КМЕТЪТ НА ПРИПЯТ

Лъчезар Вачков

Проза

Издадена в електронен вариант от Електронно издателство Е-същност, 2021 г.

За да прочетете или свалите в PDF формат, натиснете тук  

За да свалите в EPUB формат, натиснете тук  

Анимирана книга

Откъс от един роман на Мария Колюшева- автор

След горещия август септември дойде неочаквано мрачен, сив и студен. Бях в едно заведение на центъра. Не мина половин час – гледам се задава Анро. Като ме видя, пристигна веднага. Настани се и заразправя нови истории:

– Седя си в най-големия дъжд в десет вечерта пред магазина на Джумаята. Един час седя и – никой. Нит напред, нит назад. По едно време пристига Дидо Професора – мокър, като видра и ми вика: „Арменски глупак, ще пием ли? Взех заплата и имам на сърце да те почерпя. “

Купи двеста грама ром и един пакет „Марлбороу“. Започнахме да пием. По едно време довтасаха полицаите. Дойдоха с една патрулка и викат: „Дайте си личните карти! “ Аз казах: „От де?“ Единият от ченгетата позна Дидо и го пита: „Пиеш ли си лекарствата? “ Дидо отговаря: „Винаги! “ Другият полицай вика: „Остай ги, тея са наши момчета. Нито са наркомани, нито нищо.“ И си тръгнаха. Изпихме патрона и взехме още едно.  Дидо го хвана. Взе да плаче за бившата си приятелка. Едвам го изпратих до тях. Той залиташе. Живее в Капана.

– Чудех се какво да правя и отидох в „Плазмата“. Нямаше ток и още като влязох, светна. Адмирала вика: “Има ли арменски архангели? Дай сега една специална награда за арменеца!“ Вънка валеше страшен дъжд и Тюлена веднага пусна „Raining Blood” на Slayer. Събраха се много хора и Адмирала ми вика: „Застани на пулта и води шоуто ти тази вечер! “ За половин час цялото заведение се напълни с метъли. Пуснах “Dimmu Borgir”, “Pagan’s Mind”, Dominici, “Symphony X” и Dio, “Black Sabbath”, Rusty Cooley. Само от музикални поздрави изкарах двадесет и осем лева.

– На какво ги пускаше? На компютъра ли? Без прожекции ли ги слушахте?

Докато го питах, в заведението, където се бяхме настанили. изгасна токът.

От три дни валеше неспирно. Небето беше метално. Не видяхме никакво слънце, а бурите и поройните дъждове заливаха града и страната. Улиците станаха реки. Падаха дървета в парковете, едва не убиха няколко души. Службите на „Паркове и градини“ не смогваха да ги почистят. Имаше удавени хора и такива, убити от мълнии.

В заведението беше тъмно, но през прозорците струеше все още слаба светлина.

От втория етаж  виждах парка и археологическите разкопки пред Централната поща. В далечината, потънала в сивотата на този дъждовен, сив следобед едва се виждаше високата сграда на бившия Партиен дом. Главната улица лъщеше от оловносивите локви. Небето – от олово и то, беше надвиснало застрашително над родния ми град.

Сетих се за последните горещи новини, а те бяха, че хиляди емигранти от Сирия и Афганистан напират към границите на съседните държави, а властите не могат да удържат потоците от хора, бягащи от войните.

От другата страна – по на изток, Русия и Китай правеха също своите военни учения. В същото това време по магистрала „Хемус“ пълзеше огромна артилерия и се отправяше към Шабла, за да започнат мащабното международно учение “Swift Response”.

Двете     Кореи         инициираха взаимни провокации и точеха зъби. Едно събитие прикова вниманието на много зрители и те наблюдаваха спасителните операции на магистрала „Хемус“, докато шофьорът на една цистерна висеше заедно с нея над двадесет и осем метровата пропаст. Беше спасен по чудо. И в Холивуд не могат да измислят такава драматична сцена.

Загледах се в светлините на отсрещната страна на булевард „Мария Луиза“ където имаше ток, а рекламите светеха в цветовете на българския национален флаг – бяло, зелено, червено. Замислих се за съдбата на България, на моя град, на хората в него, на младежите като Анро, изгубени в хаоса на Новия световен ред.

Той излезе да пуши навън. Видях го да седи на балкона. Красивото му лице започна да се слива все повече с настъпващия нощен мрак, докато той го обгърна. След миг се обърнах отново и там повече не  видях никого. Помислих си, че няма да се върне, но мина време и Анро се появи отново.

Дойде и продължи да ми разказва своята история: „До шест сутринта направихме купона. Оттам отидох и хапнах едно хубаво шкембе в Аджисан махала.”

Роман Кисьов – поет, художник и преводач на поезия – е роден през 1962 г. в Казанлък. Отраснал е в Русе. Завършил е Художествената гимназия в родния си град и Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на акад. Светлин Русев.  Работил е като художник в Русенската опера, като уредник в Градската художествена галерия в Казанлък, като преподавател по изобразително изкуство в Русе и др. Живее в София. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Самостоятелни изложби – в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия в групови изложби в България, Италия, Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция и Македония). Негови произведения се намират в НХГ, ГХГ Русе, Културен дом Средец (София), Дом Витгенщайн (Виена), Музей на град Скопие (Р Македония) и др., както и в много частни колекции в България и по света. Илюстрирал десетки книги на световни поети.

