Относно Петра

Или как да си представяме изчезването на динозаврите

(Фарс)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

МЪЖЪТ

ЖЕНАТА

Действието вероятно се развива на място, където Мъжът  и Жената се чувстват като у дома си. Спокойно може да бъде и хотелски апартамент. Нямам бъкел понятие къде се развива действието.

Всъщност, в пиесата няма действие. Мъжът и жената се разхождат по сцената и се  хранят, макар че не са гладни. Освен това пушат, пият чай, кафе, аспирин, а също различни алкохолни или безалкохолни напитки по усмотрение на режисьора. Към края на действието вече са се уморили да говорят глупости, а това не може да не се отрази на поведението им.

Завесата се вдига. Мъжът и Жената стоят пред полуотворената врата и изпращат гостенка, която не виждаме.

МЪЖЪТ: (Към невидимата гостенка.) И защо си тръгваш толкова рано?  Та ти не поседя и половин час!

ЖЕНАТА: Но, Петра, скъпа! Толкова рядко ни идваш на гости! Защо не идваш по-често?

МЪЖЪТ: Ела в събота.

ЖЕНАТА: В събота сме при мама.

МЪЖЪТ: Не беше ли в неделя?

ЖЕНАТА:  В събота. (Към гостенката.) Можеш да идваш когато си пожелаеш. Толкова е приятно да побъбри човек с теб!

МЪЖЪТ: Знаеш, че винаги си добре дошла.

ЖЕНАТА: Съвсем различно е, да поговориш с някой културен човек!

МЪЖЪТ: Така приятно си прекарваме!

ЖЕНАТА: Пак заповядай. Довиждане!

МЪЖЪТ: Може да дойдеш в неделя. Всяка неделя се чудим какво да правим. Направо умираме от скука.

ЖЕНАТА: Няма ли да ходиш на голф?

МЪЖЪТ: Няма да ходя.

ЖЕНАТА: И защо, ако смея да попитам?

МЪЖЪТ: Боли ме коляното.

ЖЕНАТА: Така ли? И от кога?

МЪЖЪТ: Не знам. Боли ме.

ЖЕНАТА: (Към невидимата гостенка.) Слушай, обади ми се в понеделник. Тогава със сигурност ще знам дали сме свободни през седмицата.

Двамата помахват усмихнато и жената затваря вратата. Мъжът сяда в креслото, слага си очилата, запалва цигара и отваря вестник.

ЖЕНАТА: Ти спиш ли с Петра?

МЪЖЪТ: Откъде ти хрумна тая глупост? Петра спи с Халед.

ЖЕНАТА: Петра спи с когото и́ попадне.

МЪЖЪТ: Е, с мен не спи.

ЖЕНАТА: О, да. Само защото не е си е поискала. Петра е една малка курвичка. Нали затова се раздели с Василий.

МЪЖЪТ: Разделиха се, защото не си допадаха.

ЖЕНАТА: Ама разбира се, не си допадаха! Как не се сетих! Нека сама! Василий много хърка!

МЪЖЪТ: Няма нужда от сарказъм. Разделиха се по една-единствена причина. Нещата между тях не вървяха.

ЖЕНАТА: Разделиха се по две различни причини. Причината, по която Петра се раздели с Василий е, че откакто се познават, той изтрезня само веднъж, и то от страх, че може да го екстрадират в родната му Украйна. А причината, по която Василий се раздели с Петра е, че мъжете минават през кревата и със скоростта на светлината.

МЪЖЪТ: Глупости. Никога не е ставало дума, че ще  екстрадират Василий. Изтече му визата и трябваше да я поднови. Василий е гениален художник. По цял свят го срещат като пророк. Стига да надраска две черти на кръст върху парче тоалетна хартия, и веднага се намира някой ексцентричен милионер да го купи. Онзи, какъв беше там, – българинът, – Кристо, му направи представяне на десет страници в “Тайм”. С ей-такива репродукции.

ЖЕНАТА: Защото е славянин. Сега всичко славянско е на мода. Те, славяните се подкрепят.

МЪЖЪТ: Дори и да е така. Само че  картините на Василий се харесват. Намират ги за одухотворени. Тези издължени фигури, с лица на страдалци, всичко изпълнено с тайнствена светлина – и мрак. Василий просто се повлече след онази, дългокраката балерина, Софи, и Петра…

ЖЕНАТА: …и Петра се натресе на първия срещнат арабин, за да покаже на  всички, че е най-обикновено германско курве.

МЪЖЪТ: Защо пък германско?

ЖЕНАТА: Защото е пресметлива. Пресметливо германско курве! Това е твоята Петра! Запозна Софи с Василий за да има оправдание, че си развява опашката с тебе.

МЪЖЪТ: Ако някога си е развявала опашката, не е било с мен.

ЖЕНАТА: Ама разбира се, оправдавай се! Само че тия на мен не ми минават. Не си е направила добре сметката. Мислеше, че Василий и Софи ще изкарат един флирт, и готово. А като се върна от Филаделфия, ги завари в леглото си.

МЪЖЪТ: Слухове. Василий отрича.

ЖЕНАТА: Тя и Петра отрича. Обаче Софи ми каза.

МЪЖЪТ: На Софи само ти и вярваш. Е, и мъжът и, отвреме навреме. Той поне си има оправдание. Не чува без слухов апарат, носи очила с бифокални лещи… Човекът е с половин век по стар-от нея,

ЖЕНАТА: Петра изобщо не можа да предположи, че Василий ще хлътне толкова по Софи. Тъпа германка.

МЪЖЪТ: Това пък откъде ти влезе в главата? Петра не е германка.

ЖЕНАТА: Германка е. Петра е германско име.

МЪЖЪТ: Ако беше германка, щеше да говори немски. Ти чувала ли си Петра да говори на немски?

ЖЕНАТА: Че кой у нас говори на немски. Тя не говори ли немски?

МЪЖЪТ: Не знам. Във всеки случай, името не значи нищо. Така са я нарекли родителите и. Може майка и да е била германка.

ЖЕНАТА: Как не, а баща и може да е бил албанец. Или българин.

МЪЖЪТ: Не знам кой е бил баща и́.

ЖЕНАТА:  Ето – и разправяш, че не е курва. Каква е майка и́ според теб, щом не знае кой е бащата на Петра? Курва. Щом майка и е германка, значи и тя е германка.

МЪЖЪТ: Не съм казал, че е германка. Казах, че може да е германка. Добре, не знам кой е бащата и́. Ти откъде разбра, че майката на Петра не знае кой е баща и́? Товаса две големи разлики, както казват в Одеса.

