Христина Мирчева работи През деня в галерия „Резонанс”, Пловдив. През останалото време в сайта за култура, комикси, художници, изложби „Диаскоп”. За нея литературата е по-опасна и от медицината – нож с две остриета. Убива, но и спасява. Както и обратното. Плаче всяка вечер, докато режи червен лук за салатата. Но за последно е плакала за Стефан Бонев, който последно й е казал: „Много съм уморен, Инче”. Срещала е своя двойник и смята, че звездната болест е като смолата. За нея най- мъдрият и ценен съвет е: “Бъди мъдър! Соломон например е поискал премъдрост. Аз обаче все още се кланям на финикийците.”

Цялото интервю с Христина Мирчева, можете да прочетете тук:

Родена през 1963 г. в град Елин Пелин. Завършила Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“ със специализация по радиожурналистика.

Издателство Сиела публикува социалния роман, написан в съавторство с Димитър Стоянов,  „Ярост“ през 2011 г. Две глави от романа са преведени на руски в международния литературно-публицистичен  вестник „Интелигент“ – Москва през същата година.

Определена за най-добър автор на кратка проза за 2012 г. от медийната група на международните литературно-публицистични вестници „Интелигент“ за публикациите й в  четирите им издания “Провинциальный интеллигент”, “Интеллигент Москва”, “Интеллигент Санкт-Петербург”, “Интеллигент Нью-Йорк”.

През 2014 г. излиза романът „Ничия“ в Жанет 45, а през 2015 г. излиза романът “Някъде другаде“ отново от същото издателство.

Резултати от XIX международен конкурс в Индия

Mainichi Haiku Contest

Христина Панджаридис

втора награда

летни панталони
десет дни ваканция
в джоба

*
есенна снимка
орехче в човката
на гарван

*
среща на класа
първата ми любов
с две внучета

*
аржентински танго
бъркат стъпките
в старческия дом

*
летен джаз
мухи бръмчат
в кухнята

*
изкачвам върха
молитвата
преди мен

*
под ореха
с кучето търсим
есенни звезди

*
вълнен шал
зимата в плетката
на мама

*
изгрев в планината
слънцето покорява
връх след връх

*
кръстопът
всички посоки
зелени

*
пълна луна
виждам крадеца
на съня ми

*
дълга зима
след червеното вино
свърши и бялото

*
скален манастир
превръща се в птица
молитвата

*
напъпила ябълка
момичето мери
първия си сутиен

*
правя баница
мама ръси брашно
от небето