Дойде юни с целият си блясък. Гърбината на насекомите стана твърда и невзрачна. Вече можеха да влизат в битка с враговете си. Мечът на противника щеше да се огъне щом срещне гърбината…Почти през целият месец внасяха ягоди от чужбина: огромни, безвкусни….Купувах за майка…..Тя закусваше, обядваше и вечеряше с тях. Гърция се оказа по-близо отколкото съм си представял някога. На десет метра от домът ми. Там се намира пазара, разбира се. Това че плащах за гръцки ягоди не означаваше, че бях забравил нашите.
Някога имахме парцел в Меден Рудник, Бургас. Тате, вечна му памет, садеше там от всичко по малко. И след 24-ти май започваше брането на ягоди. Бяха красиви и ароматни, като момиче което си знае цената. Мъжки ягоди няма!
През юни ми гостува един приятел от Бургас… Познавахме се от техникума. През лятото правеше по 30 -40 морски бани. Заведох го в НИМ тогава, когато бе денят на отворените врати. Снима съкровищата, които се намираха там. Снима ягодите, които една жена продаваше пред централният вход….
Мъжки ягоди няма!
Убедих се за пореден път!