ЖЕНАТА: Ти пък откъде знаеш как казват в Одеса?

МЪЖЪТ: В Одеса са евреи. Само евреите водят родословието си по майчина линия. Ако майката на Петра беше еврейка, и Петра щеше да бъде еврейка. А ако майка и е германка…

ЖЕНАТА: А ако майка и е германка, пак щеше да си е курва. Нали каза, че не е германка!

МЪЖЪТ:  Не съм казвал, че не е германка. Казах, че може да е германка. А може и да не е германка. Имах предвид, че може да е германка, след като е нарекла дъщеря си Петра. Петра е немско име.

ЖЕНАТА: Защо пък майка и да я е нарекла Петра, може баща и́ да я е нарекъл така.

МЪЖЪТ: Здрасти. За какво му е нужно на един албанец да нарича дъщеря си Петра?

ЖЕНАТА: Може да е българин.

МЪЖЪТ: Защо да е българин? Ти въобще познаваш ли бащата на Петра?

ЖЕНАТА: Не.

МЪЖЪТ: И аз не го познавам.

ЖЕНАТА: Никой не познава бащата на Петра. Петра няма баща.

МЪЖЪТ: Всеки има баща.

ЖЕНАТА: Петра обаче няма.

МЪЖЪТ: Нали каза, че баща и́ е българин.

ЖЕНАТА: Е, просто предположих.

МЪЖЪТ: Защо?

ЖЕНАТА: Ами след като не е албанец, трябва да е българин. Нали и те говорят немски.

МЪЖЪТ: Само с конете си.

ЖЕНАТА: Така ли? Аз мислех, че въобще говорят немски.

МЪЖЪТ: Българите са от ортодоксално вероизповедание. Помежду си говорят латински.

ЖЕНАТА: А не говорят ли български?

МЪЖЪТ:  Няма такъв език. Както няма австрийски език. Затова и австрийците говорят немски. Само че тиролски диалект. Пеят йодлери.

ЖЕНАТА: Да, ама българите не са австрийци.

МЪЖЪТ: Не са австрийци. Българите са руснаци. Някаква си там задунайска губерния. Говорят руски. Обаче диалект. Нямат падежи.

ЖЕНАТА: Какво е това падежи?

МЪЖЪТ: Има такива форми на думите, които променят смисъла им. По същия начин, по който думите имат мъжки и женски род. Петра е в женски род. А в мъжки род е Петър.

ЖЕНАТА: Няма такова име.

МЪЖЪТ: Има. Това е гръцко име. Свети Петър например.

ЖЕНАТА: Свети Петър грък ли е?

МЪЖЪТ: Според мен е евреин. Истинското му име е Си́мон. Христос го е нарекъл Петър.

ЖЕНАТА: И според теб името на Петра е Симона? Но Христос я е нарекъл Петра, защото е гъркиня?

МЪЖЪТ: Стига си се заяждала. Петра не е гъркиня.

ЖЕНАТА: Ти пък откъде знаеш?

МЪЖЪТ: Питах я.

ЖЕНАТА: И тя? Какво ти каза?

МЪЖЪТ: Засмя се. Попита, откъде може да ми е хрумнало, че е гъркиня. Никога не била ходила в Гърция.

ЖЕНАТА: Дивотии. И какви са тия падежи, дето ги нямало в българския език?

МЪЖЪТ: Такива, отмрели форми  на думите. Кон – коньо. Свети Петър – именителен падеж. Свети Петре – звателен падеж. При Свети Петра.

ЖЕНАТА: А това какъв падеж е?

МЪЖЪТ: При Петра, на Петра, за Петра… Де да знам. Да не съм българин. Те и българите не знаят. Някога употребявали падежи, а след това престанали.

ЖЕНАТА: Това на латински ли е?

МЪЖЪТ: Не е на латински.

ЖЕНАТА: Нали каза, че българите говорят латински?

МЪЖЪТ: Не точно класически латински… Някакъв техен си, богослужебен латински. Но иначе говорят староруски. Черковнославянски. Те са си руснаци. Някакви старообрядници. С такива, издължени физиономии, каквито ги рисува Василий.

ЖЕНАТА: Василий е украинец.

МЪЖЪТ: Те и украинците са руснаци. Само че западни. Бръснат си главите. Само по един кичур коса си оставят. Вярват, че като умрат, Бог ще ги хване за този кичур, и ще ги вземе на небето. Също като българите.

ЖЕНАТА: Пълни глупости. Българите да не са езичници?

МЪЖЪТ: Имат там някакъв  езически бог… Нарича се Кан. Или Хан. Хан Тенгри. Хан Тангра. Тангри. По цял ден мърморят някакви тантри. Мантри някакви. Не знам точно как беше. По дух са езичници. Идват някъде от изтока.

ЖЕНАТА: Нали каза, че са ортодоксални.

МЪЖЪТ: По принцип са ортодоксални. Признават Светото писание. Но вярват в още куп глупости. Вярват, че Бог слиза на земята само като се събере парламента им. Наричат го Собрание. Или синод. Някъкъв Вселенски събор. Само там слизал Бог, и  низпосилал своите заповеди. Вярват в колективната мъдрост.

ЖЕНАТА: Нали са комунисти.

МЪЖЪТ: Вече не са. Но всички решения ги взимат колективно. Живеят в комунални квартири.

ЖЕНАТА: В кибуц?

МЪЖЪТ: В кибуц живеят евреите. Българите не са евреи.

ЖЕНАТА: Но и при тях всичко е общо, нали? Всичко принадлежи на всички? Жените, децата, обществения транспорт?

МЪЖЪТ: Не знам. При тях е посткомунизъм. Откъде да знам, какво е общо. Може вече и обществения траспорт да не е общ.

ЖЕНАТА: Ти бил ли си в България?

МЪЖЪТ: Опази Боже!

ЖЕНАТА: Разправят, че била много красива страна.

МЪЖЪТ: Екзотика. Планини и камънаци. Цялата им природа е унищожена. Морето им цялото е черно. Така се и нарича  – Черно море. Няма живот в него. Отровено е. Пълно със серовъглерод. Или сероводород. Някакъв отровен мазут. Затова са толкова богати. Огромни залежи от нефт. Петрол. Извира направо от морето. Целия  Близък Изток прелива от петрол.

ЖЕНАТА: Те, българите, в Близкия изток ли са?

