ПРЕНАРЕЖДАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

за поетичната книга “Един живот не е достатъчен” от Хайри Хамдан,изд.”Пергамент” 2016г.

Под заглавието “Един живот не е достатъчен” авторът Хайри Хамдан обединява три части – “Повече от един, по-малко от двама”, “Хапчета срещу забравата” и “Нататък към изгрева”.Любопитното е, че всеки от тези три цикъла стихотворения може да се чете и самостоятелно, като отделна книга. Въпреки това, те остават свързани от своя вътрешна логика.На едно дълбоко – донякъде личностно, донякъде общочовешко – емоционално, сетивно ниво.

При първия ми прочит, реших да се фокусирам върху стихотворните цикли като отделни книги.В “Повече от един, по-малко от двама” на преден план е изведено интимното преживяване.Авторът предпочита да “споделя” себе си,своя личен опит, а не да се доверява на чужди истории.

Имам достатъчно
да нахраня
гарван,случайно
изгубил пътя си…

“Имам достатъчно…”

Образът на любимата може да се появи или като мимолетно видение, или да е здраво споен със самото същество на поета,част от него.Но винаги е ярък, органичен.

Когато твоят влак се изстрелва
на север
корабите ми акостират на юг…

“Когато твоят влак…”

Тази линия на двойнствени картини и състояния преминава и във втората част на книгата.”Хапчета срежу забравата” като че ли разгръща полюсната идея. Амбивалентността от първата част:”…избери между две съдби/между два езика да твориш…(“Не помня откога…”) се преобразува в противопоставянето на тъгата и усмивката от “И тъгата…”:

И тъгата ти отива,
но усмивката ти отива
повече.

Граничното състояние не е кратко, а продължително, наситено с чувства и сякаш нарочно търсено.Откроих за себе си някакъв особен вид диаболизъм в стиховете на Хайри Хамдан.Не формална еднозначност на кодовете, а разнородност, прозираща дори в синтаксиса и лексикалната подборка на езиковите средства. И която не затваря читателя в полето на догадките и неяснотата, а напротив – дава простор на тълкуванията, на въображението. Споява всички равнища на мисълта в едно – по-голямо и надхвърлящо единичното, индивидуално възприятие.

Морска шир или бряг;слънце или дъжд;между два езика;главна буква или точка;ехове или тишини;присъствия или отсъствия; паметта или забравата;изгрев или залез;сън или безсъние – това са само няколко семантични ядра, около които се завърта поетичната система в тази книга.

…Сетивата ми днес са топли,
въпреки пространството на
живота и смъртта.

“Не спирай…”

Вторият прочит, който осъществих с надеждата да открия свързващото звено между частите – ми разкри още един пласт от художествените измерения. Противопоставянето от типа “хаос или ред” всъщност беше мисловно обединение, нуждаещо се от съюза “и”, а не “или”. Съчетаване, спояване. Идентичност,вкоренена в живота и смъртта.И която изисква ново пренареждане на света.

Преброих звездите.
Събрал съм цялата колекция.
Подредих отново слънчевата система,
липсва ми единствено
новородената луна.
Липсваш ми ти!

“Преброих звездите…”

Любовта няма антипод, защото е във всичко и винаги.Омразата реално не съществува;тя е само въображаем образ на липсата на любов Браздите между човеците са изкуствено създадени. Границите са условни. Двойнствеността е само една форма на изразяване, не същност.

Поезията, както се оказва,е висшето съсредоточие на всички същности. А за нея един живот винаги е достатъчен, въпреки всичко.

Нели Лишковска