По неговата поезия е заснет кратък филм по книгата му Вратите на рая (БНТ, Телевизионен център – Русе, 1996, реж. Пенка Шопова). Включен е в поетически антологии в България, Румъния, Сърбия, Македония, Индия, Нагорни Карабах, Йордания и в международната антология на английски език Poets for World Peace (Канада, Швейцария, Босна и Херцеговина – 2011), както и в авторитетни литературни списания в Русия, Полша, Армения, Румъния, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Албания, Турция, Косово, Индия… Публикуван е в електронни литературни издания в Италия, Франция, Холандия, Русия, Армения, Румъния, Гърция, Египет, Ливан, Мароко, Китай, Индия и др. Негови стихове са превеждани и публикувани на над 20 езика в света. Участвал е в престижни международни фестивали на световната поезия. Превеждал е руски, сръбски, македонски, румънски, арменски поети и др. През 1995 г. получава Националната награда за поезия на ДИ Христо Г. Данов, Пловдив (за книгата Вратите на рая). През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство Сексагинта приста – Русе. През 2014 г. е лауреат на наградата Литературен Дедал на известното македонско издателство Макавей (Скопие).

Автор е на поетическите книги: Вратите на рая (1995), Сянката на пòлета (2000), Пилигрим на Светлината (2003), Криптус  (2004, 2007), Гласове (2009), Градината на тайните (2014) и  Яйца на феникс (2014).

Книги на други езици: Hodočasnik svjetla (Пилигрим на Светлината), на хърватски (Загреб, 2008), Словото Пастир, на македонски (Скопие, 2010), Poems (Стихотворения), на бенгали (Издание на Световния поетически фестивал в Калкута, Индия, 2013), Lumea cuvintelor (Светът на думите), на румънски ( Яш, Румъния, 2014), Възнесение, на арменски, български и руски (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014).

Из „Градината на тайните“ (2014)

РОДИНА

Поезията –
Божия градина

Тя е моята родина
Тя е моята родина

Художник: Роман Кисьов

ЕДИН СЛЕДОБЕД В ГРАДИНАТА

Денят се къпеше в светлина а в Градината
аз видях един човек без сянка
и странна птица със скръстени криле
ходеше след него и после те потънаха
в сянката на отсечено дърво
и се изгубиха в следобедния сън
на старец дремещ върху пейка
около която се разхождаха сто и един
далматинци на бели и черни петна
подобни на шарена сянка под дърветата
замерящи с кестени книгата със стихове
в която току-що бях попаднал
като в пещерата на Али Баба

ТАЙНА

Пазителят на Градината на тайните
ме поведе из загадъчните дебри…
После ми показа една вълшебна гора
и каза:
Тук всяко дърво е отделна тайна
която крие в себе си
истинските скрити имена
на новородените душѝ…
След което ме отведе до красиво дърво
с огромна дълбока хралупа
и каза:
Това е твоето дърво… А тази хралупа
е врата към твоето истинско име…
Ако искаш да познаеш себе си –
трябва да преминеш през тази врата
да влезеш в сърцевината на дървото
и да се спуснеш до най-дълбоките му корени
за да се срещнеш с изначалното си име…
Ала знай че тази врата е вход
но не и изход… Влезеш ли веднъж –
няма връщане назад…

И аз тогава влязох
в сърцевината
на моя таен скрит живот…

И се превърнах в Тайна

Художник: Роман Кисьов

РАЗГОВОР В ГРАДИНАТА

Не късай цветята – каза Пазителят –
не откъсвай дори най-малкото цвете
защото това може да коства живота ти…

Зная зная че всяко цвете тук – малко и голямо
е отделна тайна… Зная че животът ми
също е ухаещо цвете – отвърнах –

зная зная че тук цветята никога не вехнат
ала не зная докъде се простира Градината
и дали това с което тя граничи е прозирно…

Градината на тайните граничи със една голяма Тайна
Градината на тайните завършва там където
започва Тайната на тайните – каза Пазителят

и мечът в ръката му разцъфна…

КАМЪК В ГРАДИНАТА

Градината е пълна със живот:
Все така цъфтят цветята
дърветата растат и зеленеят
птиците пеят

В центъра на Градината
расте Камък
Под Камъка спи змия
До Камъка гние отхапана ябълка
Над Камъка бди неуморно
Ангел с огнен меч

Камъкът расте

Художник: Роман Кисьов

НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК – I

Ако не можеш да бъдеш човек
по-добре бъди камък:
километричен камък край пътя
камък темелен на дом
крайъгълен камък на храм
или поне
камък надгробен
с епитафията на човек
живял достойно на земята

НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК – II

Този който се обличаше в скъпи одежди
сега е гол
Този който се опиваше с отлежали вина
сега е измъчван от жажда
Този който се хранеше с изрядни ястия
сега моли за троха хляб
Този който живееше в обширни палати
сега стои пред Вратите…