МЪЖЪТ: Е, те не са в Близкия изток. Те са в Далечния изток. Отсам китайската стена. Китайците тая стена на времето я построили, защото българите минавали през границата да крадат кокошки.

ЖЕНАТА: И това дало своето отражение в усложняването на икономическите и международни отношения между двете страни.

МЪЖЪТ: Този ускорен курс по политология много добре ти се отразява. Една седмица само, и такъв напредък. Трябва да запишеш второто ниво.

ЖЕНАТА: Непременно. И какво? Китайците построили стената? За да запазят стабилен обменния курс между черния и белия юан?

МЪЖЪТ: Налагало се. А българите постепенно изгубили своя естествен източник на препитание, и започнали масово да се изселват. За да не умрат от глад. Не са останали много българи. Вече са на изчезване. Включени са в червената книга.

ЖЕНАТА: И вече няма българи в Китай?

МЪЖЪТ: Само монголците са останали.

ЖЕНАТА: Ама монголците българи ли са?

МЪЖЪТ: Ами. Монголци са си. Нали ти казах, че българите са руснаци. От западните покрайнини на Северен Китай.

ЖЕНАТА: А защо не са с дръпнати очи?

МЪЖЪТ: Ти откъде знаеш, че не са с дръпнати очи?

ЖЕНАТА: Петра не е с дръпнати очи.

МЪЖЪТ: Ама Петра българка ли е?

ЖЕНАТА: Ти ми кажи. Нали ти спиш с нея.

МЪЖЪТ: Добре де, спя. Щом така ти харесва. И какво от това.

ЖЕНАТА: А, нищо. Щом на теб ти харесва… Добре ли е?

МЪЖЪТ: Откъде да знам. Питай Халед. Нали сте колеги.

ЖЕНАТА: Как ли не. Ще си помисли, че ревнувам.

МЪЖЪТ: Ама ти с Халед ли спиш?

ЖЕНАТА: Откъде накъде. Просто така го казах. Ще спя с тоя терорист.

МЪЖЪТ: Защо реши, че е терорист?

ЖЕНАТА: Всички араби са терористи. Особено тия, дето спят с някакви си българки. Кой знае, може и тя да е терористка.

МЪЖЪТ: Петра не е терористка. Петра е художничка.

ЖЕНАТА: Никаква художничка не е Петра. Лъже. Разправя, че е биохимик. Занимавала се е с някаква си там обратна транскрипция. Опашати лъжи.

МЪЖЪТ: Петра наистина е биохимик. Само че не работи по професията си.

ЖЕНАТА: Нищо не работи. Бръмчи със снобското си Порше по разни интелектуални сбирки и се прави на важна. Снобка. Нали живееше с Василий. Реши, че и тя е станала художничка.

МЪЖЪТ: Петра беше художничка още преди да срещне Василий. Ходила  си поне на две нейни изложби преди да се запознаят с Василий. На три! Нали там се запознаха. Ти ги запозна. Василий се възхищава на това, което рисува Петра – въпреки че той рисува разни недохранени славяни, а Петра…

ЖЕНАТА: А Петра – прозрачни крокодили, на които им си виждат червата и цялата анатомия, с триъгълни очи и часовници Патек-Филип по задните крака.

МЪЖЪТ: Не са крокодили, а динозаври.

ЖЕНАТА: Динозаври да са. И какво значат тъпите картини на Петра?

МЪЖЪТ: Понятие си нямам. Сигурно, че динозаврите имат добро храносмилане.

ЖЕНАТА: Ти нали не вярваш в тия глупости, дето ги наговори Петра?

МЪЖЪТ: Кои?

ЖЕНАТА: За динозаврите. Че не били изчезвали.

МЪЖЪТ: Изчезнали са. Преди 60 милиона години на Земята паднала комета и ги изтребила до крак.

ЖЕНАТА: Сигурен ли си?

МЪЖЪТ: Така казаха по “Дискавъри”.

ЖЕНАТА: Значи е сигурно. А как ги е уцелила всичките наведнъж? Не може някой да не се е скрил. Да е бил в някаква пещера. От другата страна на земята…

МЪЖЪТ: Кометата се взривила. Огромен взрив. Колкото сто ядрени бомби. Опустошителен. Ударната вълна обиколила два пъти земята. Вдигнали се цунами, огромни облаци прах във въздуха. Закрили цялото небе. На земята настъпила нощ. Ядрена зима. Унищожила всичко живо. Цялата растителност. Минали години, докато се покаже слънцето. Динозаврите нямало какво да ядат и измрели от глад и студ.

ЖЕНАТА: Защо не са се скрили?

МЪЖЪТ: Били много големи. Нямало къде. При такива катаклизми оцеляват само разни пълзящи твари, дето могат да си изкопаят дупки под земята. Дето се хранят с червеи, или с мърша. Къртици, не знам какви още.

ЖЕНАТА: А хората? Как оцелели хората?

МЪЖЪТ: Тогава още нямало хора.

ЖЕНАТА: Искаш да кажеш, че сме произлезли от някакви къртици, дето се хранят с мърша? Гадост. Ами птиците?

МЪЖЪТ: Тогава нямало птици.

ЖЕНАТА: Така си и знаех. И това го казаха по “Дискавъри”?

МЪЖЪТ: По “Дискавъри”.

ЖЕНАТА: Значи не лъжат.

МЪЖЪТ: Защо да лъжат?

ЖЕНАТА: Не лъжат, разбира си. Петра лъже. Лъжкиня.

МЪЖЪТ: Защо?

ЖЕНАТА: Измисля разни дивотии. Разправя врели-некипели. Може дори да не ги измисля. Откъде толкоз акъл да ги измисли. Чула-недочула, по нейните снобски купони… А след това разправя, наляво и надясно. Все едно, че тя си ги е измислила.

МЪЖЪТ: А какво е измислила Петра?

ЖЕНАТА: Че динозаврите въобще не са изчезвали.

МЪЖЪТ: Как не са изчезвали?

ЖЕНАТА: Ти нали беше ли тук през цялото време?

МЪЖЪТ: Ходих да правя коктейли.

ЖЕНАТА: Аха. Сигурно тогава го е разправила. Динозаврите според Петра никога не са изчезвали. Били си тук. На Земята.

МЪЖЪТ: Глупости. Ти виждала ли си някога динозаври?

ЖЕНАТА: Виждала съм, разбира се. Да не съм толкова проста.

МЪЖЪТ: Къде си виждала?

ЖЕНАТА: По телевизията. На кино съм виждала.

