Погледни тази разсъблечена сянка, хилава, обсебена от желания: в нея няма сила, не може да се защитава, изтощено е това тяло, хилаво и немощно, сякаш е готово да се разпадне, животът в него преминава в смърт… Голият череп прилича на тиква, откъсната през есента… Може ли да се радва, може ли още да се весели?
Тази крепост беше създадена за кости, покрита с месо и захранена със соковете на кръвта – и ето, в нея обитава старост и смърт, гордост и високомерие… Разрушават се скъпоценните царски колесници, старостта доближава тялото до унищожение; само учението за добро не старее, не се руши – нека благородните възвестяват на благородните.
През януари 1903 г., Л. Н. Толстой е вече тежко болен. Неговият живот е висял на косъм и не е можел да се занимава с привичната си работа, но той все пак е намирал сили всеки ден да препрочита пасажи от Евангелието и по навик, отваряйки намиращия се в спалнята му календар, четял събраните в него изречения и мисли на знаменити личности. Но календарът от изтичащата година отивал на привършване и Толстой решил да състави един универсален календар за всеки ден от годината, като за всеки ден добавял съответния цитат. И ежедневно, лежейки в леглото си, доколкото са му позволявали силите, извличал отделни изречения, продукт на което е книгата му “Мисли на мъдри хора“.
