Китовете на Мелвил

между кориците
на извехтели томове
от вече три десетилетия
остават скрити
очите им се запрашиха
и раните увехнаха

китове въобще не съществували разправят
и само някой в апокрифите описал е
че някога в търбуха си пренасяли
окаяни старозаветници и книжници

понякога натъквам се на слухове
и питам морските вълци
а те учудено ме гледат и се смеят:
„на пролет ще търсим отново на слука
дано да намерим някой жив в океана
засега има само пяна и скелети…“

после палят цигари от кофите с фасове
тия древни другари на мелвил
и издишват дима от хрилете си

 

Акварелна соната

обичам акварелната ти същност
изписана с контур на подсъзнанието
понякога е толкова безсмислено
да те прошепвам
докато хоризонтите
през замъглените ни погледи
надбягват се и няма да се стигнат
и все те следвам в долината
на отсъствието и тихичко до днес
се разрушавам… и бавно се отпускам
между сетива и мисли: представям си
как облаци от пухения сплин на болката
и времето обвиват те… и бавно те напускам
разковничето е от акварел
в непостоянната тъга
или с лицата ни зад маските
от самота и мека глина
разплитам същността ти
и на сън измервам с пръсти
разстоянията от краищата на нишките
далечни и несъразмерни са
нестихващите полюси

преди да те изгубя окончателно в цвета
сред писъка на цъфнали градини с портокали
ще пожелая да те вкуся но с невярата на еретика
с молитвата на някой който се разсича от съмнения
дали художник някога докосвал е душата ти
дали една актриса в теб жонглира още и умело с думите
дали поетът в мен не е умирал много пъти
преди да го откриеш и изровиш между сенките
като зародиша с крила на феникс
или контур от акварелната ти същност

прости ми и измисляй ме
разбирам те: по-истинска си от живота
и от ритъма на светлосенките
света сънувай в синьо жълто и зелено
до кръв и в стих го пресъздай и музицирай
и фонът нека е фотон на тишината
докато моето присъствие се стопява

 

Еклога I

еклогата на самотата се върти като
една безкрайна грамофонна плоча
думите й винаги са
интервали от соната
с нокти дращят духа
и отделят плътта от тялото
тази болка е сляпо родена
от язовци в кални трънаци
и ще свърши под коловози
от мека и топла стомана