Анализът на агнешката кожа, от която е направен пергамента на свитъците от Мъртво море, ни дава нови отгори за най-старите, открити досега, библейски текстове

Открити през 40-те и 50-те години на миналия век, свитъците от Мъртво море са едни от най-важните археологически находки. Близо хиляда (981) са най-старите библейски текстове, открити досега. Но от повечето от тях са запазени само фрагменти, което затруднява разчитането им. Историци, теолози, лингвисти и палеографи не спират да редят пъзела на древните документи, опитвайки се да извлекат възможно най-много информация. ДНК анализ, обаче, на агнешката кожа, от която са направени пергаментите на свитъците, може да отговори на много неизвестни.

Ръкописите, познати също като Кумрански свитъци (от името на юдейската пустиня по западния бряг на Мъртво море), са написани на иврит и арамейски език. Те са част от свещените книги на юдаизма и фундамента за текстовете на Стария завет за християните.

Направени са десетки копия на различните книги от свитъците, но големият проблем пред учените е, че повечето от тях са само фрагменти от оригиналния текст. Много малко от свитъците, както Книга на Исая, са цялостно запазени. Някои от свитъците допълнително са повредени, понеже са открити не от археолози, а от бедуини или аматьори, които в последствие продавали находките си на антиквари. Именно поради това, за много от фрагментите и свитъците не се знае в коя пещера са намерени.

Наскоро, израелски изследователи, в сътрудничество с шведски, американски и испански учени направиха древен ДНК анализ на пергаменти на различни фрагменти, като целта им беше да установят в кой район е живяло животното, от чиято кожа са направени пергаментите, а дори и вида на животното. Това ще отговори на въпроса: къде и как точно е създаден всеки фрагмент от свитъците?

„Тъй като много от фрагментите са малки (само няколко сантиметра), е трудно да бъдат сортирани“, – казва експертът по древно ДНК от Университета в Упсала  (Uppsala University), Швеция и съавтор в изследването, Матиас Якобсон, – „Така че, ако при ДНК анализа, идентифицираме фрагменти, чийто пергамен е направен от едно и също животно, ще е ясно, че тези фрагменти принадлежат към един и същ текст. И обратно – малко вероятно е фрагменти от различни животни или от отдалечени географски райони да са части от един текст“.

Изследването, публикувано в научното списание Cell, показва, че почти всички фрагменти са на пергаменти, направени от агнешка кожа. Данните, макар и нови, не са изненадващи за учените, защото е известно, че в древността свитъци са се писали върху агнешка кожа. Има фрагменти, обаче, от III в. пр. н. е. (2000 г. по-късно от Кумрански свитъци), чийто генетичен материал все още не може да бъде разчетен.

Анализът на древното ДНК дава възможност да се деференцира породата и вида на агнетата, от кито е ползвана кожа за изработка на пергаментите. Така учените успяха да определят, че някои фрагменти, за които се смяташе, че принадлежат към един и същ свитък, вероятно не са свързани, защото са направени от кожата на различни агнета. И обратно – свързали са фрагменти, за които не се е предполагало от кой свитък биха могли да бъдат. Така са се образували нови групи от фрагменти, различни части от един текст, което е голям напредък в научната главоблъсканица по свитъците. Установено е, че два фрагмента от изследваните са написани не на агнешка, а на телешка кожа, което е странно, понеже по времето на Иисус в юдейската пустиня не са отглеждали крави. И авторите на проучването са на мнение, че тези два фрагмента са част от свитък, създаден извън Юдея.

„Разграничаването между различните фрагменти променя контекста, в който те се четат и анализират, както и на целия свитък, към който принадлежат“, – казва изследователят от Университета в Тел Авив (Tel Aviv University), Израел и съавтор на проучването, Моран Неухоф (Moran Neuhof), – „Например, някои от свитъците, за които се смяташе, че са създадени в Кумран, вероятно са с различен произход. Освен това, за някои фрагменти от Книгата на Йеремия се предполагаше, че са от един и същ свитък, но ДНК резултатите показват, че това не е така и че свитъците от района на Кумран включват няколко различни копия на една и съща библейска книга“.

Ноам Мизрахи (Noam Mizrahi), от Катедрата по библейски изследвания към Университета в Тел Авив, казва, че „съвременният юдаизъм се характеризира с текстова унифицираност на еврейската Библия, което означава, че всички копия (независимо дали са ръкописни или печатни) на всяка библейска книга, където и да е по света, са почти идентични – буква по буква. В Кумран, обаче, в две съседни пещери намираме несъвпадащи си текстове от една и съща книга. Това е откритие, което за съвременната канонизирана версия (както еврейска, така и християнска) на Библията, е недопустимо и скандално“.

