Родена съм в началото на седмото десетилетие на един отминал век. Зодия близнаци – ще рече двуглава ламя. Полуфилолог – ще рече учила – недоучила. Професия – италианският език. Хоби – гръцкият.

Стихоплетствам от шестнайсетгодишна. На паузи. Ама големи. Толкова големи, че „Хербарият на една фейщица” – стихосбирката ми, която излезе през май 2015 г., издадена от фондация “Буквите”, е едва втората ми книга. Първата излезе през 1996 г. и се нарича “Blues”.

Пиша предимно в мерена реч. Опитвам се да побера в рими удивителната красота на този свят и връзката си с Бог. Ползвам поезията като „стар домашен метод” за консервиране на красивото около мен (перифразирам голямата Мария Донева). Но на първо място тя е опит да се справя с преходността. Търсене на начин да смаля и подслоня безкрая, да опитомя преходното и да се научим да живеем заедно.
Понякога си мисля, че поезията е кеп за безплътни пеперуди…

 

Господ наесен

А Господ сигурно наесен е дете,
защото есента е детска стая.
Във нея Той отказва да расте
и с топчета от кестен си играе.

Шептящият Му балдахин от клен
на сънища пастелни е привикнал.
Пижамата Му е с щастлив десен
на наедрели, достолепни тикви.

Мъглите са завесите на Бог.
През тях лъчите укротени светят.
Килим от листопад дълбок
тъче си Той и пада в цветовете.

Със благ нюанс на дюлев конфитюр
предзимно боядисва светлината.
Липата люшва – слънчев абажур –
и после попилява й сърцата.

Играе на сладкарски дюкян
с петмез и захаросани бадеми,
с рачел, с канела и със марципан.
Витрината – от сън и старо време.

А Господ сигурно наесен е старик
и темето Му бавно олисява.
Налива от очукан кафеник
кафе със смътен привкус на забрава…

Измисля като за последно този ден
и ябълка във джоба скрива обла.
Усмихва се, въздиша уморен.
Въздишката Му – снегоносен облак…
 

 

Кришна

Събудих се, а Господ беше прал
и облаците на простора бяха бели.
Дали почистваше дома си преди бал
или планираше морета и недели?

И уж домът му беше още пуст,
а до тавана бе препълнен с пролет,
която всеки вятър знае наизуст
и рецитира между голите тополи.

Предчувствия за балния сезон
си търсеха подслон в ума на Кришна.
И шумолеше в празния салон,
незрима още, роклята на вишна.

Мечтана вероятно във пчелин,
от пчелен сън изпаднала в салона,
бе вишната със пърхащ кринолин,
с парфюм от мед и слънчева корона.

Недосънуван още този сън,
пайети сипе, губи си хастара.
От бала е останал глъхнещ звън
и шепа вишнев цвят на тротоара.

А Кришна, докато пчелите спят,
краде съня им, зида и разтуря.
И се върти край Него този свят
на облаци сапунени мехури…