МЪЖЪТ: Това не са истински динозаври. Динозаврите са изчезнали. Те са мъртви.

ЖЕНАТА: Искаш да кажеш, че по телевизията не могат да покажат динозаври, ако са мъртви? Чърчил как го показват? Той не е ли мъртъв?

МЪЖЪТ: Динозаврите са изчезнали още когато нямало телевизия.

ЖЕНАТА: Значи все пак твърдиш, че са изчезнали.

МЪЖЪТ: Нали това ти разправям.

ЖЕНАТА: Значи Петра лъже.

МЪЖЪТ: Какво разправя Петра?

ЖЕНАТА: Нали ти казах! Че динозаврите въобще не са изчезнали.

МЪЖЪТ: А къде са тогава динозаврите? В телевизора?

ЖЕНАТА: В птиците. Петра разправя, че динозаврите се превърнали в птици. За да оцелеят.

МЪЖЪТ: То ест, как? Превърнали се в птици, и преживели зимата? Отлетели над облаците, при слънцето? Много поетично. Това Петра ли го каза?

ЖЕНАТА: Да, представи си. Твоята Петра ми го каза. Не че са отлетели при слънцето, просто са се превърнали  в птици. Оцелели са.

МЪЖЪТ: Петра едва ли е имала предвид че буквално са се превърнали в птици. Било е метафора. И как се превърнали в птици?

ЖЕНАТА: Не знам как. Но динозаврите се превърнали в птици. Преди 60 милиона години. И сега са между нас. Само че не ги виждаме. Мислим си, че са птици. А те са динозаври. Хищници. Очите им са отпред. Нали на хищниците очите им били отпред?

МЪЖЪТ: Така определят по-точно разстоянието до плячката. Стереоскопично зрение. А на тревопасните очите им са от двете страни на главата, за да виждат във всички посоки. Дали не се задава опасност.

ЖЕНАТА: Значи, на хищниците очите им са разположени отпред?

МЪЖЪТ: Точно така.

ЖЕНАТА: Е, на птиците къде им са очите?

МЪЖЪТ: Не знам.

ЖЕНАТА: И какво? Да не би да са отзад?

МЪЖЪТ: Писна ми от твоя сарказъм. Отпред са, разбира се. Но не си спомням дали са фронтално или странично разположени.

ЖЕНАТА: А бе ти не си ли виждал кокошка? Къде са и очите? Отпред или отзад?

МЪЖЪТ: Отпред.

ЖЕНАТА: Значи кокошката е хищник.

МЪЖЪТ: Хищна кокошка?

ЖЕНАТА: Според теб, така излиза.

МЪЖЪТ: Динозавърът е хищна кокошка?

ЖЕНАТА: Петра е хищната кокошка! Щом те е примамила в леглото си. Плащаш ли и? А? Колко и плащаш? Колкото на обикновена проститутка? Като на тия, дето седят по ъглите? Или като на луксозна?

МЪЖЪТ: Остави ме на мира. Откъде на къде ще и плащам. На Петра не и трябват пари.

ЖЕНАТА: О, значи спиш с нея без пари! Видя ли! Значи е най-обикновена курва!

МЪЖЪТ: Не спя с нея, как да ти го обясня?

ЖЕНАТА: Спиш! С тая кокошка. И кълките и са като на кокошка. Като на динозавър. Нали си виждал динозавър по телевизията? Ходи като кокошка. Най-обикновена кокошка, само че със зъби. Това е Петра. Зъбата кокошка. Динозавър. Затова рисува динозаври. Защото е самовлюбена патка.

МЪЖЪТ: Рисува динозаври, защото има поетично въображение.

ЖЕНАТА: Ама моля ти се, какво поетично въображение! У тая патка! Че им е нарисувала червата? Поезия! Петра не е художничка. Дилетантка е тя. Въобще не е учила за художник. Няма ценз, нито образование.

МЪЖЪТ: Имаш предвид, че няма академично образование. Но докато е била в Щатите е посещавала курсове. Специализирала е при онзи, българина, как беше – Кристо.

ЖЕНАТА: Дето запали на немците Райхстага?

МЪЖЪТ: Райхстага го е запали друг българин. Някой си Ван дер Любе. Кристо го опакова.

ЖЕНАТА: Опаковал е Райхстага?

МЪЖЪТ: Да.

ЖЕНАТА: За пръв път чувам такава глупост.

МЪЖЪТ: Някои смятат, че е гениално.

ЖЕНАТА: И защо го е опаковал?

МЪЖЪТ: Не знам. Да не разберат германците, че българите са го подпалили. Но Петра е специализирала при тоя Кристо. Нали той я покани да направи изложба в Гугенхайм-център. Има диплом.

ЖЕНАТА: Купила си го е. Колко му е да си купиш диплом. По Интернет ги продават. Ти как си купи диплом за мъж на годината?

МЪЖЪТ: Не съм го купил.

ЖЕНАТА: Разбира се, че не си. Само защото плащаш с моите пари.

МЪЖЪТ: Омаловажаваш всичко, което постигам в живота си. Номинираха ме за мъж на годината. От Международния хуманитарен институт за човешки ресурси.

ЖЕНАТА: Да, ама им плати. Десет хиляди. Нали те знам какъв мъж на годината си. Тия само на Петра може да ги разправяш.

МЪЖЪТ: Не съм плащал. Направих дарение. Такава била традицията. Доброволно дарение в полза на Международния хуманитарен институт.

ЖЕНАТА: Ама разбира се. Как не се сетих. Петра и тя е направила дарение. Доброволно. На тоя, кой беше, Кристо. В натура. Тя сигурно и диплом по биохимия така си е купила. Никакъв биохимик не е тя.

МЪЖЪТ: Защитила е докторат в Боулдър, Калифорния.

ЖЕНАТА: Ето, виждаш ли! Признаваш, че не е художник!

МЪЖЪТ: Това, че е биохимик, не и́ пречи да бъде отличен художник. Затова се раздели с Василий. Двама интелигенти, с една и съща професия, обаче съвсем различни по стил… По колорит, по светоусещане. Всъщност, имаха много основания да се разделят. Обаче продължават да са в прекрасни отношения.

ЖЕНАТА: Ама разбира се. Те, курвите, с всички са в прекрасни.

МЪЖЪТ: Престани да я наричаш курва.

ЖЕНАТА: Защо, срам те е, че спиш с курви?

МЪЖЪТ: Въобще не спя с Петра.