Досега изучаването на свитъците от Мъртво море се основаваше на техники от различни дисциплини – теология, химия, палеография и лингвистика. Новият начин на проучване, чрез анализ на древно ДНК, ни предоставя допълнителни данни както за отделните фрагменти, така и за свитъците, като цяло.

Мигел Фернандес Муньос (Manuel Fernández Muñoz)

В ранните години на Иисус имаше две примитивни църкви. Паралелни и противоположни, те оказаха своето значение в генезиса на новата вяра, въпреки че това е много непознат аспект от историята на християнството.

Терминът „християнин“ се появява за пъръв път в Антиохия, Сирия, в проповедта на Свети Павел и Свети Варнава сред езичниците. В Новия завет думата „християнин“ се появява само три пъти. Един път в Антиохия (Деяния 11:26). Втори път, когато Павел е съден от Ирод Агрипа II, който казва че е близо до това да стане християнин (Деяния 26:28). И за последе път, в Първото послание на Петър, в което той увещава християните, да не се срамуват да носят това име. А това предполага, че още преди Нерон (64 г.), новата секта вече е съществувала. Християните, предвождани от Павел поставят под въпрос установените социални и обществени норми на времето и е логична незабавната реакцията на езичниците.

Дотогава терминът „християнин“ не е съществувал сред евреите. Последователите на Иисус в еврейската общност са били известни като Назаряни.

Споразумето между общностите

Свети Павел, който дотогава е бил противник на юдеите-назаряни, на път за Дамаск, след чудотворна среща с Възкръсналия Иисус , променя позицията си и се присъединява към Свети Варнава . Мисионерството на Павел и Варнава е имало толкова много последователи, че броят на християните е надвишавал този, на юдеите-назаряни. Наложило се, около 50 г., двамата да се върнат в Йерусалим, за да постигнат съгласие с Църквата, защото много от назаряните преминавали от юдаизъм към христянство.

Павел и Варнава твърдо отхвърлят позициите на юдеите, уповавайки се на многобройните пророчества, че езичниците ще бъдат спасени, защото те приеха Божия Помазаник и се обърнаха от юдаизма.

Когато Павел и Варнава пристигат в Йерусалим, разказвайки за пътуванията и проповедите си, изправят се пред старейшините в дискусия по въпроса, дали е необходимо или не, обрязването на езичниците. Петър пледира пред старейшините, че не е необходимо да се стоварва върху езичниците цялата тежест на Закона, тъй като самият той е кръщавал много идолопоклонници, без да им налага това задължение и, ако за евреите е трудно да следват 613-те си закона, въпреки че са родени и израсли с тях, как бихме искали, езичниците да го правят.

1. По-късно Павел се раздели с Варнава. Той добре познаваше огъня, който тайнствените култове предизвикваха у езичниците. Тачейки дионисиевите обреди, те принасяха в жертва пред бога тялото на млад агнец и пиеха от кръвта му. Традиция, която за назарянин-евреин е била първа ерес, тъй като знаем, че пиенето на кръв е забранено от законите на Тора. Не ядете и не пиете храна, принасяна в култ, различен от еврейския, за да не унищожавате всяка представата за вашия Бог и не търгувате с тях и не плачете. Отвърнете глава от гаданията, магиите, магьосничеството, астрологията и т.н.
2. Забрана за богохулство.
3. Не убивайте. Това включва аборт, евтаназия, самоубийство и т.н.
4. Да нямате незаконни сексуални отношения. Това са: майка-син, баща-дъщеря, чичо-племенница, леля-племенник, брат-сестра, както и с доведени деца и мащехи.
5. Не крадете. Което включва всички видове преки или косвени измами.
6. Забранено е приемането на месо на живо животно. Можете да убиете животно, само ако ще ядете месото му. Не яжте месо от мъртви животни.
7. Създайте на съдилища.

