За да изпълни своето предназначение, философската структура е определена от редица взаимосвързани функции.

Функции на философията:

• познавателна
• епистемологична
• методологическа
• информационно-комуникативна
• ценностно-ориентираща
• критична
• интегративна
• идеологическа
• образователна
• прогностична
• проектираща

Познавателна функция
Познавателната функция на философията се смята за една от най-важните. Тя се състои в способността на философията да формира обща и стабилна система от познания за заобикалящия ни свят и принципите за неговото съществуване, за явленията и процесите в природата и обществото, като основни субекти на човешкото битие. Познавателната функция конструира нашето отношение към света чрез набор от чувства, знания и вярвания, генерирайки принципите, които определят познанието ни за света, обществото и себе си.

Познавателната функция по своята форма може да бъде:

• митологична
• религиозна
• философска

Основата на митологичния мироглед се състои от митологични представи за битието и мястото на човека във Вселената. Този мироглед се формира от артистични и емоционални преживявания или от социални илюзии. Религиозният мироглед, за разлика от митологичния, не смесва земното и свещеното. Носителите на такъв мироглед вярват, че творческата всемогъща сила – Бог – е над и извън природата. Във фокуса на религиозния мироглед е вярата във висшите ценности и начините за постигането им. За разлика от религиозният, философският мироглед се генерира от познавателни и емпирични основания на битието.

Епистемологична функция
Същността на тази функция се състои в способността на философията да извършва теоретични изследвания на човешката когнитивна дейност, за да идентифицира механизми, техники и методи на познание. Тоест теорията на познанието, развивайки принципите и нормите на знанието, предоставя на човек средствата, чрез които да опознае света.

Методологическа функция
Философията, като средство за развитие на принципите на човешките отношения към света и пазител на знанието за тези принципи, може да функционира като методология, т.е. като учение за методите на познание и трансформация на реалността. Това означава, че философията има методологическа функция. Терминът „методология“ се използва в научната литература в два смисъла: в първия смисъл, терминът обозначава учението за нормите и правилата на човешката дейност; във втория, методологията се разпознава като набор от норми, които опосредстват когнитивните и практически действия с цел тяхното оптимизиране. Може да се твърди, че методологията, като набор от принципи и норми на дейност, функционира като проява на човешкия мироглед. Приложението на методологическа функция от философията зависи от качеството на общите принципи на познавателните и емпирични дейности, разработени в нейните рамки, както и от степента на усвояване на знанията за тези принципи от хората, които ги прилагат.

Информационно-комуникативна функция
Усвояването на философските знания зависи от способността на философията на предава системата си от познания от човек на човек. Това обуславя информационно-комуникативната функция на философията.

Ценностно-ориентираща функция
Философията, като съвкупност от знания за най-общите принципи на отношението на човека към света, е в същото време система от критерии за оценъчна дейност, в рамките на които действат тези принципи. Оценъчната дейност, възможна като следствие от осъзнаването на философските критериите за оптималност и полезност на определен набор от явления и действия, е познание за човешкото място в битието. Философията, като средство за развиване на знания за ценностите и носител на това знание, има ценностно-ориентираща функция.

Критична функция
В рамките на философията оценката на случващото се в света се извършва въз основа на общи идеи за нормите и патологиите на явленията в реалното битие. Критичното отношение на философията към негативното в духовния и материалния живот, постулира парадигми, които означават кое е лошо за човека и следователно заслужава трансформация. Критичната функция на философията се проявява не само в отношението човек – битие, но и като процес на самооценка. По този начин критичната функция на философията може да се реализира както по отношение на стимулиране на познанието за света, така и като оптимизиране на съдържанието на самата философия.

Интегративна функция
Философията обобщава знанията, натрупани от човечеството, систематизира ги и ги интегрира в единна йерархична система. Това ни позволява да говорим за интегративната функция на философията по отношение на знанието.

Философията формулира общи принципи на световния ред, както и изисквания за отношението на човек към света, обществото и себе си. Универсалното познание за битието сближава концептуалностите на отделните индивиди, което ги интегрира в един социум.

Идеологическа функция
Философията е в състояние да регистрира, систематизира и управлява интересите на социалните групи в обществото, тоест да функционира като идеология. Идеологическата функция на философията е различна, в зависимост от интересите на социалните групи, които изразява.

Образователна функция
Овладяването на философски познанията, формира начина, по който човек оценява битието, след което сътворява своето собствено битие.

Прогностична функция
Една от основните функции на философията е да зададе евентуални парадигми за бъдещето. От древни времена много от философите са възприемани като пророци за бъдещето. С развитието на науката тези магически и окултни нагласи са изместени от емпирични и логични философски модели. Но и преди, и сега философията е основният интелектуален механизъм за творене на бъдеще.

Проектираща функция
Философията, познавайки механизмите и общите принципи в развитието на природата, обществото и мисленето, е основен инструмент за въздействие върху природните и социалните процеси. Предварителното програмиране на социалната среда, териториите, градоустройството и др., изисква участие на философията, заедно с други науки, за да се разработят най-общите принципи и норми за функциониране на социалните сегменти.