Американски професор анализира папирус, който описва пътуването на древните египтяни в отвъдното

Днес продължават споровете за съществуването на живот отвъд смъртта. В този смисъл е любопитно да се проследи как жителите на Древен Египет, преди хиляди години, са възприемали отвъдния свят.

Освен Книгата на мъртвите*, има и други ръкописи, интерпретиращи египетските вярвания и ритуали за живота след смъртта. Един от тези документи е Papyrus FMNH 31324. Папирусът е депозиран от американския магнат Едуард Ейер (Edward E. Ayer) в Полевият музей по естествена история (Field Museum) в Чикаго през 1894 г..

Наскоро директорът на Изследователския архив към Чикагския университет, професор Фой Скалф (Foy Scalf), направи ново проучване на документа.

Папирусът е една от така наречените Книги за дишането, колекция от древна египетска погребална литература, датираща от династията на Птоломеите (332 – 30 г. пр. н. е.) и римският период (30 г. пр. н. е. – 640 г. сл. н. е.). Тези тайнствени ръкописи са създадени, за да придружават мъртвите по пътя им към и в отвъдния живот. Думата „дъх“ („дишане“) е, разбира се, метафорична експликация за физиологията на покойника в отвъдното.

Анализът за Първата книга за дишането е публикуван в октомврийския брой на Journal of Near Eastern Studies и според Скалф разкрива неизвестни досега подробности за египетските ритуали при подготовката за отвъдното.

В изследването Скалф твърди, че Първата книга за дишането е трябвало да бъде поставена под главата на починалия, докато Втората е поставяна под краката му. Анализираният папирус е илюстриран със сцени, включващи богът на плодородието Апис.

Скалф потвърждава, че Първата книга за дишането съдържа внимателно подбрани заклинания от Книгата на мъртвите и т.нар. Saite Recension. Съставена е от 165 магически формули от династията на Птоломеите.

Папирусът стилизира отделни заклинания от Книгата на мъртвите в единна „повествователна” структура, фокусирана върху обожествяването на покойника и представянето му пред общността на боговете.

Според Скалф документът може би е открит заедно с други папируси от Книгите за дишането в Тиванския некропол. Копието на Първата книга за дишането е в лошо състояние и не можеше да бъде точно датирано. Основавайки се обаче на граматичните характеристики на текста, Скалф предполага, че папирусът се отнася към класическия средноегипетски период, а впоследствие – и към римския период.

* Папирусът на Ани представлява изцяло запазена версия на Книгата на мъртвите. Открит е в гробницата на високопоставения писар Ани от XIX династия (около 1250 пр. н. е.).  Манускриптът е свитък с дължина малко под двадесет и четири метра, изписан с курсивни йероглифи и богато илюстриран.

Проучване на Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн за древния индиански град Кахокия, разположен на брега на река Мисисипи, до днешния Сейнт Луис, Мисури, САЩ

Една от задачите на археологията е да анализира климатичните въздействия върху различни човешки общества и цивилизации. Често пъти изследванията идентифицират корелация между периодите на климатични промени и активни социални трансформации.

Археологът Тимъти Р. Паукетат (Timothy R. Pauketat) от Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн (University of Illinois at Urbana-Champaign) публикува статия в Journal of Anthropological Research, в която споделя как климатичната кривата през Средновековието* влияе на историческото и културно развитие на могъщите индиански колонии в долината на река Мисисипи.

Подемът на Кахокия започва през Х век, когато градът става център на мисисипийската цивилизация, за което спомага и местоположението ѝ, вливането на трите реки – Мисисипи, Мисури и Илинойс. В този период местното население се е увеличило от 1000 до 40 000 жители.

Никое друго северноамериканско населено място не достига подобна урбанизация чак до края на XVIII век.

Според Паукетат внезапният прираст на населението в Кахония съвпада с мощен религиозен подем, вероятно провокиран от експлозия на свръхнова през 1054 г., осветявайки небето повече от месец.

Проведените през последните години разкопки показват, че по-голямата част от населението на Кахокия е било от имигранти, дошли за религиозни поклонения, след което се установяват в града и околностите му.

В центъра на Кахокия е разположена т. нар. монашеска могила, с височина 100 метра и площ на основата от 5,6 хектара – най-атрактивната историческа забележителност в Северно Мексико. Това е било мястото за провеждане на публични игри и религиозни ритуали. Името си получава от общността на монасите траписти, населявали могилата векове по-късно, след изоставянето на града.

Церемония на парна баня

Паукетат е анализирал нивата на въздушните потоци и валежите в Кахокия през средновековния климатичен максимум и заключението му е, че евапотранспирацията* е основната причина за урбанизацията в долината на Мисисипи.

Паукетат изследва и институционализираната форма на евапотранспирацията – свещен ритуал, известен като „церемония на парна баня“.

Според Паукетат местното население, уповавайки се на поверие за взаимовръзка между живата и неживата материя, интерпретира климатичните феномени като духовни проекции от природата към човека. „Церемонията на парна баня“ е практика за мощен енергиен трансфер, при който водата се превръща в пара, чиято уловена субстанция от жителите на Кахокия ги дарява с лечебен елексир.

„Церемонията на парна баня“ е само един от многобройните ахетипове от културния и социален Ренесанс на Кахокия, който Паукетат нарича „Големия взрив“.

