„ШОФАРЪТ“ – ОТКЪС „ХИБИНИ“ 

• Какво е станало с пръстена? – попитах Анро.
• Не знам! – отговори той и една загадъчна усмивка се изписа на устните му. – Да ти кажа какво става после – продължи той.
• Наистина! Какво ли се е случило?
• Лина умира доста млада. Макар и никога да не се е женила за вуйчо ми, след като той успява да замине за Ню Йорк, те, двамата, се срещат. Той е знаел за дъщерята, която му е родила. Виждал се е с детето си и с Лина.
• Но мъжът й? Дали е разбрал, че това не е негова дъщеря?
• Вуйчо ми не говори по този въпрос. Зная само, че по-късно и мъжът е починал. Междувременно, отнякъде се появява синът на брат му, някой си Арес. Неговата майка е българка. Та този Арес е с претенции за наследство или за някакви семейни ценности. Не знам какво, но сега братовчедка ми Нела има някакви дела с него.
• Арес ли каза?
• Да, Арес. Не е често срещано име, нали?
• Не, наистина. Въпреки че веднъж срещнах един Арес в Поморие, на Соленото езеро. На нудисткия плаж.
• Интересно! – каза Анро. – Да не излезе същият?
• Кой знае! – отвърнах аз. – Беше военен. Обади ми се един път по телефона след това, но не можахме да се видим повече. Той пътува много.
• Всичко може – подхвана Анро. – Трябва да питам Нела. Последното, което чух за него беше, че го пратили до Балтийско море. Извънземни пришълци ли ще търси там? Не знам… Онези светещите ихтиозаври[1] дето се появяват в глъбините на езерото. Скафандрите, огнените топки и дискове… Грохота на бученето…
• Сигурно е пак на учения…
• Може пък да очаква „Хибини[2]“ да се появи отнякъде и да му вземе акъла! – се пошегува Анро. Ще го видим тогава как бързо ще си подаде оставката!
• А как братът на майка ти е заминал от Истанбул за Ню Йорк? – запитах защото любопитството ме зачовърка.
• Било е доста трудно – взе да обяснява Анро. Първо е бил в Германия, после в Холандия и Франция. След няколко години заминал за Ню Йорк.
• Интересна история! – възкликнах, мислейки за беглеца. Този Еди!

• Да – каза Анро, като ме погледна в очите.
• Какво ли не се случва в живота на хората!
• Никой не знае каква ще му е съдбата! – промълви Анро.

Еди почина само ден след това – в понеделник. Бяхме го видели жив за последен път.

[1] Това е намек за легендите на свидетели, които твърдят, че са срещали извънземни на Балтийско море.

[2]  “Хибини-У” е съвременна руска модерна система за РЕБ. (радиоелектронна борба). Тя може да изчисли местоположението на радиолокационните средства на противника,  да повреди апаратурата му, да ослепи вражеските радари, да задръсти ефира с радиосмущения и да направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.

Във вторник, 22 ноември, от 18 ч. в софийската галерия The Art Foundation ще бъде представянето на книгата с поезия на Мила Ламбовска „Годината на Джорджа“, издадена този месец от Scalino. Книгата ще представи Иван Христов, а Мила Ламбовска е подготвила авторски рецитал.

„Мила Ламбовска – казвам се Людмила. Би ми харесвало да нося мъжко име. Да изследвам оголените си мъжки еротични фантазии. Допада ми и да наблюдавам женските си сантиментални обсесии. Действително консервативната ми природа ме спасява от сгромолясването в екстравагантността.“

Премиера на книгата на Бойко Ламбовски „Аутисо“ на 09.09.2016 в литературен клуб „Перото“.
Изданието съдържа много нови и малко стари неща, дело е на изд. „Жанет-45“. Проницателни думи за книгата се очакват от проф. Светлозар Игов. Ще има и кратък рецитал.

https://www.facebook.com/events/1750685495171635/