Ондржей Ханус (роден през 1987) е поет, преводач и литературен публицист. След завършването на гимназия в Писек, завършва и специалност: „Бохемистика и превод” във Философския факултет на Карловия университет. Бил е редактор и главен редактор на списание „Psí víno”, работил е в Института по чешка литература на Чешка академия на науките, а в момента работи като редактор за издателство. Издава две стихосбирки – „Крепост на сенките” (Бърно: Велес, 2008), „Картини” (Бърно: Хост, 2013), за която получава наградата „Иржи Ортен” за 2014 г. и „Свободни стихове” (Бърно: Хост, 2017), за която получава номинация за „Магнезия литера” за 2018 г. Стиховете му са преведени на английски, немски и румънски езици. Произхожда от южночешкото градче Немнеиц, в момента живее в Прага.

---

 

Из стихосбирката „Картини” (Бърно: Хост, 2013)

 

Двадесета картина
(гробна)

остреше косата си на надгробния камък
ядеше ни студени и пиеше жизнените ни сокове
нас превърнатите на каменни стълбове в храма ѝ

изпитите сърца разрушаваше толкова деликатно
че не обезпокояваше дори красивите рояци от насекоми
носещи писмо на търпеливата Смирна

излезлите от тялото души дишаха уста в Уста
опря косата си на надгробния камък
и започна стогодишен пост

 

Двадесет и първа картина
(светска)

измервам един Бог
всемогъщ летец
заемодавец на небето и земята

има човка и е висок милиметър
пернат е, не сътворен
от една същност с човечеството

всичко е сътворено
посредством нежността

 

Двадесет и втора картина
(ангелска)

координата – месец, речно пространство –
опъната между кавичките
ден, говорещ грубо за функциите
като устните на ловкини

ще ми се докажеш с кратка връзка
върху платната пропити с пароксизъм
и на сутринта точно това ще ме впечатли най-много
като се превърна на билет за пътуване

безгрижно изпъвай от вените ми,
Ондраш, струната около хранопровода
а аз ще се застрелям

виждаш ли тълпите от ангели там около брега?
всеки от тях има твоя образ в дланите си
и мисли да прави скок: решени ли сме?

 

Двадесет и трета картина
(архангелска)

понякога има прекалено много шум
заради нощта, но мен спокойно ме изгаси
затвори ме в гроба, вече съм отвикнал
от звуковете и светлините и вярвам на сънищата

понякога има много нощи, които не изчезват
архангелите играят на крила
игра, която не допуска повторение
и е със строго определени правила

без да обръщаме внимание на случаите на устни договорки
трябва да признаем любовта си към архангелите
със зачеркването на нощта и изтъгването на кометите

нощите започват да ми харесват все повече, слаби сме
не беше отдвна ,когато се опитах да се самоубия
и затова написах сонет за архангелите

Превод от чешки език: Димана Иванова