Дойде юни с целият си блясък. Гърбината на насекомите стана твърда и невзрачна. Вече можеха да влизат в битка с враговете си. Мечът на противника щеше да се огъне щом срещне гърбината…Почти през целият месец внасяха ягоди от чужбина: огромни, безвкусни….Купувах за майка…..Тя закусваше, обядваше и вечеряше с тях. Гърция се оказа по-близо отколкото съм си  представял някога. На десет метра от домът ми. Там се намира пазара, разбира се.  Това че плащах за гръцки ягоди не означаваше, че бях забравил нашите.

  Някога имахме парцел в Меден Рудник, Бургас. Тате, вечна му памет, садеше там от всичко по малко.  И след 24-ти май започваше брането на ягоди. Бяха красиви и ароматни, като момиче което си знае цената. Мъжки ягоди няма!

  През юни ми гостува един приятел от Бургас… Познавахме  се от  техникума. През лятото правеше по 30 -40 морски бани. Заведох го в НИМ тогава, когато бе денят на отворените врати. Снима съкровищата, които се намираха там. Снима ягодите, които една жена продаваше пред централният вход….

Мъжки ягоди няма!

Убедих се за пореден път!

По света има милиони жени. Бенките  им са част от карта; обозначават  местонахожденията на съкровища.

„Който има очи нека гледа“„

е казал пророка.

Жените ще заговорят за телата си….

Понеделник 10:00часа

„Който има уши нека слуша“

Хаджии

       Асансьора качи  „човека“ до шестият етаж.  Остана там тридесет, четиридесет минути, след което отново чух как скърцащата му врата се отваря и затваря.

  Този човек е много неща едновременно: поет, художник, артист….Има апартамент в нашия вход. Обича да се усамотява там и да твори. Досега е издал три  стихосбирки, нарисувал  е стотина картини. В това число не влизат портретите на морските туристи!

  На мен пък само картини са ми в главата. Между впрочем героите ми от разказите са талантливи, обичат да разказват за себе си—/вечер, когато мушиците и пеперудите нападат заслепени уличните лампи!/

Някои ги определят като странни, защото боси обикалят близката гора, и си тананикат…Рядко пеят без да има публика отсреща.

 Кожата на ходилата им е дебела и дори да настъпят парче стъкло, продължават да вървят!

 Някои от тях  ще стигнат ли до Йерусалим? Световните пътища са опасни, когато вървиш по тях сам.

   След това ще ги наричаме  Хаджи Еди кой си…. То по тези земи останаха ли натрошени камъни, от  които туристите да взимат за спомен ? И солта в морето е на свършване, а беше много…тонове  „бяло злото“.

        Хаджи Мартин тръгна нагоре по стълбите рано сутринта. И той имаше апартамент в нашият вход, и той  обичаше да се усамотява там…Когато се звънна, предположих, че носи пари за поддръжката на входа. Даде ги на моя милост- домоуправителя с прошарени коси и тънки устни. Отдавна разпознавам кой влиза и излиза от входа само по шума, който издава. 

  После срещнах по стълбите още един Хаджи Мартин. Не беше сам…с някакво момиче, на което не знам името. Говореше се, че и плаща, за да му бъде компания…

Колко е истина?

Хаджи Стоян говореше за това.

Конкуренти сме с него, не приятели. Иска той да бъде домоуправител. На предното събрание на входа, обаче никой не гласува за него!

Наскоро се сприятелих с Хаджи Иван от седми апартамент. Оказа се свястно момче, което бере маслини в Турция. Брулят ли дърветата /какво-що/ или пък реколтата се събира със специална машина? Помоли ме да му направя няколко портретни снимки с телефона, купен изгодно от една разпродажба!

  От тези фотографи съм, които скоро ще подредят изложба на най-красивият столичен площад!!

    Лятото тичам бос по асфалта. При нас почти не вали, но ако се случи се събличам чисто гол и оставям дъждовната вода да напои кожата.

  Ароматна е. Събрала е  мириса на:  лавандула, лайка, току що прецъфтели божури…

  Няма хора на около. Последният сто годишен старец, който обитаваше съседната къща напусна нашият свят преди седмица. Бяхме приятели. Аз се грижих за козата му, той знаеше разни илачи, които предотвратяват косопад. Натриваше в скалпа ми препарат черен като катран….

 …Козата Павлина…Такива като нея струват колкото кон.  На изложбите в Западна Европа печели първото място винаги. Заради факта, че е красива всъщност и дава мляко колкото две, три такива само, че от местна порода!

  Черна е на цвят като катран. Преди да започна да се грижа за нея не давах да ми пресече пътя. Е не е котка черна като катран, но все пак. Чел съм в някаква книга, че квото и да е животно черно на цвят ако ти пресече пътя, късмета отива по дяволите.

  Негърчето в стадото е тя. Ражда винаги по две ярета….

  Доста се отклоних. Щях да докладвам на читателя други  факти, но заспах веднага щом подуших възглавницата.

  Сутринта се случи нещо, което не очаквах…Седнах да закусвам на кръглата маса в двора. Засърбя ме косата и започнах да разчесвам скалпа….

Имах въшки…

Не само аз бях на това „дередже“ обаче…

Мама взе машинката за постригване и ми я връчи.

Искам нула номер- каза

Така и стана.

Жените с подобни „ прически“ се броят на пръсти.

Познавам един, двама, които са ходили на „Парада на любовта“ в Берлин.

Там имало момичета подстригани нула номер…

И да са имали въшки преди това те са били от порода различна от онази, типична за  балканските страни…

Е… му  майката „писна“ ми вече от тия суеверия…

Черни котки,  празен джоб, кукувица, кацнала на прозоречния перваз, ако те засърби ръката и т.н

Суеверия!

Да се махат от тук. Да се прибират от там, откъдето са дошли!