Росица Траянова за филма си “Обичам те, татко” и участието му в Short film corner на фестивала в Кан през май т.г.
„Short film corner’’ и „Marché du film’’ (пазарът на филмите) са част от фестивалната програма на фестивала в Кан, но няма нищо общо с официалното състезание. Филмът ѝ получава положителни и окуражаващи призиви от участниците във фестивала.
Тя и екипът ѝ имат и две награди от други фестивали, няколко селекции и номинации.
Сключила е договор за колаборация с президент на международен фестивал в Тунис, където има секция за късометражни, студентски филми. Търсили са режисьори под 25 години за младо жури и ето я и нея.
Здравейте, казвам се Росица Траянова, за някои-Роуз Траян.
Обичам да пиша и да снимам. Двете неща са неизменна част от ежедневието ми. Сега ще ви разкажа малко повече за второто. Или по-точно за последния ми кино проект ‘Обичам те, татко’.
Малко за сюжета: Вероника е на 25г., принудена да проституира, за да може да купува лекарствата на баща си, който е болен от рак. Ежедневно, прибирайки се от работа, тя се грижи за него, незабравяйки да му почете малко от библията. Един ден обаче, открива баща си мъртъв, със скъсана броеница в ръка. Плачейки до трупа му, Вероника си спомня детството си, фанатично-религиозната си майка, която я наказва непрекъснато в ‘името на Бог’, оставяйки я гладна, защото е пропуснала вечерната молитва, режейки косите й, за да уважава библията и изоставяйки я, когато е още невръстно дете. Спомня си и хубавите моменти с баща си, който остава единствен до нея. За това, как той се влюбва в дъщеря си. И за това, как тя влюбва в него.
Основният мотив е комплексът на Едип и този на Електра. Идеята се роди в началото на есента на 2014г., тъкмо бях започнала обучението си в Париж. Имахме кино семинар относно проблематиката на тези теми и включването им в киното, водейки често до цензуриране. След това направих собствено проучване с ужасно лошия ми френски в началото. Открих доста момичета (вече жени), които имат или са имали подобни истории.
Едно момиче от Норвегия буквално ме жигоса с разказа си: ‘Татко ми каза, че сме като Барби и Кен. Трябва да си направим Шели.’
Изпитах силна нужда да разкажа това. С мои думи. Връзката с религията използвам, за да покажа, че фанатизмът не се изчерпва до колан с експлозиви или женитба на деца в Саудитска Арабия. Не се изчерпва и само в ислямът. Нито се е изчерпал с края на Средновековието. Темата е от онези, за които не ни е ок да говорим или мислим. Такава, че да те задави. Да ти загорчи виното. Такава я исках. Някои казват, че киното е, за да ни развеселява и изкара от тежкия живот. За мен киното Е, за да ти напомни, че твоят живот вероятно е в пъти по-щастлив от този на други. Да те направи благодарен и съпричастен. Липсва ни съпричастие. Липсва ни и благодарност.
Воаля.
Започна се дълъг сценарен процес от около 6 месеца. Първата версия на филма беше много по-брутална, с много сцени на насилие и нелицеприятни епизоди. Асистент режисьорът ми Денислав Георгиев и диалогистът ми Винсент Жероними ме посъветваха да не изпадам в крайности, и че не е нужно да отвращавам зрителите. Послушах ги. Получи се едно загатване, един въпрос, на който оставям зрителят сам да открие отговора. Последва подготовка, кастинг. Имахме два. Трудно избрах главната актриса, а и ролята не беше лесна. Бях почти отчаяна, когато се появи едно слънце на вратата и каза: ‘Аз идвам за кастинга, но не знам за какво става въпрос.’
Снимките продължиха 5 дни в София. За мен беше цяло изпитание да ръководя проект, едновременно в България и Франция. Тук е редно да благодаря на Златка Керемдчиева (фанатичната майка) и ко-продуцент, за помощта й, неотлъчната й подкрепа и бдене върху проекта. Без нея, щеше да ми е много по-трудно да го осъществя. Също и Сабрина Ривиер, която е директор на продукцията във Франция, човекът, който хвана сценария, писан на ръка и го превърна в съществуващ и действащ проект. Главните оператори Димитър Тенев и Радина Ганчева, дадоха всичко от себе си за максимално добро и красиво изображение. Голяма част от мои колеги във Франция, дори и на фестивала в Кан, не успяха да разберат, че филмът е сниман с 5D. Главната актриса Зорница Георгиева в ролята на Вероника, беше готова да прави и по 10 дубъла, докато не остана напълно доволна от резулата. За щастие беше толкова добра в ролята си, че рядко се налагаше да снимаме повече от 3 дубъла. Малката Алия Маджарова, това гениално дете, което дойде с 40 градуса температура на снимки и игра като за последно. Обичам я! Александър Христозов, в ролята на бащата, който отказа платени снимки, само за да остане в проекта, и който изтърпя ужасния многочасов грим, за да го състарим с 20 години. Сценографката ми Жанета Иванова, която освен невероятен професионалист, се превърна и в гримьор и в гардеробиер по време на снимките. Благодаря й на Емилиян Дечев за огромната (повтарям, огромна) отстъпка от цената на техниката. На скриптърката ми, която отсъстваше от лекции, за да ми помага. На Милен Апостолов за прекрасната музика, която създаде специално за филма и изтърпяването на всичките ми капризи относно звученето му. Илхан Мустафа, който направи груб монтаж. Тео Лорен, с който завършихме монтажа и не на последно място Павел Мерджанов, който се занимаваше експресно с миксажа на диалог и музика.
„Обичам те, татко’’ завърши своето създаване в края на ноември миналата година. Заради тежкия монтаж както на картина, така и на звук, бях ужасно притеснена дали резултатът е добър или обратното. Когато завърша нещо, било то текст или филм, не мога сама да определя дали е достойно или не. Затова преди да се реша да го разпространя по фестивали, питах всички възможни професори, колеги и познати какво мислят за крайния резултат. В крайна сметка отговорите бяха силно окуражаващи и получих предложение от 4 разпространителни фирми. Резултатът до момента ме задоволява като режисьор- получих две награди от международни фестивали за най-добър трейлър. Първата е от Berlin Around International Film festival, а другата е от Los Angelis Cinefest. Селекциониран е също на фестивали като Miami Independent Film festival, Roma Cinema DOC и TMFF в Гласгоу, където е и номиниран 2 пъти за най-добър късометражен филм и най-добър трейлър. Също така „Обичам те, татко” бе селекциониран за участие в Short film corner на фестивала в Кан през май т.г. Фестивалът в Кан, за мен бе едно голямо професионално изпитание и в същото време постижение. Държа да подчертая, че „Short film corner’’ и „Marché du film’’ (пазарът на филмите) са част от фестивалната програма, но няма нищо общо с официалното състезание. Филмът получи положителни и окуражаващи призиви от участниците във фестивала. Запознах се с изключително много личности и получих добри предложения за колаборационна работа в бъдеще. В същата платформа, участваха още 3 български късометражни филма, което може само да ме радва. В Париж на 27ми юли ще се проведе първата прожекция на филма, за която силно се вълнувам. Като цяло, мисля, че филмът стигна до голяма част от публиката си, даде своите послания, своите емоции и своята същност.
Това е от мен. Надявам се за в бъдеще да ви разказвам още такива истории.
Трейлъра на филма, можете да видите тук:
