Смъртта на душата

Вече няма душа, Фройд я уби. Превърна я в психика; в нещо, което може да се измери, изследва, регистрира. Душата – мистичният обект на поети, художници, композитори, философи; вместилището на чувствата, на Лаурите и Тристаните, където любовта разцъфтява с небивала буйност, тази душа днес е мъртва: суха отвътре и поломена отвън мръсна черупка, която дори ракът-пустинник – този клошар на океаните, с погнуса подминава. „Автоматизирано движение на телата”, Сексмашина като Хамлетмашина: след смъртта на душата удоволствие се изпитва само от количеството. Колкото повече, толкова повече…

Фройд е виновен, безспорно. Тайнствената субстанция, наречена от древните ψϋχή, виенският доктор подложи на безброй процедури – сгъстяване, изтласкване, проекция, пренос, фиксация, раздвояване, тълкуване, за да я стигматизира в статистически и математически измерима непрекъснато болна променлива. Една хипохондрична и невротична psyche, отчаяно и натрапчиво нуждаеща се от psychoanalysis. Но да превърнеш душата, ψϋχή, в психика, psyche, значи да я убиеш, да я умъртвиш, погубиш: подхвърлена във властта на теглилките тя вече няма качества. След Фройд душата е алгебрична величина без нищо общо с поезията, с музиката, с чувствата и любовта… Мъртва материя; леш, тлен и прах. Чувате ли сухото тракане на метронома, отброяващ обречените минути на психоаналитичния сеанс?

Мъртвите нямат удоволствия, мъртвите просто гният. И душата гние – вехне, мършее, изтлява. Днес никой няма душа, но всеки има психика. Мерим си психарите психиките: екстравертна е моята, защото по пункт Е на FPI ми дава 9, а по пункт D – само 1. Фройд уби душата, тестовете я разложиха: каква душа, аз си имам IQ?! Новото удоволствие на душата, която не е вече душа, а психика, е да бъде измерена; другото ново удоволствие на душата, която не е вече жива, а мъртва, е да чезне. Също като Чешърския котарак нам тя е завещала единствено озъбената си усмивка, хилейки ни се зловещо, докато лежим (обездушени) на психоаналитичната кушетка.

Да, Фройд е виновен…

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в село Бързия – последен подстъп преди прохода Петрохан в посока София. Гимназия завършва в Берковица, в Софийския университет се дипломира като магистър по психология и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен психолог и философ, Митко Новков е също литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, радиоводещ и есеист, преподавател и редактор. Автор на шест книги с критика, есета, интервюта и „западни коани“

Три вкуса

 Родината на чая – Китай (Азия). Родината на кафето – Етиопия (Африка). Родината на какаото – Мексико (Централна Америка). Три тонизиращи напитки с произход от три континента – дали пък тази генеалогия не трябва да ни говори нещо? Например, че в чая, кафето и какаото може да открием вкуса на тези материци, тяхното толкова деликатно въздействие върху небцето… И така да отгатнем характера на хората, които предпочитат едната, другата или третата чашка с…

Чаят, напитка на велики нации – англичани, руснаци, китайци, японци. Стегнат в церемонии – японската тя-но-ю, английската  Five o’clock, руската чаепитие. Чаят изисква ритуал, при него някак не е редно да пристъпваш без подготовка и дори обучение – пиещите чай са хора възпитани, знаещи, почитащи. Обичат мащабите, харесват ги, но обичат и себе си – от всички единствено чаят се брои и за лекарство. Чай от лапад, от липа, от смрадлика – тия отвари минават почти за панацеи. Който пие чай, иска да бъде природосъобразен и грамаден; като природата грамаден. Не „захвърлен в природата“, а намерил се в природата. Ала природа имперска, сиреч организирана, ритуализирана. Азиатци: ом, дзен – ей такива неща, царски…

Чаят – вкусът на стабилността и силата.

Кафето, напитка на случайността – турците зарязват чувалите си при бягството си от Виена и кафето покорява Европа. В някаква степен това е южният и източен успешен поход на север и запад. Походът на кафето – обратен на кръстоносните. Следователно да пиеш кафе е амбиция – да се представиш, да се покажеш, да завоюваш. Което значи и стремеж към независимост – Етиопия е единствената държава в Африка, която не е била нечия колония. Мусолини се е опитал, ама е ударил на етиопски камък. В същото време кафето е и лежерност – сядаш на кафе с приятели, бъбрите си, за никъде не бързате. Както Африка не бърза за никъде, кара си живота сред беднотия и недоимък. Пък щастливи. Африканци – лъвове и зебри, безгрижни…

Кафето – вкусът на свободата и удоволствието.

Какаото, напитка на екзотичността поне за нас, европейците – не сме я познавали, преди да идем до Америките. Но и на лукса – с какаови зърна в ацтекската държава са плащали за всичко, от роби до кокошки. Пък и като че ли са смятали, че е по-евтино да жертвопринасят хора, отколкото какао, практиката това показва. Оттук жестокостта на какаото – този, който предпочита да го пие, пада си вероятно и по по-засукани сексуални изпълнение. Изобщо пазете се от хора, които пият какао, може в някой момент да ви изненадат неприятно. Е, не е задължително, разбира се, но със сигурност това са търсачи на приключения, авантюристи, които не си пият какаото вкъщи. Американци – Бъфало Бил и кристални черепи, неуморими…

Какаото – вкусът на приключението и разкоша.

Три вкуса като „Три цвята“ на Кешловски – дали пък и от тях не биха станали три красиви филма? Като първият ще бъде утвърждаващ, вторият – отрицаващ, а третият – непукистки…