Онази жена
работи по дванадесет часа на ден.
Пере в реката дрехите на оптимистите.
Когато слънцето залезе жабите започват да крещят,
и тя започва да крещи…
Няма сили да си тръгне. Живее на близо.
На десетте спростора осъмват дрехите-понякога
замръзнали, понякога сухи като вейки,
понякога различни……т.е. не приличат на дрехи, а
на парчета плат, с които можеш да
прикриеш голотата или да се предпазиш от слънцето
като си направиш хубава чалма.
Когато са доволни оптимистите и плащат в евро
Понякога си мечтаят за добре сготвени жабешки бутчета, но
нашите жаби са пъргави и трудно се ловуват!

1.
Пробужда се градът
в далечината светлини изгасват.
Рибарите прииждат на талази, за
да покорят единственият мост!
2.
Под него сополива, влажна, престаряла
рибата се крие, и когато стръвта я заблуди
ще я приюти в обятията си богът на моретата-
събирачът на души!
3.
Сополив и влажен,
недорасъл още
тъкъв е рибешкият талисман.
Той съхне по-далеч от всяка есен
опашката му е студена!

1.
Ще се скрия зад
грозният селски комин,
зад купата сено, с което се хранят конете, зад
витрината ведра на онзи нов магазин, зад
пердето, с което си бършеш ръцете!

2.
Зад красивият камък,
под който се гушат змии /по-черни от сянка/
под пейката бяла, която наскоро прогледна
под моста, където плуваш без грим
в “Музеят на вечната слава”.

3.
Накрая ще тръгна бавно към теб
с ранобудни очи и ръце ненаситни
колко смях изгоря в онзи огън проклет
колко бързо се стоплиха устните!

Заплюй ме! Предавам се!