ЖЕНАТА: Аха, не спиш. Нали си призна преди малко… Българска терористка.

МЪЖЪТ: Защо да е терористка!?

ЖЕНАТА: Щом спи с терорист, значи е терористка. Нали те нападнаха световния търговски център. Камък върху камък не оставиха.

МЪЖЪТ: Българите!?!

ЖЕНАТА: Арабите. Пък и тя. Щом спи с арабин, не може да няма пръст в цялата работа. Те и българите, да не са стока. Бомбандирали са Дрезден през войната. Със земята са го изравнили.

МЪЖЪТ: Глупости, не са бомбандирали Дрезден. Българите са бомбандирали Одрин.

ЖЕНАТА: Значи и Одрин са бомбандирали? И кога?

МЪЖЪТ: Отдавна. През Кримската война. Откъде да знам кога. Ако можех да ги запомня всички тия войни, щях да стана историк.

ЖЕНАТА: Че тогава имало ли е самолети?

МЪЖЪТ: Бомбандирали са го с балон. С дирижабъл.

ЖЕНАТА: Дрън-дрън. Това сега си го измисли. Още малко ще кажеш, че са изобретили дирижабъла. Само и само да се отклониш от темата. Да скриеш, че спиш с Петра. Къде е тоя Одрин?

МЪЖЪТ: В Гърция.

ЖЕНАТА: Ето, нали ти казах, че са терористи. Унищожили са  класическите исторически и културни ценности на гърците. Древната им култура. Варвари. Сигурно ядат сурово месо.

МЪЖЪТ: Татарите ядат сурово месо.

ЖЕНАТА: Че те българите не са ли татари?

МЪЖЪТ: Руснаци са.

ЖЕНАТА: Те и татарите са руснаци. Ако искаш, погледни на картата.

МЪЖЪТ: Нямам карта.

ЖЕНАТА: Все едно. Българите са варвари. Със сигурност са били човекоядци. Някога де. Хищници. Щом ядат сурово месо.

МЪЖЪТ: Защо пък да са хищници?

ЖЕНАТА: Че да не са тревопасни. Очите им са отпред. На тревопасните очите им са встрани, за да виждат всичко наоколо. Ако ги нападнат. А на хищниците очите им са отпред, за да преценяват по-добре разстоянието до жертвата. Стереоскопично зрение.

МЪЖЪТ: И на нас очите ни са отпред.

ЖЕНАТА: Да, ама не сме българи.

МЪЖЪТ: Много логично!

ЖЕНАТА: Да не би ние да бомбандирахме Дрезден?

МЪЖЪТ: Не сме го бомбандирали.

ЖЕНАТА: Ето, значи са българите.

МЪЖЪТ: Българите на се бомбандирали Дрезден.

ЖЕНАТА: Като не са българите, кой го е бомбандирал тогава?

МЪЖЪТ: Руснаците са го бомбандирали.

ЖЕНАТА: Ето, виждаш ли? Сам си противоречиш. Нали каза, че българите са руснаци. От западните покрайнини на Северен Китай.

МЪЖЪТ: Но не се бомбандирали Дрезден. Това са били други руснаци. Има най-различни руснаци. Татари има.

ЖЕНАТА: Че те българите са татари. Нали са живели в Китай. Сигурно са изобретили барута.

МЪЖЪТ: Не са изобретили барута. Барута са го изобретили китайците. Българите са изобретили компютъра.

ЖЕНАТА: Брей, много знаеш! Компютъра го е изобретил Бил Гейтс. Той е американец.

МЪЖЪТ: Сириец. Натурализиран. Няма живи американци. В Америка отдавна не живеят американци.

ЖЕНАТА: Че кой живее в Америка тогава?

МЪЖЪТ: Най-различни живеят. Разни латиноси. Мексиканци. Африканци живеят. Натурализирани европейци. Всички са натурализирани.

ЖЕНАТА: А къде са американците?

МЪЖЪТ: Изтребили са ги.

ЖЕНАТА: Кой ги е изтребил?

МЪЖЪТ: Правителството, кой.

ЖЕНАТА: И защо?

МЪЖЪТ: За да има земя за европейците.

ЖЕНАТА: За пръв път чувам. И как са ги изтребили?

МЪЖЪТ: Ами, как… Воювали против тях…

ЖЕНАТА: Против американците?

МЪЖЪТ: Против американците.

ЖЕНАТА: Никой не може да победи американците. Армията им е много силна. Ти телевизия не гледаш ли? Имат съвременно въоръжение…

МЪЖЪТ: Обаче ги победили. Чрез измама.

ЖЕНАТА: Как чрез измама?

МЪЖЪТ: През зимата. Дали им одеала, заразени с едра шарка. И те измрели. Много малко останали. А които останали, ни могли да преживеят зимата. Измрели от глад и студ.

ЖЕНАТА: Като не могат да се превърнат в птици.

МЪЖЪТ: Може да са се превърнали. А ние така и да не знаем. Както не знаем за динозаврите. Но не съм чувал американците да се превръщат в птици. Но се превръщали във вълци. Шаманите им можели.

ЖЕНАТА: Те не са ли християни?

МЪЖЪТ: Кои?

ЖЕНАТА: Американците.

МЪЖЪТ: Християни са. На парите им пише “IN GOD WE TRUST”.

ЖЕНАТА: Какво значи това?

МЪЖЪТ: На Бог се уповаваме.

ЖЕНАТА: Ти сигурен ли си, че става дума за християнския бог?

МЪЖЪТ: Разбира се. Щом са християни.

ЖЕНАТА: След като са християни, защо имат шамани?

МЪЖЪТ: Това били други американци. Но християните така или иначе им видели сметката. Или са останали съвсем малко – в резервати. Сигурно съвсем са изчезнали. Ако не са се превърнали в птици.

ЖЕНАТА: Резервати за птици? Или за диви животни?

МЪЖЪТ: За американци. Резервати за американци.

ЖЕНАТА: За пръв път чувам, че има резервати за американци.

МЪЖЪТ: Ти знаеш ли, че и Петра може да е американка! Нали е работила в Боулдър. Това е в Калифорния. Калифорния е в Америка.

ЖЕНАТА: Калифорния не е в Америка, това е полуостров. Америка е континент. Калифорния е на друго място. Там растат портокали. Нали съм гледала по телевизията. Банани растат. Калифорния е бананова република.

МЪЖЪТ: Обаче Боулдър е в Америка.

ЖЕНАТА: Значи не е в Калифорния.

МЪЖЪТ: И къде е тогава?

