Аз съм евреин, български евреин от София. Като студент се влюбих в едно момиче. Бях на двайсет години, тя на осемнайсет. Искахме да се оженим, но – нали знаеш? Понякога не става така както желаем. Държах се като хлапак и тя ме напусна. Завършихме и ме разпределиха на работа в Пловдив. Галя остана в София. Известно време си пишехме, после аз се ожених. Деца, работа, животът вървеше, пишехме си, но постепенно загубихме връзка. Срещнах Галя десет години по-късно в София. Беше с някакъв мъж, американец. Беше се оженила за него и от две години живеела в Бостън… Интересно ли ти е?
-Да – казах аз.
-Добре… Тя много се зарадва, че ме вижда. Запозна ме с него, заведоха ме на ресторант, после в тяхната стая в хотел „София“. Майкъл – така се казваше той – не се сърдеше, не даваше вид, че ревнува. Знаеше всичко за нас, за бурната ни връзка, но по никакъв начин не ми показа и най-малка враждебност. Пихме и говорихме цялата нощ. Бях отишъл в София по работа само за два дни, но останах с тях цяла седмица. Аз също не се сърдех на Галя, нито на Майкъл. Виждах, че се обичат, разказах им за моето семейство. Беше една незабравима седмица, а когато се разделяхме, тя ми предложи пари. Майкъл беше много богат и тя го направи просто като приятел. Все пак аз не приех. По това време бях много беден, но не можех да взема пари от нея. Имах горд характер и много предразсъдъци. А се нуждаех от парите и тя го знаеше. Както и да е. Разделихме се, като обещах да пиша, а и те – на мен. Разменяхме си картички за Коледа в продължение на няколко години, после пак неусетно загубихме връзка… Минаха години. Децата ми пораснаха, свалиха Тодор Живков, вече можех да напусна България и аз реших да отида в Израел. За мен това беше невероятен шанс. Уредих документите си и един ден кацнах в Тел Авив с една чанта. Вече бях на четиридесет години, с големи деца и жена, която не се интересуваше особено от мен. Но все пак се обичахме, макар и не както преди… Слушаш ли?
-Да.
-Наздраве. Харесва ли ти виното?
-Чудесно е.
-Всъщност май вече те попитах… Озовах се на летището в Тел Авив. Сред всички тия непознати хора, в тази тъй близка на сърцето ми, но и непозната страна. Почувствах се за миг много самотен. Разколебан. През главата ми минаха какви ли не мисли. Тогава чух някой да изрича името ми. Обърнах се и видях един мъж с брада. Стоеше до мен и се усмихваше. Помислих, че е станала някаква грешка. Не го познавах. Поне така си мислех. Но той продължаваше да се усмихва. Това продължи няколко секунди, след това той каза: „Не ме ли позна? Аз съм Майкъл, мъжа на Галя.“ Тогава го познах. Беше се променил много, а и брадата му придаваше различен вид от предишния, когато се бяхме видели в София. Прегърнахме се като стари приятели. Никой от нас не беше предполагал, че можем да се срещнем на такова място и време. После го попитах как е Галя. Той помръкна, но нищо не каза и ме покани да отидем в неговия хотел. Там щял да ми разкаже. Отидохме, той взе бутилка уиски, седнахме в стаята му и след като отпихме от уискито ми каза: „Галя загина.“ Стаята ми се видя черна. Двамата пихме и плакахме до сутринта на следващия ден. Той ми разказа следната история. Две години преди да се срещнат в Израел, Галя и той решили да отидат на гости на свои приятели в Ню Йорк. Потеглили с колата, карала Галя, когато на някаква улица в Бостън пред тях изскочило някакво малко дете. За да не блъсне детето, Галя извила кормилото настрани и колата им се блъснала в някаква сграда. Галя умряла на място, а Майкъл загубил съзнание. Свестил се чак в болницата и разбрал, че Галя умряла. Едва не полудял от мъка. Поискал да сложи край на живота си, но не успял. Преместили го в психиатрична клиника, откъдето го изписали една година по-късно и той се прибрал в къщата си, където всички отново му напомнило за Галя. Тъй като все още бил в инвалидна количка, за него се грижела някаква медицинска сестра. Той често изпадал в умопомрачителни кризи и тогава започвал да буйства и искал да умре, но тя правела всичко възможно, за да го спре и успокои. Това продължило близо година. Тази сестра постепенно му вдъхнала отново желание за живот, а накрая той се влюбил в нея и двамата се оженили…
Бях съсипан. Мъчно ми беше за Галя, през последните години си бях мислил за нея като за жива, а се беше оказало, че е мъртва… После поговорихме за мен. Разказах на Майкъл, че съм дошъл в Израел да си търся късмета. Тогава той ми направи неочаквано предложение. Покани ме на гости в дома си в Бостън. Каза, че трябва да отида. Че за него аз съм част от миналото, част от Галя и за него това било най-големия подарък, който мога да му направя. Прибрах се в България и там получих поканата на Майкъл. Канеше мен и цялото ми семейство. Беше много трудно да получим визи, но той имаше връзки навсякъде. Нали знаеш, това което не могат да направят парите, могат да направят многото пари. Отидохме в Америка, заживяхме в голямата му къща. Майкъл ми намери работа, децата ми започнаха да учат в университет. Животът ми започна отначало. Сега работя за нюйоркската борса. Тук съм за известно време при цюрихската борса… Но не ми се спи. Сигурно е от часовата разлика. Нали?
-Сигурно – казах аз.
Бяхме изпили виното. Станах да си ходя.
-Имам още една история – каза той. – Но ще я оставя за друг път, ако не възразяваш.
-Не – казах аз. – Довиждане.
-Довиждане – отвърна той.
