Не си сама сред руйните смокини-

разцъфналата млада тишина

сред праскови и детелини, 

сред пясъка затрупал песента!

 

Не си сама, когото плакнеш поглед в булеварда,

в лампите пленени пак от вятър не студен,

когато яздим коня от спектакъла

дълго, ден, след ден!

 

не си сама, дори когато тичаш към морето

жадна като гларуса смутен, за да

отпиеш глътка от соленото ни цвете

ухаещо на палава вълна!