Над селото дим се носи

младите коминочистачки

просят боси…..

петела в чашата с ракия

си потапя клюна…

никнат и мъгли—-

тънки като име!

Млякото горчи

тревите вехнат неразбрани

кучката ще ражда

цялата е в рани

огледалото звънти

като месечина

пътят до реката май

от жажда се спомина!

*

Плете жената бяло име

зад залостена врата…..

Сънят и от къде ще мине

за да стигне до пеща

където въглените ще брои?

*

Мрак се сипе над света-

същинска пепел от вулкан

чиято кожа никога

не ще измръзне

сред снега пиян!

Диан Киров

2024год.

София