През Есента
от чашата с вино отпих.
Как ме променяха глътките само!
Тогава светът поделях:
за Тебе, Денят
за мен каквото остане!
Да! Пурпурна Нощ
пълна с огън и ласки различни.
Там на брега след полунощ
плашихме будните птици!
За мен е нощта
по-ценна от всичко, което съм имал-
Спектакъл на Вечността, която докосвам
с гласа си невинен!
Идвай понякога
Аз ще съм там,
където се палят свещи за здраве
от огънят млад частичка ще дам.
Капките восък не парят!