Какво ти е

• Наката и Боби умряха! – изплака Анро. Хвърчали са линейки. Полиция. Не са могли да ги спасят.
• От какво? Какво е станало?
• Тея глупаци да вземат да купят дрога. Тя да се окаже менте. Взимат я от циганската махала. Отиват в „Психото“ – в диспансера. Там хващат двама-трима други, луди и те кат‘ тях. После отиват на Острова. Купуват си алкохол. Поркат всички. Пушат. Не знам к‘во са правили, ама онея чикита трябвало да се прибират. Щото, нали ги проверяват вечерта? Тогава Наката и Боби отиват към студентските общежития. Сядат там и почват да пият и да се дрогират. Не знам колко време става това, ама на сутринта един чистач ги вижда там. Говори им нещо. Нищо! Ни единия, ни другия отговаря. Оня взима телефона, обажда се на 112. Идват линейки, полиция. Никой не може да ги съживи.

Голият  на колелото

Една земна ивица пресича Соленото езеро и морето, така че съединява древните Ахелой и Анхиало. Точно там може да срещнеш Рафаело, яхнал гол колелото си да снове в двете посоки от бряг на бряг. Обикаля наоколо още от началото на май та чак до края на октомври. Бог сякаш го е пратил на това място да посреща млади, стари, здрави, болни и всички онези, които идват да се порадват на морето и свободата.

Рафо спря колелото и скочи от седалката. Огледа нудисткия плаж. Имаше не повече от шест-седем души, които отмаряха под жаркото обедно слънце. Въпреки голямата жега никой не лежеше под чадърите. Бяха се пльоснали върху горещия пясък. Някои се бяха намазали изцяло с черна хума, а други само се препичаха. Имаше и няколко души, които плуваха в езерото. Ракитакът оформяше малкото кътче, камънаците го ограждаха, така че откъм ивицата път не се виждаше много. Рафо поля единственото стръкче домат, покълнало направо върху пясъка. Зарадва се на слънчогледа, който извисяваше самотно стъбло и повика първия клиент за масаж с лечебната кал. Вадеше я сам още в ранно утро от езерото, приготвяше я в буркани, за да е готова веднага.  Хората се мятаха върху пластмасовия шезлонг, разположен на земята. Удоволствието струваше само два лева и продължаваше толкова, колкото Рафо имаше желание да го продължи. С огромните си ръце и фигура циганинът правеше своите изкусни движения и чудото се получаваше. Релаксиращите му процедури бяха несравними. Той притискаше всяка болезнена точка, а докоснеше ли стъпалата, токът преминаваше по меридианите и лекотата идеше почти незабавно.