Последно я видях да

стриже черната овца…

Щяла да плете чорапи на съня си….

Той завинаги прокуди младостта

вече не кръжи като  любовна птица!

Онази безпризорната, прииждаща с прилива неземен.

Онази дето може и сама

да язди нощем или пък денем!

Онази- бялата

красива като мама…

Онази дето лазеше

гола под юргана!

Онази младост дето лепне

като пяна.

като Бургаският смях измислен

по-отдавна и от рибите.

Часовник, който с песен ни посреща

море: като самотата ни горещо!

*

Младост:

дръзка като есенни

ръце!!