планини и там овладял вътрешната алхимия;  създател на направлението Чиста земя;  основава и манастира Дунлин.