Роден съм на 22.02.1954 год. в гр. Ракитово, обл. Пазарджишка. Завърших БФ във ВТУ ” Кирил и Методий ” през 1978 год. Правя опити да пиша от студентските си години, но едва след 2000-та година, когато стигнах до о-в Тенерифе , Испания, изпитах нуждата понякога да запазвам мои емоции като ги обличам в рими или развивам в разкази. Емоцията е подвижна и често започвам да пиша сериозни неща, а хуморът им се присмива отстрани. Или пък нещо смешно видяно се оказва разказано от един натъжен човек. Мои стихове и разкази съм публикувал в литературния сайт “Буквите “. Мои произведения са включени в Алманасите “Хумор и сатира” на издателство “Буквите” за 2015 и 2016 год.

 
И птиците отлитат без завръщане

Реката придойде, довлече тиня
и всякакъв боклук в брега натръшка.
Но вече не е бряг мечтан, а е пустиня.
И птиците отлитат без завръщане.

Забил в окото на небето пръсти,
боклук на купчини там нещо сочи –
щастлив в късометражните си ръстове
от отражения сред локви край потоци.

От чисти ручеи поражда се реката,
любима на морето годеница.

Боклуци, взели се за торф в брега, пък
напразно чакат в тях гнезда на птици.

 

Молбата на Адам

Мой Боже, Всевелики Тващри!
В студа жената имаше си гащи,
но само по листото от смокиня –
забрави ги – и на курорт замина.

Дали ще можеш, милостиви Боже,
ако я виждаш, гащи да ѝ сложиш,
защото каза ми загрижено змията,
че пух от Ева долетял до пещерата,

а тя била е с алергични люспи
и с този пух направо зле се чувства.
Но ако нямаш в склада гащи, Мили Боже,
или не се наемаш Ти да ѝ ги сложиш,

за да не стане тъй, змията да умира,
кажи на Ева да се депилира!

 

Актьорско

Завесите дърпаш.
Зрители в мрака.
Животът е роля отново.
Aз знам, че е трудно,
много трудно понякога
душа да събличаш до голо.
И някакси леко,
и някакси лесно е
вояор на Съдбата да бъдеш,
a взорът вторачен
за сърдечното вечeн е
в моноспектакъла безразсъден.
Залата чака. Пред буря затишие
и втурване на внезапното.
За срещата с него е скъсан афиша
но сигурно е невероятно:

“Евтин театър за наблюдатели
търси актьори отлични
и гости с аплаузи за кратките паузи.
Безплатно за пр…тели лични.”

 

Вдъхнове…

Tи си мое вдъхнове…
в трубадурските ми сти…
С най-сериозни намере…
аз ще бъда твоят ри…

Но любовната ексцес…
ти тушира с ловка хват…,
и докара ми депрес…-
със стотак за кратка схват….

Но ударя ли Джакпо…,
ще добия нови си…
и ще чуеш след танго…
как тромбата на Вили сви…
Ти си моя Клеопат…,
мoят извор, моя грац …
Личният ми психиат…
ме прослави в дисертац…

 

Прозорецът

Квадратен символ, топъл дом, дружинка
за две души, като око в стената.
Измих го и рисувах – без причина
предколедно да поздравя жената.

Оставих сто печата дактиларни,
несръчен поривът ми се оказа.
Но тя видя стрела в сърце. Навярно
затуй “Обичам те!” – с целувка ми показа.

Навън рисунката изгряваше с червило
и залезът надничаше в стъклата.
А зад пердето любовта щастливо
целуваше ту мен , ту пък жената.