Казвам се Цветелина Пройчева. Избрала съм да се развивам в сферата на детската психология, а  в минутите на уединеност се посвещавам на нещо лично – поезията. Каква е връзката между психологията, децата и поезията?

В светоусещането. В своята същност за мен те са свързани с копринената нишка на една безкрайна непринуденост и автентичност. В призванието. Поезията, произтичаща  от най-съкровената човешка същност е най – ценният ми ключ към разбирането на човешката природа, душевност и емоционалност.

 

 

***

Слънчогледовите ниви зажумяха
под утринното слънчево лице,
житата се полюшнаха, подпряха
превитите си, крехки гърбове.

Над склона притъмня и се подаде
дъждовен облак, стар и страховит,
по прашната пътека се зададе
един бездомник, дрипав и пребит.

Небето се надвеси и пропука
огромното си жилесто чело,
дъждът се втурна лудо по капчука,
човекът сбра ръцете си в едно.

И пил със жажда, бързо, за утеха,
безбройни пътища съзрял,
затича по невидима пътека,
сиротен в своя земен дял.

 
Глад

Пресъхналият извор на живота
по своя път скалите не руши.
Залутан, сляп и в свойта изнемога,
часовникът на времето мълчи.

А всеки устрем граби свойта дан.
Сега разбираш : живота свой,
превърнал в океан,
на жажда те осъжда. И умираш.
Пребит от жажда за живот,
от своя глад си изхабен.
Човекът е останал цял,
но храмът е опустошен.

 
Залък

Във липсата. Във липсата е всичко.
Във нея всяка скръб се корени.
На бедните в протритите обувки,
на старците в беззъбите усти.

Във липсата. Във нея дреме всичко.
В несбъднатите нечии мечти .
На майките в пресъхналите устни,
на рожбите – в безпътните души.

Къде остава вярата във бъдното?
Надеждата кой с пръсти изличи?
Остава ли човечност в гърлото
след залъка, преглътнат през сълзи?