КОЛКО СТРУВАТ МИЛИОНИТЕ
Париж, 18 април 1912 г., 11:00 ч. След като е научила за трагедията, съпругата на милиардера Гугенхайм, който загива при потъването на Титаник, отива в офисите на White Star Line. Тя влиза, развалнувана, при директора на компанията и предлага всичките си милиони, ако веднага ѝ бъде осигурен бърз плавателен съд, за да стигне на мястото на трагедията и да търси съпруга си. Искането ѝ не беше лесно изпълнимо, но от White Star Line направиха всичко по силите си и ѝ предоставят един от своите кораби.
МЯСТОТО НА КОРАБА
Географската ширина, на която потъва Титаник, няколко последователни дни, преди инцидента, се е смятала за изключително опасна и това е било съобщавано периодически. Имало е обширно поле от айсберги, простиращо се на стотици километри. Пътниците от Кармания, корабът, който прекосява опасния район преди Титаник ,са преброили над 35 айсберга.
ЦЕНАТА НА ИЗГУБЕНИЯ КОРАБ
Цената на Титаник, без мебелите и консумативи, е 1 500 000 британски лири. Застраховката е възлизала на половината от тази сума, така че корабната компания търпи загуби от 750 000 британски лири, освен обезщитенията, заплатени на семействата на загиналите. В края на 1910 г. (две години преди загубата на кораба), собственици на Титаник, White Star Line, отчитат 3 700 000 паунда резерв и дефицит от 2450 000 паунда.
ДРУГИЯТ КОРАБ
Париж, 18 април 1912 г., 11 ч. Според телеграма, получена в Лондон от Петит Петерсен, канадският кораб, Carl Grey, е потънал близо до мястото, където по-късно потъва Титаник. Преди да потъне, той изпраща по телеграфа призив за помощ. На борда му е имало 200 пътници. Никоя от радиотелеграфните служби на Сан Хуан де Теранова (най-близкият град до кораба), не е получавала подобна телеграма и, по тази причина, никой не разбира за това.
СЪОБЩЕНИЕТО ЗА КАТАСТРОФА
Париж, 19 април 1912 г., 12 полунощ. Сред удавените на„ Титаник “е и аюдантът Арчибалд Булт, помощник на президента Тафт, който, когато отпатувайки за Европа преди шест седмици, на сбогуване с приятелите си в Ню Йорк, ги уверява, че няма да се върне жив. Вярвайки в предчувствието си, Булт прави завещание, преди отпътуването си.
ТЕЛЕГРАФИСТЪТ
Рядко се виждат подобни примери за саможертва и героизъм, каквито са видяни на борда на Титаник. (…) Какво се знае за телеграфния оператор, за онзи възхитителен и героичен човек, който без колебание остава пред своя телеграф, когато другите са се казвали на спасителните лодки, предавайки без прекъсване, една след друга, радиограмите за помощ? (…) Телеграфният оператор не е между оцелелите. Той можеше да се спаси, но не го направи. Може би, в онзи момент е решил, че неговият живот е само един и е по-добре да се пожертва само той, отколкото живота на всички останали.
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН КОРАБ
Париж, 21 април 1919 г., 10 часа сутринта. Пристигат няколко съобщения за трагедията.
Бях потресен, когато капитанът извика: “Ударихме айсберг!”. (…)
Палубата беше претъпкана с хора. Не видях разправии или насилие, но разбрах, че е имало. (…) Капитанът влезе в нашата каюта и каза: „Приятели, вие изпълнихте дълга си. Можете да излезете и да се погрижите за себе си. Дойде време всеки да поеме живота в ръцете си.”
Накъдето и да погледнеш се виждаха ужасни сцени. Стотици хора плуваха и изчезваха под водата. Не можахме да им помогнем, защото лодката беше претоварена и изглеждаше, че ще потъне. Вълните минаваха над главите ни.
Докато се оглеждахме, търсейки светлина от кораб, някой попита: „Не мислите ли, че трябва да се помолим?“ После попита човека до себеси, коя е неговата религия. Едини отговори: католик; друг – презвитерианец… Беше постигнато съгласие, че молитвата към единния Бог е приемлива за всички и ние запяхме. Сърцата ни се бяха качики в гърлата.
Малко по-късно видяхме приближаващи светлини. Карпатия ни качва на борда си. Докато се изкачвах нагоре по стълбата, забелязах, че на дъното на лодката ни има имрял човек. Беше Филипс. Сигурно не издържал на задушаването от студа и умората. Въпреки непосилната болка в краката, успях да се изкача по стълбата.
Превод от испански: Е-същност
Преводът е направен по abc