ЖЕНАТА: Ама аз с тебе ли ще споря. Откъде да знам, къде е твоя Боулдър? И въобще, какво е правила Петра в Америка?

МЪЖЪТ: Изследвания. Защитила е докторат. По биохимия. Нещо за рака. Как се разпространява. Ракът бил нещо като компютърен вирус. Изкривено предаване на информацията. Някаква злокачествена, неправилна  информация за структурата на белтъка се предава от него към гените и там се записва. Обратна транскрипция. Една-единствена клетка в организма се разболява. Белтъкът в нея се променя. Никой не знае защо. Мутира. От радиацията. От експериментите с ядрено оръжие. От онзи там Чернобил. Или от химическото въоръжение, всичките там нервнопаралитични, Ви-газове, иприти, и прочее. Може да е само от една цигара, или от дима, дето го бълват във въздуха разните му там химически заводи. И тази изкривена информация от клетката се записва обратно в гените, а те тутакси я разпространяват из целия организъм. Образуват се метастази. Рак. И умираш. Процес, който заема място. Така го наричат. Обратна транскрипция. Петра е доктор по биохимия.

ЖЕНАТА: Личи си, че нещо не и́ е наред. Като ти се напълни главата с такива глупости и транскрипции, как да не започнеш да рисуваш прозрачни крокодили. Откачена българка. Терористка. Това, с транскрипциите, може да е само параван. А те са били с нейния Халед в центъра на конспирацията. Взривили са Световния търговски център.

МЪЖЪТ: Глупости. Те не се познаваха тогава. Петра по това време беше тук. И Халед. Той дори не е ходил в Америка. Тук е роден. Родителите му са натурализирани. Дори не е обрязан.

ЖЕНАТА: Обрязан е!

МЪЖЪТ: Ти пък откъде знаеш?

ЖЕНАТА: Ами…Знам!.. Една приятелка ми каза… Не може да не е терорист. Щом е свързан с българите. Нали стреляха по папата. С чадър.

МЪЖЪТ: По папата стреля някой се Агджа.

ЖЕНАТА: Агджа е българско име.

МЪЖЪТ: Агджа е турчин.

ЖЕНАТА: Те и българите са турци. Повечето. Всички политически решения ги взимат с одобрението на Турция. Управлява ги някаква турска партия.

МЪЖЪТ: Че какво лошо има. Турция е модерна страна. Още през миналия век Сюлейман Ататюрк е направил гражданска реформа. Отделил е държавата от религията. Създал е граждански климат в страната. Жените им не носят фереджета. Мъжете се обличат като европейци. От времето на Ататюрк до наши дни управлението се осъществява по действащата швейцарска конституция.

ЖЕНАТА: Как, ама и в България ли управлението се осъществява по действащата швейцарската конституция?

МЪЖЪТ: Не, нали ти разправям – България управлението се осъществява  по Руската конституция. Те може да си имат и някаква тяхна конституция, ама никой не знае.

ЖЕНАТА:  Аз си мислех, че България е в Турция.

МЪЖЪТ: Това е било отдавна. Преди кримската война. Тогава е била в Турция. Къде ли не е била. Първо е била в Китай. След това около Волга някъде, в някакъв Онгъл е била. При славяните е била. След това двеста години е била във Византия. Петстотин години е била в Турция. След това руснаците си я взимат обратно, но в суматохата англичаните им скрояват номер. Дават я за временно ползване на някаква гладна германска династия. После руснаците пак си я взимат. Българите стават задунайска губерния. После комунистите. Всичко им взимат. После някакви крадливи демократи, те взимат каквото е останало. Накрая пък идва на власт някакъв испански цар. Взима им най-високия връх. България е единствената държава на света, в която няма най-висок връх. Куриозна държава. Нищо си няма. Най куриозното е, че няма българи. Изчезнали са. Как няма да изчезнат. Като са им взели всичко. Падежите са им взели, един именителен падеж им е останал, и малко звателен. Ако въобще има българи, са пръснати някъде по света. Но не си признават че са българи. За да не ги изтребят окончателно.

ЖЕНАТА:  В България няма ли българи?

МЪЖЪТ: Почти не са останали.

ЖЕНАТА: Защо?

МЪЖЪТ: По същата причина, по която са са изчезнали американците. Правителството им ги е изтребило.

ЖЕНАТА:  Американците правителството им ли ги е изтребило?

МЪЖЪТ: Че кой друг?

ЖЕНАТА:  И сега няма американци?

МЪЖЪТ: Е, останал е някой друг, из резерватите.

ЖЕНАТА: А кой живее в Америка?

МЪЖЪТ: Разни латиноси… Африканци. Но предимно европейци.

ЖЕНАТА: Защо пък европейци?

МЪЖЪТ: Отишли в Америка по времето на Колумб. За да се спасят.

ЖЕНАТА: От какво?

МЪЖЪТ: Да не ги изтребват правителствата им.

ЖЕНАТА: А правителствата им, те защо са ги изтребвали?

МЪЖЪТ: За да им вземат земите.

ЖЕНАТА: А българите? И тях ли затова ги изтребва правителството им?

МЪЖЪТ: Не знам. Но им взимат земята. Дават я на американците.

ЖЕНАТА: В тая България дали няма някакви резервати? За българи. След като в Америка има резервати за американци…

МЪЖЪТ: Не съм чувал.

ЖЕНАТА: Но в България живеят някакви хора, нали? Това нали не е в пустинята? В Близкия изток имало много пустини.

МЪЖЪТ: Живеят, разбира се. Турци живеят. Цигани. Власи, гагаузи живеят. Също и македонци… Румънци, сърби… Те са многонационална държава. Като Съединените щати. Но българите са изчезнали.

ЖЕНАТА: Ти тия ми ги разправяш, за да ти повярвам, че не спиш с Петра.  Внушаваш ми някакъв тъп силогизъм. След като няма живи българи, следователно, ти не спиш с българка.

МЪЖЪТ: Петра не е българка. И аз не спя с Петра. Българите са изчезнали.

ЖЕНАТА: Изобщо не са изчезнали дори. Крият се. От срам. Като тая никаквица Петра. Те българите са по целия свят. Масони. Кой мислиш, че започна Първата световна война? Знаеш ли кой? Българите! Убили са някакъв ерцхерцог, в тяхното Сараево. И ще ми разправяш, че Петра не била терористка. И втората световна война я започнаха българите. Нападнаха Германия. Запалиха им Райхстага.

