Творческа автобиография на Лили Спасова, родена на 29-08-1969г. в града на кестените – София. Висшето си образование е завършила в СУ „Св. Климент Охридски”. Следва пътя на сърцето си и завършва философски факултет специалности Библиотечно информационни науки, Психология на развитието, образованието и културата и магистратура по Културна политика. Има няколко допълнителни специализации в сферата на Връзки с обществеността, Архивистика и документооборот.

Автор на пет книги. „По диогенски» /2005/, „Една приказна история“ /2007/, „Приказките на Дара“ /2009/, „Седмият ден“ /2012/ и «Парченца щастие» /2015/. В продължение на пет години автор на образователното детско сп. „Арти“ и на сп. „Ния балеринка“. Автор и водещ на предаването „Пъстри приказалки“ в Радио Продукция „Роса“. Съставител на няколко книги от поредицата „Българската народна мъдрост по света”, ИК „Листа”.

Нейни разкази и стихове са публикувани в периодичния печат в България и Сърбия. /сп. Глоси, сп. Културна палитра, сп. Штъркел, сп. Другарче, представяна е в отделни рубрики на БНР и БНТ /Рецепта за култура на Юрий Дачев/, ТВ-7 и други. Участвала е в литературни четения в страната и в чужбина. /България, Сърбия, Гърция/ https://www.youtube.com/watch?v=xG8Zi40TbIY

Градът

На тръгване, на прибиране
прилича на люспа,
без тяло,
хлъзгав,
ням като риба,
не се усмихва отникъде,
има зъби
по нищо не личи

 
…
расте без да ни пита
щастието
няма цвят
то е
дихание
дишаш дишаш дишаш
когато го пуснеш
пак си е цялото
но
пораснало

…
През май
полето
е омайна ваза
с макове.

Отпивам
глътка свежест.
В душата ми цъфтят.

Всичко което напише извира от сърцето ѝ. Да пише – значи, че не изневерява на себе си и е начин да изразяи себе си. Работи, като експерт в сферата на културната политика. Не ѝ стига смелост да изкрещи, точно когато иска да го направи. И душата ѝ крещи мълчаливо. Според нея най-добрият и ценен съвет е да обичаме ближния си, да прощаваме и да бъдем себе си. И да не даваме съвети, когато не са ни поискани.

Цялото интервю с Лили Спасова, можете да прочете тук:

Андриана Светлинова Спасова (1987) завършва Класическата гимназия, където става олимпиец по литература (2006). След това завършва „Българска филология“, бакалавър (2011), „Изкуства и съвременност на XX и XXI век“, магистър (2013) в СУ. Редактор и водещ на „Пирон” (2012). Понастоящем докторант в Литература на Българското възраждане, БАН.
Публикува критика и поезия във в. „Литературен вестник“, сп. „Любословие“ (2008), сп. Литература (2011), сп. Филологически форум (2016), сп. „Nota bene“, „Литературен клуб“, „Литернет“, „Public Republic”, „Лира“, „Кръстопът“, „Балкански идентичсности“,“Пирон“. Участва в Антология „Дебюти“, „Експресен поетичен албум 2009“, „Четене на Другия: българска критика за унгарски книги 2000-2010“.Участва в „Голямото четене“ (2008, 2009), „АДdicted” (2009), „Куфарите на канона“ (2009), „Утопии I” (2010) “Утопии II” (2011); „София Поетики“ (2010, 2011), „Европейски романтизъм“ (2010), „Други места“ (2011); „Работилница по творческо писане“ (2012), „Зачитане“ (2012), „Критика на читателите“ (2012), „Четене в движение“ (2016) и др. Представя „Излаз на Адриатика. Джеймс Бонд в Бачка“ от Илдико Ловаш (2009) и „Господ слиза в Атина“ от Александър Секулов (2012).
Носител е на трета награда на XXVII (2010) и на втора награда на XXIX (2012) Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора. Носител е и на първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012). „Сферата на света“ (2016) е първата поетична книга на Андриана Спасова.

 
Вакханка

Жената от изгубения пир.
Ако не си питал Пития,
пий с мен!
След танца си, разголена,
ще й се примоля
в пукнатината на един триножник.

Живи играчки

Светът днес е стъклена сфера,
която някой много бързо върти
в разни посоки.
Този сняг
по нищо не прилича
на истински.
Залепих се до стъклото,
така че се гледаме.
Вероятно с дете.

Любов

Почти всяко действие
е не любов.
Обгрижване
да не съм сама.
Преди сън обаче
дясната ми ръка
топли лявото ти ухо.

 
Стълб

Напъхани сме в малък
пясъчен часовник.
Докато запълваш
своето име и тяло,
отдавна вече съм преполовена.
Оказа се, че влюбването
е чужд център,
да бъдеш център за друг.
Дотогава очаквам упорито
ти да станеш пораснало аз.
Има начин и преди да остарея
да се осмеля да го пожелая:
моето име и тяло
изтичат и се пълнят
в моето име и тяло.

Туп

Когато пада пред погледа
отвесно надолу и бързо
пресъхнало от щастие листо,
натрапчиво си мисля,
че така изглежда смъртта
на дядо ми преди осем години.
От есента и стеблото
се движат още линиите
към човешкото око и успокояват.
Има нещо налудничаво и прекрасно
в танца на умрелите листа.
Улавям се колко е леко тялото.
Няма нищо обезпокояващо
да си безвъзвратно другаде.

Фреска от Помпей

Жената, която се обърна
с гръб към поклонниците си,
не може да е идеалът за изящност.
Понякога се извъртам умишлено,
за да го оставя да ме дорисува
в повече от един сън.
От неочакван ъгъл.
В арт ново, пикторализъм
американски социализъм,
Климт, Мьоние, Гонзалес.
При влизането в стаята
небрежно приплъзвам и разголвам
рамото си, прилепнала към прозореца.
Изкусително се повдигам на пръсти.
Не се отмествам. Само очите.
Знам, че ме снима.
Научих се на един трик,
подобно на тези от картите.
От Сафо –
да съм неукротимо бавна
да раздразвам сетивата.
И то само с едно мъркане
и изпънат на дъга гръб.