Червено огледало!
Олющено от снежни ветрове…..
Над моя сън ти някога си бдяло, а
днес протягаш старчески ръце!
*
И няма образ, който не познаваш.
Идваш много от далеч:
с кораба преплувал седемте морета,
с кервана, който е заминал пеш!
*
Поглеждам те!
Две сълзи напускат тъмните очи,
а някога с усмивка ненаситна,
срещах първите лъчи!!!
*
Огледалце, огледалце….
Аз съм слънчоглед!
Вирея там, където другите не могат—
сред пясъците на един копнеж!

Д. К.
2024 г.

Зад тръстиката шарани се любят.
Над нея има дъждовни облаци.
Скоро блатото отново ще се напълни с вода.
Ти ще стигнеш с лодката до отсрещният бряг-после, обаче,
когато дъгата изгрее…
Ще бъркаш с ръце в коренищата на дърветата, за
да докопаш рибата.
Ще занесеш вечеря у дома!
Жена ти ще се усмихва и ще ти гали бузите.
После ще заколи шараните
и ще започне да маха люспите им!

Винаги съм си мислил, че
това е мъжка работа всъщност!

По нашите земи
хиляди войници са оставили костите си.
Като дете ги откривах и си играех с тях.
Имаше и черепи на чудовища.
Огромни и бели като медузи.
Светът е започвал от нашата градина и е свършвал
долу при гробищата. Там кацат щъркели! Там кацат и врабчета!
Там лястовиците правят гнезда! Там е дъждовно и мрачно
като във филм правен с малко пари!
Срещал съм хора, които имат желание да разказват
за лястовиците пред камера. Как нападат стрехите на къщите им и
строят гнезда, и затова съвсем скоро земята наоколо побелява от птичи курешки!