Около 1050 г. сл. н. е. стават характерни непознати дотогава архитектурни елементи и стилове, изразяващи предимно водните и лунните цикли. На мястото на старите селища за кратко време са изградени могили, площади и религиозни сгради. Съществуващите вече светилища са били разширени, като към тях са създадени пътища, свързващи ги с могилите за „церемония на парна баня“.

Моделите на PDSI (Palmer Dough Severity Index) отчитат значителна промяна на климатичните условия през XII век –  рязък спад на валежите и продължително засушаване.

Според проучването именно спадът на валежите и последвалото засушаване се оказват катализаторите за драматичните промени в Кахокия – миграция на населението, презапасяване с хранителни ресурси, недоверие и отказ от церемони и подмяна на култове.

* Равномерни валежи и умерен климат в периода IX-XII и значителното покачване на температурите, спад на валежите и засушаване след XII в северноатлантическия регион.

** Отделяне на влага в атмосферата чрез директни изпарения от земната повържност, от една страна и от растителна транспирация, от друга.

Над 3000 години Египет е управляван ефективно от могъщите фараони. Но в продължение на три века те бавно губели силата си и цивилизацията им била изправена пред хаотичен срив.

305 г. пр. н. е. е началото на управлението на династията на Птоломеите, които са наследници на Птоломей – един от генералите на Александър Македонски. Птоломей превзел Египет и династията му управрявала 300 години. Под нейна власт Египет процъфтява културно и икономически.

Епохата обаче е белязана от граждански бунтове и глад. Изведнъж се оказало, че или нямало храна, или била оскъдна. Ако властите не решели проблема, народът се надигал и въставал. Когато земеделието е в криза, хората изпадат в паника. И царят е този, който трябва да насърчава справедливост и ред.

Гладът бил продължителен и усилията на Птоломеите да управляват ефективно се оказали компрометирани от перманентно недовоство.

Бунтове по улиците и глад – зрелищен политически хаос. Всичко се разпадало. Много промени и сътресения преживява всяка цивилизация… преди да се разпадне.

Но кои са причините за това безредие?

Дали науката за климата и свидетелства от полярните ледници могат да дадат обяснения за упадъка на Древен Египет?

Днес египтолозите търсят доказателства за глада в тази епоха. Първото доказателство е река Нил.

Годишните разливания били жизненоважни за Египет. Без приливи, няма земеделие. Без реколта, няма храна.

Историческите документи споменават за периоди, в които Нил не е преливал. Международен екип от учени търси обяснение за това. Откриват свидетелства на хиляди километри от Египет – в полярните ледени шапки.

В извадените дълбинни проби от леда учените получават геоложка информация отпреди хиляди години. В леда са открити примеси на сяра, което води до заключението за мощни вулканични изригвания.
Известно е, че масивните изригвания могат да повлияят глобално на климата за дълъг период от време. Вулканите са важен регулаторен механизъм за голобалното охлаждане на атмосферата. При изригванията се изхвърля серен диоксид, който образува слой, отразяващи слънчевата светлина, като това предизвиква понижаване на температурата и дестабилизация на валежите по цялата планета.

Тези изригвания са били мощни, изхвърлили са сяра и вулканична пепел в стратосферата, разпръсквайки я на хиляди километри. Това е редуцирало слънчевата светлина, което от своя страна, променило сезона на мусоните.

Учените проучват въпроса, дали тези вулканични изригвания са причината да се стопира и разливът на Нил в онази епоха.

Анализирайки пробите от леда от Гренландия и Антарктида, откриват примеси и от сулфатни частици, което им позволява да датират с точност изригванията и да установят последователността и интензивността им. Констатацията е, че изригванията са се случили в Птоломейския период. Дали обаче са повлияли на разлива на Нил?

Изследователи от NASA създават компютърна симулация на модела на промяната на температурите и валежите, вследствие на изригванията. Идентифицират сулфатни частици в Северното полукълбо, означаващо, че мусоните са били изтласкани южно от Египет, вследствие на което водното ниво на Нил се е понижило. Валежите в цяла Африка спрели и особено в района на Етиопия, през който преминава реката.
Изводът е, че мощните и чести изригвания са нарушили баланса на Нил за десетилетия.
Учените сравняват данните за изригванията с тези за глада, недоимъка и бунтовете в Египет и разкриват интересна зависимост.

В пробите от лед са открити свидетелства, датирани от 40 г. пр. н. е. за грандиозни изригвания в различни райони на земното кълбо. А от римлянинът Плиний научаваме, че именно през тази година Нил достига най-критичното си ниво. Това са условия, които неминуемо са провокирали глад и недовоство сред населението.
Според мнението на египтолозите, случилото се в тази епоха е много повече от съвпадение. И новите научни доказателства очертават ясните контури на епохата.

Когато през 30 г. пр. н. е., римляните навлизат в Египет, династията на Птоломеите губи контрол над държавата, но от проучванията става ясно, че египтяните се е налагало да воюват не само с римските легиони, но и с абсурда на климатичните промени. Рим се оказва само последният пирон в кофчега на вече дестабилизираната цивилизация.

В продължение на няколко века преди това Древен Египет е бил умаломощаван от климатични промени, резултат от вулканична дейност, случила се на хиляди километра. Климатичните колебания и политическата нестабилност са факторите, които предизвикват големите промени в Древен Египет и, дестабилизирайки цивилизацията, се оказват решаващи за нейното отмиране.