Роман Кисьов – поет, художник и преводач на поезия – е роден през 1962 г. в Казанлък. Отраснал е в Русе. Завършил е Художествената гимназия в родния си град и Националната художествена академия в София, специалност живопис, в класа на акад. Светлин Русев. Работил е като художник в Русенската опера, като уредник в Градската художествена галерия в Казанлък, като преподавател по изобразително изкуство в Русе и др. Живее в София. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Самостоятелни изложби – в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия в групови изложби в България, Италия, Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция и Македония). Негови произведения се намират в НХГ, ГХГ Русе, Културен дом Средец (София), Дом Витгенщайн (Виена), Музей на град Скопие (Р Македония) и др., както и в много частни колекции в България и по света. Илюстрирал десетки книги на световни поети.
По неговата поезия е заснет кратък филм по книгата му Вратите на рая (БНТ, Телевизионен център – Русе, 1996, реж. Пенка Шопова). Включен е в поетически антологии в България, Румъния, Сърбия, Македония, Индия, Нагорни Карабах, Йордания и в международната антология на английски език Poets for World Peace (Канада, Швейцария, Босна и Херцеговина – 2011), както и в авторитетни литературни списания в Русия, Полша, Армения, Румъния, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Албания, Турция, Косово, Индия… Публикуван е в електронни литературни издания в Италия, Франция, Холандия, Русия, Армения, Румъния, Гърция, Египет, Ливан, Мароко, Китай, Индия и др. Негови стихове са превеждани и публикувани на над 20 езика в света. Участвал е в престижни международни фестивали на световната поезия. Превеждал е руски, сръбски, македонски, румънски, арменски поети и др. През 1995 г. получава Националната награда за поезия на ДИ Христо Г. Данов, Пловдив (за книгата Вратите на рая). През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство Сексагинта приста – Русе. През 2014 г. е лауреат на наградата Литературен Дедал на известното македонско издателство Макавей (Скопие).
Автор е на поетическите книги: Вратите на рая (1995), Сянката на пòлета (2000), Пилигрим на Светлината (2003), Криптус (2004, 2007), Гласове (2009), Градината на тайните (2014) и Яйца на феникс (2014).
Книги на други езици: Hodočasnik svjetla (Пилигрим на Светлината), на хърватски (Загреб, 2008), Словото Пастир, на македонски (Скопие, 2010), Poems (Стихотворения), на бенгали (Издание на Световния поетически фестивал в Калкута, Индия, 2013), Lumea cuvintelor (Светът на думите), на румънски ( Яш, Румъния, 2014), Възнесение, на арменски, български и руски (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014).
Из „Градината на тайните“ (2014)
РОДИНА
Поезията –
Божия градина
Тя е моята родина
Тя е моята родина
Художник: Роман Кисьов
ЕДИН СЛЕДОБЕД В ГРАДИНАТА
Денят се къпеше в светлина а в Градината
аз видях един човек без сянка
и странна птица със скръстени криле
ходеше след него и после те потънаха
в сянката на отсечено дърво
и се изгубиха в следобедния сън
на старец дремещ върху пейка
около която се разхождаха сто и един
далматинци на бели и черни петна
подобни на шарена сянка под дърветата
замерящи с кестени книгата със стихове
в която току-що бях попаднал
като в пещерата на Али Баба
ТАЙНА
Пазителят на Градината на тайните
ме поведе из загадъчните дебри…
После ми показа една вълшебна гора
и каза:
Тук всяко дърво е отделна тайна
която крие в себе си
истинските скрити имена
на новородените душѝ…
След което ме отведе до красиво дърво
с огромна дълбока хралупа
и каза:
Това е твоето дърво… А тази хралупа
е врата към твоето истинско име…
Ако искаш да познаеш себе си –
трябва да преминеш през тази врата
да влезеш в сърцевината на дървото
и да се спуснеш до най-дълбоките му корени
за да се срещнеш с изначалното си име…
Ала знай че тази врата е вход
но не и изход… Влезеш ли веднъж –
няма връщане назад…
И аз тогава влязох
в сърцевината
на моя таен скрит живот…
И се превърнах в Тайна
Художник: Роман Кисьов
РАЗГОВОР В ГРАДИНАТА
Не късай цветята – каза Пазителят –
не откъсвай дори най-малкото цвете
защото това може да коства живота ти…
Зная зная че всяко цвете тук – малко и голямо
е отделна тайна… Зная че животът ми
също е ухаещо цвете – отвърнах –
зная зная че тук цветята никога не вехнат
ала не зная докъде се простира Градината
и дали това с което тя граничи е прозирно…
Градината на тайните граничи със една голяма Тайна
Градината на тайните завършва там където
започва Тайната на тайните – каза Пазителят
и мечът в ръката му разцъфна…
КАМЪК В ГРАДИНАТА
Градината е пълна със живот:
Все така цъфтят цветята
дърветата растат и зеленеят
птиците пеят
В центъра на Градината
расте Камък
Под Камъка спи змия
До Камъка гние отхапана ябълка
Над Камъка бди неуморно
Ангел с огнен меч
Камъкът расте
Художник: Роман Кисьов
НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК – I
Ако не можеш да бъдеш човек
по-добре бъди камък:
километричен камък край пътя
камък темелен на дом
крайъгълен камък на храм
или поне
камък надгробен
с епитафията на човек
живял достойно на земята
НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК – II
Този който се обличаше в скъпи одежди
сега е гол
Този който се опиваше с отлежали вина
сега е измъчван от жажда
Този който се хранеше с изрядни ястия
сега моли за троха хляб
Този който живееше в обширни палати
сега стои пред Вратите…
