Рожден ден

Петъците са хубаво нещо.  Работиш до обед, а след това посрещаш и изпращаш гости. Ако рожденият ти ден се падне в петък, можеш да излезеш с приятели и рано сутринта в  събота, с лек махмурлук, да се изкъпеш в  морето.

   Петъците са подходящи за среща с „момичето от осмият етаж“, онази, която като мине покрай теб имаш усещането, че цветята върху роклята  и  ухаят…

  Искам в петък вечер—деня, когато е рожденият ми ден, да пия водка с кола в онова заведение, от терасата на което , се открива най-хубавата гледка към морето!

 Искам в петък вечер да излезем с  момичето от осмият етаж и тя отново да е облечена с онази рокля на цветя, спечелена от томбола в супермаркета.

  Винаги съм си мислел, че холандските лалета нямат никакъв аромат!

-Това не е вярно-каза момичето от осмият етаж и се наведе, за да вземе раковина полу-погребана в пясъка!

Звездица-Луна

Част I

  Има такива хора, които нахлуват в живота ти внезапно.  Умеят да предразполагат, и в тяхно присъствие си склонен да водиш разговори по всяка една тема. Когато лунната светлина облее лицата  им се усмихваш на всичко.

      Звездица-Луна, каза, че е родена на Изток.  Там, където трябва да вървиш седмици наред, за да пребродиш планините.  Семейството и поддържало топли връзки със световната аристокрация. Гордеела се, че правнучка на индиански вожд, и че във вените и тече „синя“ кръв! Като всеки сложно устроен човек все още не била намерила своето място под слънцето. Дошла в България да открие нови приятели и да  рисува църкви,  манастири. При едно пътуване далеч от родината и, се наложило да припечелва с рисуване. За час портретите, които си поръчвали туристите били готови.

  Звездица-Луна обича да пече току що набрана царевица. Зарива я във въглените; и когато те изгаснат слага кочаните в чиния. Поръсва ги със сол!

  По висока е от мен и за минути буквално подмени всички крушки в къщата, без да се качва на стол или да използва стълба.

  За светиха ония сини крушки и при дадоха нов облик на домът ми.

Звездица-Луна спи върху една кожа в центъра на хола. Презира леглата, пространствата под тях, защото много често там се „заселвали“ душите на починалите. Издавали звуци подобни на скърцаща врата. Плашели хората и  им гледали сеира.

   Няма по страшна гледка от уплашен човек. И десетки жени да „му баят“  против „уплаха“ той бавно ще се възстановява. Имах една съседка Станка. Тя „гледаше“ на карти и  „лееше куршум“…Предсказанието и касаещо мен се сбъдна. Наистина на Йорданов ден се потопих в ледените речни води и докопах кръста!

  Звездица-Луна изкопа кладенец в двора. От там пълнеше тубите с вода и оставяше слънцето да ги стопли.  Когато се къпеше наблюдавах голото и тяло с бинокъл от терасата на вторият етаж. Каква гледка само! Всички момичета, които съм виждал голи имаха бенка на едно и също място. Не всички, обаче, наричах Звездица-Луна!

   Лятото дойде късно тази година. Сутрините бяха студени—нетипично време за юни. Скучаех  „заточен“ в квартала, когато Симо ми се обади  и каза, че има работа за мен. Бях я окъсал доста, с парите имам предвид. Наемателят на стаята на брат ми си плащаше редовно, но тези пари не бяха достатъчни да покрият текущите ми разходи.

       Преди няколко години Симо бе дилър на дрога. Работеше за един от най-популярните босове.  С изкараните пари живееше охолно като средностатистически аристократ, примерно.  После ченгетата му е… мамата. Когато разбраха, че има висше образование го убедиха някак си, че този „занаят“ не е за него. Като стана дилър доста се промени между впрочем. Не го изоставих тогава. От двадесет и пет години се познаваме….

  Бе намерил друго поприще. Казваше, че градинарската работа е всичко за него. Ставал в пет сутринта, изпушвал един джойнт и потеглял към покрайнините на столицата….
  Искаше и аз да работя на онзи обект. -Добре, казах му в телефонен разговор.

  От фирмата, която се занимаваше с поддръжка на паркове и градини ми осигуриха работно облекло.  И се започна: копаене, сеене, поливане. Така до края на лятото.  И аз пушех трева тогава. Що смях сме  „изсмели“ със Симо не е истина.

   След седмица момиче се присъедини към „компанията “ ни. Дълго време, и тя като мене, била безработна. Джойнта не и действаше особено добре. След втората „дръпка“ се отпускаше на коленете ми и потъваше в някой от световете на сънищата….Най-много след час се пробуждаше. Смеехме се като бесни тогава….

„Разни хора, разни идеали“ е казал писателят.

Що да лъжа, че съм „света вода не напита“

Фалшивият морал, е нещото, което презирам. По добре такъв, отколкото

“кон с капаци”

      Като юноша бях докопал едни не попълвани  училищни дневници. Образувах свой собствен фантасмагоричен клас и започнах да пиша оценки на учениците. Това се превърна в моя единствена игра. Аз учителят изпитвах призраци, които в началото не можеха  да произнесат на човешки дори собственото си име. Влизаха в класната стая през комина, през широко отворените прозорци. Нали бе пролет, рибарите носеха на мъдрата готвачка прясно уловена риба……. Тя не бе призрак. Още приживе бяха кръстили на нея една от централните улици в градчето. Живеех на нея: улица  „Теменужка“ №5

 Бе  поетеса през свободното си време. Пишеше текстове за песни и ги продаваше скъпо на изпълнителите. После готвачката отслабна. „Стопи“ се за кратко.

     Може  мъж да се е появил в живота и. Явно по-голямата активност в сайтовете за запознанства, бе довела до този отдавна чакан резултат! Откъснах майската страница от календара в два на обед. Скоро учебната година щеше да приключи и призраците да се разотидат по „родните“ си места. Нямаше да оставя никого на поправителен. Бях ги възпитал учениците така, че да се превърнат в отличници!!

  Теменужка можеше да приготвя суфле. Когато разбрах това я заобичах още повече!

*

   На панаира се умешиха хора и призраци. Пристигна грижливо опакован върху каросериите на камионите цял лунапарк, барабар с малък цирк и неговите дресьори. Седем дни шумът от веселбата стигаше до покрайнините.  На талази прииждаха ромите-скитници. Качваха се върху сцената през следобедите и танцуваха…От ляво „извираше“ кючекът, а от дясно онова хоро, образувано от малки, големи, стари…

   Един пък питаше от къде може да си купи булка. Трябвало му добро, работливо момиче, което да осмисли живота му. Не знаех от къде може да се купи булка…

  Част от моите ученици поставиха венци пред  паметниците на онези герои, които като Теменужка бяха писали стихове.

*

  От къде се взеха толкова много гълъби? Кой ли знаеше? Теменужка пълнеше пластмасовата купа със слънчоглед и го пилееше по улиците. Хора, животни, призраци и други ръкопляскаха на радостта. Онази същата, облечена в бели дрехи, купени за малко пари от една разпродажба.  

   Привечер ромите-скитници палиха огън.  Боси като нестинари тъпчеха въглените. Успяха да ме изненадат. Ръкоплясках им като на концерт. После се оттеглях в мрака и целувах Теменужка по бузата…