Нека да започнем с най-тривиалния, но въпреки това пиперлив въпрос, който се задава на всеки автор: Защо пишете? Какво е за вас литературата: призвание, работа, хоби ..?
Не знам дали е призвание, но в никакъв случай, за мен, писането не е работа, нито хоби! С годините то се превърна в потребност от най-висока степен, като оставим настрана пирамидата на Маслоу. Потребност, без която, поне за сега, не знам как бих живяла. Макар да имам и други занимания, било то творчески или инженерни, които върша с удоволствие. Пишейки, аз откривам, изграждам, лекувам себе си. Писането ме зарежда със сили, изпълва ме с удовлетворение, дава ми смисъл на съществуването ми и на целия ми живот. Независимо от трудностите, препятствията, пропаданията, издиганията, това е пътят, по който вървя.
„Изкуството е в това, което не правиш но се получава.“
Откакто се помня съм с молив и лист в ръка, но никога не съм мислила, че наистина ще пиша неща, които да достигат и до другите хора. Както повечето неща в живота, стана неусетно. Ей така, докато четях книги и си водех някои бележки, постепенно започнах да пиша есета и разкази. Тогава започна да ми се засилва интереса към какво ли не – религии, философски учения, психология, антропология и др. – черпех от тях познания и вдъхновение за писане. В последните години от проза минах към поезия – най-вече свободен стих и възможно сбит, като математическо уравнение с безброй решения, често пъти. Обичам да скитам в дивите гори, да попивам тишината и енергията, и да запечатвам моменти в снимки. Обичам нощта – тя е моят храм. Понякога съм бъбрива, друг път мълчалива. Понякога съм като пощуряло дете, друг път сериозна до неузнаваемост. Но най-силната ми потребност е писането, то същото ми дава и най-голямо удовлетворение. Това е за мен – Христина Гутева, родена в Бургас – зодия Козирог, израснала в Балчик, живееща във Варна. 1991 завърших ТУ Варна. През 1999г. издадох книга с разкази и есета „ Бягство в светлината”.
–
Небето днес е океан,
слънчеви проблясъци са птиците
по дъното сенки на риби
усмивката ми е вълна…
–
Дума след дума изписвам
листът е празен,
а празнотата в мен се запълни.
–
Не можеш изречеш тишината
без преди това
да си изгорил
тялото от думите създадено.
–
Насаме с луната ледена.
Димът от цигарата ми
пише стихове.
–
Въпросите –
корабокрушенци,
плаващи в океан от отговори.
–
Непоканени думи,
изписвам ги
в мъглата навън
и съм свободна.
–
Тръгвам си с нощта,
и сълзи не оставям.
Слънцето знае пътя.
–
Да замълчиш,
за да изречеш неизречимото
да откриеш смисъла в думите,
които отсъстват.
–
Не вълните са посланието,
а това, което израства
между тях.
–
Отсъстват ли облаците,
птици ни напомнят,
че има небе.
–
бягам от себе си
за да стигна до себе си
има ли по-дълъг път
от най-краткия път до дома
–
По-незнаеща съм днес.
Зелени са очите ми
от взиране в тревата.
Е-същност използва „бисквитки“, за да може сайтът да функционира правилно, да персонализираме съдържанието и анализираме трафика.ИнфоПРИЕМАМ
Поверителност за “бисквитки“
Преглед на поверителността
Сайтът Е-същност използва бисквитки,за да подобри Вашето сърфиране.Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър и са от съществено значение за работата на основните функции на сайта. Също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме как използвате сайта, за да сме в състояние да подобряваме услугите му. Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър само с Вашето съгласие, като имате възможност да се откажете от тях. Но отказът може да има ефект върху качеството на сърфирането Ви.
Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.