Маймуно крастава
ти пица не ядеш!
Събираш смелост
целувайки дърветата червени
мен да предадеш!!!

*
Маймуната родена е в Зоопарк.
/лятото, когато ни една муха не спи./
Започна да крещи срещу лъва
на майчиният си език….
точно в два на обед.

*
После бързичко заспа
и се превърна във змия.
Това си е метаморфоза
на животните, родени в плен…

*
Маймуно крастава
ти пица не ядеш
вода не пиеш,
сънуваш Бангладеш,
сънуваш мои снимки—
онези, дето са поставени
в рамки по стените.

*
Трудно е да кажеш, че не събират прах
и ще живеят вечно…..

*
Маймуно!!!
черна си като идилия,
като звезда направена от прегоряла захар,
като ветропоказателя, който някога съм снимал
в два на обед….

Те  почнаха да щипят като рачешки ръце
да се суетят около дланта ми
нелъжлива
те имат черни май очи
притежават
стръковете бивша майчина коприва!
*
Възставам
всяка сутрин
срещу лошият си дъх
и мия зъбите по начин нечовешки
не съм оса
дето смуче кехлибарената плът
не съм и сърдеща се, неразбрана пешка!
*
Оставам си овчар
без стадо, без вина
възставам срещу мързеливата ти есен
там дето ме намери любовта
блее истината под дланта небесна!
*
Възставам
срещу кълдъръменият път
защото се превръща в кална песен
винаги, когато дъждове
превземат сънищата
в битка лесна!
*
Възстание на думите, които
наследих….
Възстание на мостовете от коприна
Аз искам тук,сега за затрептиш
нова,моя
истинска родино!!

На покрива гори мълчание
със сините си пламъци дъждът топи
в далечината влак минава
превозва паднали звезди, които
с времето превърнали са се в плява

*
Женското мълчание наднича
в мравешкото утро….
лицето е покрито с черен плат
ръцете с дантела
очите ръсят благодат
доста смела!!

*
След минута само
от тях ще се отронят истински сълзи
Аз исках Тя да ме роди
в мравешкото утро,
под ореха с пресъхналите сенки
до камъка от който бликат светлини…

*
Време е да вдишам кислород
после ще продавам десет метровите си коси
Живот!
и нищо друго…
На теб ще бъда кръстен!