На покрива гори мълчание
със сините си пламъци дъждът топи
в далечината влак минава
превозва паднали звезди, които
с времето превърнали са се в плява

*
Женското мълчание наднича
в мравешкото утро….
лицето е покрито с черен плат
ръцете с дантела
очите ръсят благодат
доста смела!!

*
След минута само
от тях ще се отронят истински сълзи
Аз исках Тя да ме роди
в мравешкото утро,
под ореха с пресъхналите сенки
до камъка от който бликат светлини…

*
Време е да вдишам кислород
после ще продавам десет метровите си коси
Живот!
и нищо друго…
На теб ще бъда кръстен!

Онази жена
работи по дванадесет часа на ден.
Пере в реката дрехите на оптимистите.
Когато слънцето залезе жабите започват да крещят,
и тя започва да крещи…
Няма сили да си тръгне. Живее на близо.
На десетте спростора осъмват дрехите-понякога
замръзнали, понякога сухи като вейки,
понякога различни……т.е. не приличат на дрехи, а
на парчета плат, с които можеш да
прикриеш голотата или да се предпазиш от слънцето
като си направиш хубава чалма.
Когато са доволни оптимистите и плащат в евро
Понякога си мечтаят за добре сготвени жабешки бутчета, но
нашите жаби са пъргави и трудно се ловуват!

…Да си влюбен в пеперудите, чиито криле
вчера някой е намокрил.
И вече бледи сенки са…..
няма аромат, който да ги стопли.

Когато бавничко го изсуша
сигурно ще полетят за кратко
а после тихо ще умрат в ръцете ми

прозрачните души ще триумфират!

Помниш ли чайките, които бавно заспиваха?
Тревите, които отново пораснаха и спряха да
липсват на стадото?
Пръстите влажни-по сини от синьото?
Куклите снажни, които след залез умираха?
*
Разпръскваше вятъра
ръцете им, устните, всичко
дори имената, които отдавна са носили!
*
Аз днес съм безпаметен,
пия вода от морето и плача…
Май чакам палача
на моето минало.
*
Риба съм и чуждите червеи
крия под камъка!