МЪЖЪТ: Дори да е така, било е отдавна. Петра още не е била родена. Не можем да я обвиняваме за нещо, което се е случило преди да се роди.

ЖЕНАТА: Да, разбира се – как ли не! Защо да я обвиняваме, тя нали не е  била курва преди да се роди! Майка и́ е била. На теб нали ти е добре с нея. Сектанти и фанатици ето какви са твоите българи! Крадци! Затова са измислили компютъра. Да крадат коли. Разкодират ключалките, изключат алармата и оставят честните хора без кола. Толкова години дето са пестили, да си я купят. Кредити са връщали. Ето каква е твоята Петра.

МЪЖЪТ: Ама защо Петра! И кой краде коли по този начин? Кола може да отключи някой гимназист. Да отиде с приятели в съседния град. Там не ги познават, ще ги пуснат в нощния клуб. Или да изведе вечер някое момиче край града. Да се понатискат на задната седалка. Честните хора крадат по друг начин.

ЖЕНАТА: И как крадат според теб честните хора?

МЪЖЪТ: Много просто. Отива един честен човек, при друг – също честен човек, дето оня ден си е купил кола, с честен труд. Не някаква си корейска трошка. Скъпа кола. Германска. Единият честен човек, дето си е купил колата, дава на другия честен човек дубликат от ключовете и кода на алармата. Дава му документите. Той пък му дава тридесет на сто от стойността на автомобила. Стискат си ръцете, и честния човек с колата отпрашва към границата. Там плаща на трети честен човек още десет процента, за да мине без формалности. И идва тук, където го чака четвърти честен човек. Светът е пълен с честни хора. Четвъртият честен човек брои на втория честен човек половината от стойността на автомобила, вдига цената с десет процента, и го продава на пети честен човек, който по този начин си купува нов автомобил с четиридесет процента отстъпка. Всички печелят. За един ден – кой десет, кой двадесет, кой тридесет процента. А после първия честен човек изведнъж открива, че колата му е открадната, заедно с документите, които са били в нея. Останали са му само едни ключове. И ключодържателя, от алармата. Честният човек подава оплакване. Полицията прави оглед. Съставя протокол. Застрахователят плаща. Полицията образува дело срещу неизвестен извършител. След три месеца го праща в архива.

ЖЕНАТА: Я виж ти! И всички са доволни?

МЪЖЪТ: Само честните хора. Застрахователят никак не е доволен. Но кой ги жали застрахователите. Алчни капиталисти са те, също като адвокатите.

ЖЕНАТА: И после се чудиш откъде Петра има Порше.

МЪЖЪТ: Никога не съм се чудил. Петра си купи Порше чак след като направи изложбата в Гугенхайм-център. Дотогава караше някаква Хонда, на старо.

ЖЕНАТА: Така ти е казала в леглото. И ти си повярвал, като първия балама. Лицемерна българка! Сигурно не си плаща данъците.

МЪЖЪТ: Ти да не си ги плащаш?

ЖЕНАТА: Да, ама не съм българка! Петра е българка! Това искам да разбереш.

МЪЖЪТ: Ако баща и е българин. Българите не са евреи, те се водят по бащина линия. Кой ти каза че баща и́ е българин? Ти разправяше, че Петра е германка. Петра било немско име.

ЖЕНАТА: Ако беше германка, щеше да говори немски. Ти чувал ли си Петра да говори на немски?

МЪЖЪТ: Че кой у нас говори на немски. Тя не говори ли немски?

ЖЕНАТА: Не знам. Името нищо не значи. Така са я нарекли родителите и. Може майка и да е била германка.

МЪЖЪТ: Как не, а баща и може да е бил албанец. От Тирана.

ЖЕНАТА: Откъде да знам кой е бил баща и.

МЪЖЪТ:  Точно така, обаче тя е курва. Защото не знаеш кой е баща и́. А след като не знаеш, сигурно и майка и не знае. Щом майка и е германка, значи и тя е германка.

ЖЕНАТА: Не съм казала, че е германка. Казах, че може да е германка. Това са две големи разлики, както казват в Одеса.

МЪЖЪТ: Ти пък откъде знаеш как казват в Одеса?

ЖЕНАТА: В Одеса са евреи. Евреите се водят по майчина линия. Ако майката на Петра беше еврейка, и Петра щеше да е еврейка. А ако майка и е германка…

МЪЖЪТ: А ако майка и́ беше германка, Петра нямаше да бъде германка. Германците не са евреи. Само при евреите родословието се води по майчина линия. Ако майка и́ беше германка, Петра щеше да се води по баща. Нали не знаеш кой е баща и́. Да ти имам логиката. Нали каза, че майка и́ не е германка.

ЖЕНАТА: Ако не е германка, защо един албанец ще нарече дъщеря си Петра? Нали каза, че бил албанец? От Тирана.

МЪЖЪТ: Може да е българин.

ЖЕНАТА: Защо да е българин? Ти въобще познаваш ли бащата на Петра?

МЪЖЪТ: Никой не познава бащата на Петра. Петра няма баща.

ЖЕНАТА: Всеки има баща.

МЪЖЪТ: Може баща и́ да е евреин. Каква ще бъде Петра, ако баща и́ е евреин? Няма да е еврейка. Евреите се водят по майка. Но след като майка и́ не е еврейка, и Петра не е еврейка. Нали всички други се водят по баща. А Петра не се води по баща. Той е евреин. А по майка не се води, защото всички останали се водят по баща. Петра не е гражданин на света. Петра не съществува.

ЖЕНАТА: Курва е Петра! Българска курва.

МЪЖЪТ: Защо пък българска?

ЖЕНАТА: Нали каза, че баща и бил българин.

МЪЖЪТ: Не съм казал, просто предположих.

ЖЕНАТА: Откъде накъде?

МЪЖЪТ: След като не е албанец, трябва да е българин. Нали и те говорят немски. С конете си.

ЖЕНАТА: Така ли? Аз мислех, че въобще говорят немски.

МЪЖЪТ: Българите са от ортодоксално вероизповедание. Помежду си говорят латински.

ЖЕНАТА: Не говорят ли български?

МЪЖЪТ: Няма такъв език. Както няма австрийски език. Затова и австрийците говорят немски. Само че тиролски диалект. Пеят йодлери.

ЖЕНАТА: Българите да не са австрийци?

МЪЖЪТ: Не са австрийци. Руснаци са. Някаква си там задунайска губерния. Говорят руски. Обаче диалект. Нямат падежи.

ЖЕНАТА: Какво е това падежи?

