Гледайки с недоумение какво се случва в Украйна, в главата ми се върти един съвсем логичен въпрос: Какво би станало, ако Путин беше начело на тази държава преди разпадането на СССР?
Със сигурност той щеше да мисли по същия начин както сега, защото начинът на мислене е константен във времето. Променят се само някои нюанси, но базата си остава непроменена. Имайки предвид това, можем да предположим, че ако Путин беше се родил малко по-рано и ръководеше СССР преди Горбачов, щеше да хвърли народа си във война срещу целия т. нар. от него „лъжлив капиталистически свят“. А това означава срещу целия Европейския съюз, САЩ и омразния му съюз – НАТО.
Това щеше да е глобален катаклизъм (може би Трета световна война) с много жертви и икономически колапс за целия свят. Може би трябва да се чувстваме късметлии, че това не се е случило? Не, не мисля че е основателно да се пързаляме по тази повърхност.
Агресията в Украйна е достатъчно основание да мислим точно обратното. Ако имаме достатъчно дълга памет, няма как да не направим съпоставка с анексирането на Судетите от Хитлер, а по-късно и цяла Австрия, с анексирането на Крим от Русия. И при двата случая западният свят запазва цинично мълчание. Ако Англия, Франция и САЩ бяха заели различна позиция, най-вероятно Втората световна война и Войната в Украйна нямаше да се случат – Хитлер нямаше да нахлуе в Полша, а Путин в Украйна.
Всичко това е така, но да се обясни исторически и психологически поведението на Русия само с дебелоочието на Запада или дидактичния начин на мислене на Путин е много опростено. От тази позиция искам да кажа, че ако не беше Путин, щеше да е някой друг, но резултатът би бил същия.
Загадката Русия е в културната памет и естетическите архетипове на самите руснаци. Който е запознат с творчеството на Достоевски, Набоков, Пастернак и др., с философията и естетиката на Соловьов, Бердяев, Шестов и др., знае, че културните им дискурси се различават коренно от западната литература, естетика и философия. Не казвам, че са противоположни, нито, че са неприемливи, а само, че са различни.
Руската мисловна нагласа проектира екстремни и интуитивни културни артикулации, базиращи се на теологизъм и мистицизъм. Западната нагласа е консервативна и емпирична, без интуитивна реторика. Във фокуса на руската философия и естетика са справедливостта, състрадателността и покаянието, но не и: „Аз съм жив, следователно съществувам“.
Западната мисловност е проекция на класическата духовност ( Древна Гърция и Рим), докато руската мисловност не се идентифицира с класическата духовност, а се опитва да създаде своя собствена културна традиция, претендирайки за уникалност. Западната и руската мисловност са две паралелни линии, които никъде и никога не се пресичат. Не е така с отделните западни културни традиции – немската или френската литератури и философии винаги са били интертекстуални с американските и източните литератури и философии.
Тази претенция за уникалност на руската култура с времето създава едно капсулирано общество, което се възприема за самодостатъчно. Морални, естетически и културни устои на руското общество (добро и лошо, красиво и грозно, правилно и неправилно) векове наред се зараждат и поддържат обърнати и поради това са неразбираеми за нас. Цялата ценностна система, изграждана през вековете, съществува непокътната и днес. Така поставен въпроса, означава, че каквото и да се е било случило в Русия преди и каквото и да се случи занапред, тази ценностна система ще остане същата и ще възпроизвежда едни и същи парадигми.
Така че руската нагласа за уникалност се формира и развива много преди комунизма. Комунистическата доктрина само се възползва от това чувство за себедостатъчност на обществото и го развива до уродлива социалност. На тези, които потриват ръце, в очакване Путин да си замине, да дойде някой Навални и така всичко да се оправи, трябва да се каже, че подобна надежда е несъстоятелна и е продукт на непознаване на историческите и културните обстоятелства в Русия. Когато Путин си отиде (без значение с преврат, с избори или от болест), руската културна кодировка ще създаде един нов Путин, Брежнев, Сталин или Ленин. И това няма нищо общо с комунизма – културните архетипове не могат да бъдат идеологически обусловени.
С комунизъм или без комунизъм ценностната система на това общество си остава непроменена векове наред, а такава ще бъде и занапред. Тя е неразбираема за нас, но това не означава, че не съществува. Също така не означава, че трябва да бъде обвинявана, а проумяна.
