Родена съм през 1969, година на цветя и любов, на предполагаеми лунни разходки и на най-великия рок фест в света – Уудсток. Доктор по богословие, непоправим идеалист и щуро влюбена в семейството, хубавите книги, филми и пътешествията.

Опитвам се да уловя неуловимото – да нарисувам емоция, да направя снимка на птича песен, да пиша много като говоря малко. Търся красивото и в най-обикновените неща. И ровичкам ли, ровичкам из гънките на душата – стихове, хайку, акварели, фотографии и хайга.

Откакто преди години в тийнейджърските ми ръце попадна една книга на Кобо Абе, започна моята голяма почти любовна афера с японската култура – литература, филми, аниме … Харесвам кратките форми и пиша хайку. През 2010г. излезе моята книга „Островитянско хайку“ –  хайку и други краткостишия на фона на снимки, които съм направила в Англия, където живея от доста време. Член съм на British Haiku Society и на Хайку Клуб – Пловдив , редактор в The Living Haiku Anthology и Communications Officer на British Haiku Society в Лондон. Имам публикувани хайку и други стихове в няколко сборника на английски и български. В момента се опитвам да завърша първия си роман, а в главата ми напира и втори.

*
Небето се е сгрочило и …
Гръмва.
Един увиснал облак
заплашва
да излее неизказаното.

*
зимна луна
търси лика си
в искрящия сняг

*
отново дъжд
и сякаш вече
съм го чувала преди

*
премрежвам очи
слънцето става
затворник

*
ясно небе
единственият облак –
самолетна диря

*
коричка хляб
скитник и врабче
се споглеждат

*
тихо е
среднощен сняг
обърква ежедневието