Разделени завинаги

Двете примитивни църкви, въпреки че в началото са били обединени от смъртта на Петър и Павел (убити в Рим от ръцете на Нерон, който после превзема Йерусалим, а по-късно градът е разрушен от Тит, през 70 г.), после се разделят завинаги, оставяйки общностите без водачи, като всяка тръгва по своя път. Произхождащи от Йерусалим, се обособяват две групи: на Евионитите и на Назаряните. Евионитите (Бедняците Божии) приемат като канон Евангелието на Матей, обявяват Свети Павел за еретик, отричат непорочността на Мария и следват стриктно законите на Моисей. Следите им се губят малко след Никейския събор, на който император Константин забранява приобщаването към каквато и да било религия, различна от христянството.

С времето примитивното християнство ще прави все повече компромиси с вярванията си и ще се интегрира с околното християнство. Плиний Младши ги нарича варвари. Диоклециан ги обявява за бунтовници. Галерий ги преследва до смъртта си. А Нерон, ги обвинява в подпалването Рим. Едва когато Константин Велики обявява Медиоланският едикт (Миланския едикт) през 313 г., християнството си поема дъх.

По време на дългите преследвания, последователите на Антиохийската църква е трябвало да търсят по-мек тон в позициите си срещу Рим, ако искат да спасят живота си и да продължат с поклоненията си. В замяна на това, те се прицелват в друг враг, който никога не е спирал да ги презира – евреите. Промъкващото се в Евангелията съмнение за участието им в Разпятието на Иисус е спорно, но е, в известна степен, реабилитация на фигурата на Понтий Пилат.

Музеят на изкуството Метрополитън в Ню Йорк привлича посетители от цял свят с богатата си колекция от около два милиона експоната. Сградата му се намира на Пето Авеню в Сентрал Парк.

Посещавах го при първа възможност. Всеки път една колекция ме караше да се връщам отново и отново към нея. Разположени съвсем в началото на галерията за Египетско изкуство, се намираха фаюмските портрети[1]. Това бяха няколко портрета на  хора, рисувани в началото на Новото хилядолетие с помощта на специална техника, наречена енкаустика[2].

Бях обсебена и пленена от тези тъжни лица с живи погледи, които, видени само веднъж, оставяха своя незабравим спомен завинаги. Дълго се взирах, за да открия какво ги прави толкова изразителни, дълбоки и въздействащи. Вълнуващо беше, че макар рисувани толкова отдавна, те изглеждаха така, сякаш са лица на хора, които можеш да срещнеш дори днес.

Сякаш, за да утвърдят идеята за тържеството на човешкия дух, портретите на починалите са изобразявани в тяхната младост. Спокойните им, вглъбени лица са еманация на вечно младите им души. Изразителните им очи гледат в нас и говорят, че душата е вечна и че е победила смъртта.

Така изобразявани тези древни лица от времето на Христос стават предшественици на ранната християнска иконография.

Видно е обаче, че ирисите на очите им са по-тъмни, в редки случаи те са пъстри. Широко отворени, те имат една очарователна извивка на клепача, която подчертава проникновения им поглед. Виталността му се засилва от отблясъците на зениците, така добре уловени от художника. Лицата са смугли, пълнокръвни, обемни, с плътни, очертани устни, носовете са тесни, фини, удължени, веждите гъсти и естествено подчертаващи живостта на очите. Тоновете и нюансите преливат в изображенията, за да създадат още по-голяма топлота и земност на образите. Симетричните черти на лицата говорят за уравновесеност, вътрешна хармония и унисон с битието. Ореолът им е финес и съзерцателност, мир и покой.

Точно по онова време, когато фаюмските портрети започват да се рисуват, се заражда християнството. В края на 1 век от Новата ера вече има гонения на християните в Римската империя. Портретите от Фаюмския оазис изобразяват по-скоро лица на хора от по-висшата класа. Не се разбира дали те са били последователи на Христос. Не носят кръстове, а накити и златни тиари. Лицата им, като че ли от плът и кръв, сякаш ще проговорят. Прическите им са с подредени тъмни къдрици, отрупани са със скъпи украшения, дрехите им са с ярки багри, удобни, широки, с дипли, падащи свободно върху телата. Един по-задълбочен анализ на генотипа на тези хора би ни казал повече за тях.

[1] Стилистична характеристика, отнасяща се до рисувани портрети върху дървени плоскости, прикрепени към лицата на мумиите на мъртъвците от края на 1 век преди Христа и по-нататък.. Намерени са около 900 портрета повече, от които във Фаюмския басейн, Египет

[2] техника за рисуване с восък върху дърво предимно от кедър, кипарис, италиански бор.

[embedyt] http://www.youtube.com/watch?v=pHGWHvCAnaE[/embedyt]