Като всичко около нацисткия режим, историята за Осмото чудо на света се разкъсва между реалността и легендата
Възникването на Кехлибарената стая ни отвежда в края на 17-ти век, когато София Карлота, кралица и съпруга на първия пруски крал, Фридрих I, си позволява лукса да покрие стените на един от салоните в двореца Шарлотенбург с един от най-благородните и красиви материали. Немският бароков скулптор, Андреас Шлютер, на когото Фридрих I възлага проекта, стига до заключението, че няма по-голяма красота от блясъка и нюансите на кехлибара. Конструкцията е изпълнена от датския майстор на кехлибар, Готфрид Волфрам.
През 1716 г., Фридрих Вилхелм I подарява фантастичната Кехлибарена стая на Петър Велики, който е възхитен от нея, при посещенията си в Прусия. Стаята е изпратена в Санкт Петербург и инсталирана в Зимния дворец.
През 1755 г. императрица Елисавета заповядва стаята да бъде преместена в Екатерининския дворец в Царско село. Италианският скуптор Бартоломео Растрели, използвайки допълнително кехлибар, доставен от Берлин, преработва кехлибарените панели, за да може да се монтират на новото, по-голямо пространство.
През 1941 г. нацистите демонтират кехлибарените панели и ги отнасят и инсталират в замъчния музей в Кьонигсберг. Към края на 1943 г., поради развоя на войната, към директорът на музея, Алфред Роде, е издадена заповед да демонтира стаята и да я заключи в сейф. През следващата година, обаче, градът е бомбардиран от съюзнически самолети и музеят е разрушен.
Според архивите, последният, който е имал контакт с Осмото чудо на света, е нацисткият главен администратор и довереник на Хитлер, Ерих Кох. След него вече никой не е виждал стаята и се смята за изчезнала или унищожена. През годините се появяват много хипотези за местонахождението ѝ и много ловци на съкровища са се опитвали да я открият. Все още не е намерена, но търсенето не е приключило.
Изправени сме пред историческа и културна енигма, провокираща перманентно безпокойство в поколенията.
Почти осем десетилетия, след изчезването на Кехлибарената стая, пенсионираният изследовател, Карл-Хайнц Клейне не спира да търси изгубеното съкровище. Клайне е убеден, че стаята се намира в запечатана камера под гр. Вупертал, област Рур, Германия. Според Клайне, новооткрити от него документи посочват, че Ерих Кох я е отнесъл в родния си град Вупертал, където е скрил съкровището.
„Под Вупертал има голям брой тунели и бункери, които все още не са претърсвани. И стаята е тук. Започнахме разкопките, но процедурата е скъпа. Имаме нужда от доброволци, оборудване и финансиране, за да завършим изкопа. Разполагам само с малката си пенсия, но който се отзове и помогне ще получи своя дял от находката. Оптимист съм, просто ми трябва подходящото оборудване, за да завърша работата докрай“, казва Клайне.