МЪЖЪТ: Има такова свойство на думите. Да променят смисъла си. По същия начин, по който думите имат мъжки и женски род. Петра е в женски род. А в мъжки род е Петър.

ЖЕНАТА: Това гръцко име ли беше?.

МЪЖЪТ: Гръцко. Като Свети Петър.

ЖЕНАТА: Той не е ли евреин? Истинското му име май беше Си́мон. Христос го нарекъл Петър.

МЪЖЪТ: И според теб Петра е гъркиня?

ЖЕНАТА: Не е гъркиня.

МЪЖЪТ: Ти пък откъде знаеш?

ЖЕНАТА: Питах я.

МЪЖЪТ: И тя? Какво ти каза?

ЖЕНАТА: Засмя се.

МЪЖЪТ: Попита, откъде може да ти е хрумнало, че е гъркиня? Каза, че никога не е ходила в Гърция, нали?

ЖЕНАТА: Ти пък откъде знаеш? Да не си подслушвал? Спиш с нея, затова. Разправя ти разни врели-некипели в кревата. Как българите са бомбандирали Одрин. С дирижабъл. Че динозаврите не са изчезнали ти разправя. Че са се превърнали в птици. И ти и́ вярваш.

МЪЖЪТ: Уморих се вече. Изключих. Все едно, че ми говориш на български, но с падежи.

ЖЕНАТА: Пак тия падежи. Само за падежи ли си говорите в кревата? Какви са тия падежи?

МЪЖЪТ: Отмрели форми на думите. Кон – коньо. Свети Петър Свети Петре – при Свети Петра. Българите ги употребявали някога, но след това престанали. Първо изчезнали падежите. После и българите изчезнали. Само някои падежи останали в езика им.

ЖЕНАТА: Въобще не можеш да лъжеш! Нали каза, че българите говорят латински?

МЪЖЪТ: Не точно класически латински… Някакъв техен си, богослужебен латински. Иначе говорят староруски. Черковнославянски. Те са си руснаци. Някакви старообрядници. С такива, издължени физиономии, каквито ги рисува Василий.

ЖЕНАТА: Василий нали беше украинец?

МЪЖЪТ: Те и украинците са руснаци. Западни. Бръснат си главите. Само по един кичур коса си оставят. Вярват, че като умрат, Бог ще ги вземе за този кичур на небето. Също като българите.

ЖЕНАТА: Съвсем се оплете в лъжите си! Българите да не са езичници?

МЪЖЪТ: Имат някакъв  езически бог… Нарича се Кан. Или Хан. Хан Тенгри. Хан Тангра. Тангри. По цял ден повтарят някакви тантри. Мантри някакви повтарят… Не помня как беше. По дух са езичници. Идват от изтока.

ЖЕНАТА: Сам каза, че са ортодоксални.

МЪЖЪТ: По принцип са ортодоксални. Признават Светото Писание. Но вярват в още куп глупости. Вярват, че Бог слиза на земята само като се събере парламента им. Наричат го Собрание. Велик Вселенски Синод някакъв. Не помня вече. Само там слизал Бог, и низпосилал своите заповеди. Вярват в колективната мъдрост.

ЖЕНАТА: Да не искаш да кажеш, че са комунисти?

МЪЖЪТ: Вече не са. Но всички решения ги взимат колективно. Живеят в комунални квартири. В кибуц.

ЖЕНАТА: Нали каза, че в кибуц живеят евреите? Българите не са евреи.

МЪЖЪТ: То май и при тях всичко е общо. Жените, децата, обществения транспорт…

ЖЕНАТА: Сигурен ли си? Там не е ли посткомунизъм? Обществения транспорт може да е останал.

МЪЖЪТ: Ти била ли си в България?

ЖЕНАТА: Опази Боже!

МЪЖЪТ: Красива страна била…

ЖЕНАТА: Само така разправят. Екзотика. Планини и камънаци. Цялата им природа е унищожена. Морето им цялото е черно. Така се и нарича – Черно море. Няма живот в него. Пълно е със сероводород. Или серовъглерод. Някакъв отровен мазут. Затова са баснословно богати. Огромни залежи от нефт. Петрол. Извира направо от морето. Целият Близък Изток е така – прелива от петрол.

МЪЖЪТ: Те българите не са в Близкия изток. Те са в Далечния изток. Отсам китайската стена. Китайците тая стена на времето я построили, защото българите преминавали границата да крадат кокошки.

ЖЕНАТА: Знам. Това го учихме в курса по политология. Китайците построили стената за да запазят стабилен обменен курс между черния и белия юан.

МЪЖЪТ: И как. Щели съвсем да останат без кокошки. А българите постепенно изгубили своя естествен източник на препитание.

ЖЕНАТА: И какво станало с тях?

МЪЖЪТ: Започнали масово преселение. За да не измрат от глад. Така карали с години. Сума ти империи надживели. Джунг-Го, Великата Поднебесна – Китайската империя. Византийската империя. Османската империя надживели. Руската империя после съветската. Разни гладни германски династии. Комунистите надживели. Демократите. Но правителството им ги довършило. Като американците. Не са останали много българи. Вече са на изчезване. Ако не са и изчезнали.

ЖЕНАТА: И вече няма българи в Китай?

МЪЖЪТ: Само монголците са останали.

ЖЕНАТА: Ама монголците българи ли са?

МЪЖЪТ: Ами. Монголци са си. Нали ти казах, че българите са руснаци. От западните покрайнини на Северен Китай.

ЖЕНАТА: А защо не са с дръпнати очи?

МЪЖЪТ: Ти откъде знаеш, че не са с дръпнати очи? Петра не е с дръпнати очи.

ЖЕНАТА: Ама Петра българка ли е?

МЪЖЪТ: Откъде да знам… Колко стана часа?

ЖЕНАТА: Не знам. Не помня къде си оставих часовника.

МЪЖЪТ: Пусни телевизора. Може да кажат колко е часа. Има някакъв сериал.

ЖЕНАТА: Пусни го ти. Няма да си изтървеш сериала заради някакви си  българи.

МЪЖЪТ: Ти го пусни. Какво ти пука за българите. Те са изчезнали. Ще го пусна, как ли не. (Излиза.)

ЖЕНАТА: Ако щеш. Мен какво ми пука за българите. Нали са изчезнали. Преди 60 милиона години са изчезнали. Какво ми пука за Петра. (Излиза.)

ЗАВЕСА

ВАРНА, 14-17 октомври 2005 г.