Нека да започнем с най-тривиалния, но въпреки това пиперлив въпрос, който се задава на всеки автор: Защо пишете? Какво е за вас литературата: призвание, работа, хоби ..?
Не знам дали е призвание, но в никакъв случай, за мен, писането не е работа, нито хоби! С годините то се превърна в потребност от най-висока степен, като оставим настрана пирамидата на Маслоу. Потребност, без която, поне за сега, не знам как бих живяла. Макар да имам и други занимания, било то творчески или инженерни, които върша с удоволствие. Пишейки, аз откривам, изграждам, лекувам себе си. Писането ме зарежда със сили, изпълва ме с удовлетворение, дава ми смисъл на съществуването ми и на целия ми живот. Независимо от трудностите, препятствията, пропаданията, издиганията, това е пътят, по който вървя.
„Изкуството е в това, което не правиш но се получава.“
Откакто се помня съм с молив и лист в ръка, но никога не съм мислила, че наистина ще пиша неща, които да достигат и до другите хора. Както повечето неща в живота, стана неусетно. Ей така, докато четях книги и си водех някои бележки, постепенно започнах да пиша есета и разкази. Тогава започна да ми се засилва интереса към какво ли не – религии, философски учения, психология, антропология и др. – черпех от тях познания и вдъхновение за писане. В последните години от проза минах към поезия – най-вече свободен стих и възможно сбит, като математическо уравнение с безброй решения, често пъти. Обичам да скитам в дивите гори, да попивам тишината и енергията, и да запечатвам моменти в снимки. Обичам нощта – тя е моят храм. Понякога съм бъбрива, друг път мълчалива. Понякога съм като пощуряло дете, друг път сериозна до неузнаваемост. Но най-силната ми потребност е писането, то същото ми дава и най-голямо удовлетворение. Това е за мен – Христина Гутева, родена в Бургас – зодия Козирог, израснала в Балчик, живееща във Варна. 1991 завърших ТУ Варна. През 1999г. издадох книга с разкази и есета „ Бягство в светлината”.
—
Небето днес е океан,
слънчеви проблясъци са птиците
по дъното сенки на риби
усмивката ми е вълна…
—
Дума след дума изписвам
листът е празен,
а празнотата в мен се запълни.
—
Не можеш изречеш тишината
без преди това
да си изгорил
тялото от думите създадено.
—
Насаме с луната ледена.
Димът от цигарата ми
пише стихове.
—
Въпросите –
корабокрушенци,
плаващи в океан от отговори.
—
Непоканени думи,
изписвам ги
в мъглата навън
и съм свободна.
—
Тръгвам си с нощта,
и сълзи не оставям.
Слънцето знае пътя.
—
Да замълчиш,
за да изречеш неизречимото
да откриеш смисъла в думите,
които отсъстват.
—
Не вълните са посланието,
а това, което израства
между тях.
—
Отсъстват ли облаците,
птици ни напомнят,
че има небе.
—
бягам от себе си
за да стигна до себе си
има ли по-дълъг път
от най-краткия път до дома
—
По-незнаеща съм днес.
Зелени са очите ми
от взиране в тревата.
